Битката при Червената крепост


Битката при Червената крепост
От намерените до момента останки от Червената крепост и от древни исторически източници става ясно, че тя е била една от стратегически най-важните укрепления в средновековието
17 Юли 2009, Петък


Потомъкът на Асеневци Иван Александър не се примирява със загубата на важните черноморски градове и успява да си ги върне, разгромявайки триумфално византийците край Русокастро
На 18 юли 1331 г. се състои една от последните велики исторически битки на Средновековна България – сражението между войските на Втората българска държава, водени от цар Иван Александър и тези на Византийската империя, предвождани от император Андроник


Автор: Диана Славчева

III Палеолог, при крепостта Русокастро. Това е последната победоносна битка на българската войска над Византия, преди България да падне под турско робство.

Любопитен е фактът, че в цялата българска военна история всички битки, които българите водят в края на юли, са все победоносни. Така например, на 17 юли 813 г. българската войска, предвождана от хан Крум, обсажда столицата на Византия Константинопол, а на същата дата през 1279 г. войските на Ивайло разбиват в Котленския проход 10-хилядната византийска армия на император Михаил VIII Палеолог; на 20 юли 791 г. пък българската войска, командвана от хан Кардам, побеждава византийската армия в битката при крепостта Маркели край днешен Карнобат.
Но да се върнем на победата на цар Иван Александър над ромеите при Русокастро с малко предистория. Една година преди това, през 1330 г., император Андроник нахлува в българските земи и превзема без особени трудности някои крайбрежни градове и крепости, разположени между Тунджа и Черно море, в това число и крепостта Русокастро. В началото на 1331 г. в българския царски двор в Търновград се развиват драматични събития – болярите извършват преврат, като свалят от престола Иван Стефан и избират за цар деспота на Ловеч Иван Александър. По майчина линия той е от Шишмановия род, а по бащина – наследник на славния род на Асеневци. Новоизбраният цар е представител на тези слоеве от българската аристокрация, която така и не се примирява с военните неуспехи срещу сърбите и със загубата на плодородната област между Тунджа и Черно море, присъединена към Византия от Андроник. Така че, още щом се възкачва на българския престол, цар Иван Александър се отправя на военен поход в Тракия. В това време Византийската империя води упорита борба с османските турци в Мала Азия. Използвайки това, българският владетел успява да възвърне властта си в Североизточна Тракия и над черноморските градове, с изключение на Месемврия, не без помощта и на българското население в областта, което с охота доброволно отваря вратите на крепостите. За да осигури тила си откъм Сърбия, Иван Александър омъжва сестра си за сръбския владетел Стефан Душан и сключва съюз с него. Но спокойствието му не трае дълго. Най-неочаквано чичо му – деспот Белаур, брат на Михаил Шишман, вдига бунт във Видин и Иван Александър насочва вниманието си към ликвидиране на тази междуособица. Византиецът Андроник тутакси се възползва от размириците и успява да си върне всички отнети от българския цар градове, без Анхиало. За това нашествие на ромеите летописецът Никифор Григора пише: „...императорът събрал достатъчно войски и започнал необявена и неочаквана война срещу българите, защото преди те да разберат, той искал да си присвои отново крепостите около Хемус, които неотдавна бяха преминали под властта на Александър. И тъй като нахлул в неприятелска страна, той я опустошавал и опожарявал и не щадял дори намиращото се на хармана жито”.
При вестта за нахлуването на Андроник ІІІ и невижданото разорение на българските земи при неговия поход, цар Иван Александър, след като не успява да склони византиеца да прекрати войната, събира голяма войска от 8000 души и се отправя на юг през Стара планина към крепостта Русокастро, където е разположил бойния си стан византийският император. Немалкото разстояние от Велико Търново до Айтоско войската на българския владетел преодолява само за пет денонощия. Започват се нескончаеми преговори между разделените от тесен и каменист проход враждуващи армии. Между двата неприятелски лагера непрекъснато сноват пратеници, които разнасят високопарни писма, в които двамата владетели защитават правата си над оспорваните територии. Окрилен от численото превъзходство на армията си, нашият цар отговаря гордо на императора, че „искащият власт не трябва да си служи с празни думи, а с оръжие и твърда ръка" и че „не разменя злато срещу мед".
В крайна сметка преговорите завършват със споразумение, което предвиждало част от оспорваните земи да останат под властта на Византия, като ромеите отстъпят Диампол (дн. Ямбол), а в замяна да получат Анхиало. Договорът е подписан на 17 юли, но за да влезе в сила, според тогавашния ред, трябвало да бъде произнесена и клетва, което бива отложено за следващия ден. Всъщност българският цар съвсем съзнателно протаква нещата, той като очаква пристигането на мощно подкрепление от татарските си съюзници. И наистина през нощта срещу произнасянето на клетвата в лагера на българите се изсипват 2-3000 татарски конници, така че Иван Александър, без много да му мисли, нарушава невлязлото все още в сила споразумение и сутринта на 18 юли българските войски, в пълно бойно въоръжение, пристъпват на бойното поле. Въпреки че разполага само с 3000-на армия, Андроник ІІІ ще не ще трябвало  да приеме сражението. То започва, според хрониките, в първия час на деня и завършва в третия, т.е. провело се от 6 до 9 часа сутринта, тъй като през средновековието часовете на деня започвали да се броят от изгрева на слънцето.
Сражението е ожесточено, но с помощта на татарската конница, която удря в тила ромейските крила, българите разгромяват византийците, които обръщат в бяг и са преследвани до Русокастро, където, както свидетелства бъдещият византийски император Йоан Кантакузин, който също участва в битката, "ромеите се защитавали от варварите извън стените на крепостта". Преследвани от българите, остатъците от ромейската войска едва успяват да се скрият зад стените на крепостта. Поражението на Андроник ІІІ е пълно, както признават и самите ромеи, а победата на нашата войска е истински триумф, и както се изразява един старобългарски книжовник по този повод, Иван Александър „мощно низложи гръцкия цар и когато онзи се скиташе, го хвана с ръцете си". Българската армия се разполага край крепостта, а още на обяд същия ден българският цар изпраща пратеници за възобновяване на преговорите, като безспорната победа му позволява да диктува условията. В резултат на това, византийците напускат завинаги завзетите области, а важните черноморски градовете и крепости, между които Созопол, Анхиало, Месемрия, са върнати в пределите на българската държава. Междувременно, още когато се разнесла вестта за българската победа, жителите на Месемврия и останалите градове избили ромейските гарнизони и развели над кулите българските знамена. Иван Александър предприема още един дипломатичен ход, с който постига траен мир между двете държави, като сгодява осемгодишния си син и български престолонаследник Михаил Асен за дъщерята на Андроник Мария.
Днес от арената, където се разиграват тези драматични събития – крепостта Русокастро, известна още с българското си име Червената крепост, дадено й  заради червените камъни, от които е изградена, са останали само руини. Започналите само преди няколко години разкопки сочат, че е много вероятно тази крепост да е построена върху древно тракийско светилище, подобно на крепостта Перперикон. Археолози прогнозират, че разкопките ще продължат повече от 50 години, като смятат, че откритията ще се окажат най-голямото историческо събитие за Бургаския регион. Местните жители пък се надяват, че очакваните бъдещи открития ще дадат възможност за развитието на региона като привлекателен туристически и културно-исторически център.

Между селата Русокастро и Желязово е издигнат монумент в прослава на победоносния поход на Иван Александър Карта на сраженията при Русокастро, останали в историята  като последната победоносна битка на българската войска над Византия

В категории: Средновековие , Археология , Забележителности , Българските крепости

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки