Спомен за една архитектура


Спомен  за една архитектура
Дървената къща на ул. „Морска” 36.
30 Септември 2009, Сряда


Единици са запазените до днес бургаски възрожденски къщи, но са напът да бъдат заменени с нови бетонно-стъклени грозотии

Автор: Митко Иванов

Понякога на човек му се иска да помечтае: как хубаво би било, ако Бургас имаше стари квартали с двуетажни възрожденски къщи от камък и дърво, дворове с кладенци, смокини и чимшир, сенчести улици с дюкяни, арт галерии и малки кръчми... В навечерието на Международния ден на архитектурата, който се чества в първия понеделник на октомври си задаваме въпроса какво всъщност има ли останали такива къщи днес?
Ретро-красавиците най-често са скрити в малките улички или пък са „смачкани” между новите сгради в центъра на града. Погледът ги прескача. Бургаските къщи напомнят за Несебър и Созопол, за Цариград и Средиземноморието. Няма я обаче смайващата пищност на архитектурата от Пловдив, Копривщица, Трявна. Липсват големи ансамбли.

Къща с централен еркер, издаден над улицата, който нарекохме „бургаски кьошк” - „Славянска” 37 .

По следите на „загадъчния град”

След средата на ХVIII век за твърде кратко време Бургас се разраства от малко пристанище за износ на зърно до град с 1100-1200 къщи и най-важно пристанище за Южна България. Руско-турската война от 1828-29 г. довежда в Бургас много офицери и пътешественици, които оставят важни сведения. Двадесетина от къщите били доста обширни, а някои и доста красиви. Според друг очевидец най-много десетина заслужавали името къщи, а останалите били куп жалки дървени бараки. По време на войната тези изоставени стари къщи са били използвани от руските войски за топливо.

Къщата на ъгъла на „Гео Милев” и „Иларион”.



Безразборното строителство и критичната динамика в града не са от вчера. Още през 1846 г. французинът Омар дьо Хел е впечатлен: „В Бургас има едно трескаво оживление, което е удоволствие да се наблюдава. Улиците са препълнени с моряци, търговски агенти, строителен материал. Къщите се вдигат трескаво, без предварителен план, без ред и без симетрия ...” Това предполага, че много от сградите били изграждани набързо и нетрайно, а впоследствие са пометени от новото строителство. Къщите в Бургас били строени предимно от дърво.

Разрушената къща с балкон на „Славянска” 36.

Масивно каменно приземие както в несебърските и созополски къщи почти не се срещало, а паянтовият градеж най-често е бил върху плитки каменни основи. Днес чудесна илюстрация на паянтов дървен градеж без каменно приземие е къщата на ул. „Морска” 36.
Възрожденските къщи днес
Към настоящия момент смятаме, че най-старите запазени сгради в Бургас са построени след 1850 г. Трудно можем да ги охарактеризираме като стил поради малкия им брой (около 15) и ограничения достъп до вътрешността им. Все пак е очевидно, че са с паянтова конструкция и са предимно двуетажни. Имат ниско приземие, ползвано в миналото за склад или за дюкян. Вътрешна стълба отвежда към втория етаж. При няколко къщи на фасадата се откроява централен еркер, издаден над улицата, който нарекохме „бургаски кьошк”. Такива са сградите на „Славянска” 37, на ъгъла на „Гео Милев” и „Иларион”, на „Съединение” 9.

Единствената днес запазена къща с еркер на целия етаж на ул. ”Съгласие” 18.


При други къщи този „кьошк” е само балкон - къщата на  „Морска” 36 и разрушените преди няколко години къщи на ул. „Славянска” 36 (а тя беше паметник на културата!!!) и на ул. „Стефан Караджа”, приютявала галерия „Балкон”.
Въз основа на малкото изображения преди средата на ХIХ век можем да твърдим, че издаденият еркер на целия етаж с дървени конзоли е бил срещан и в Бургас. Единствената запазена къща с такъв еркер днес виждаме на ул. ”Съгласие” 18. Макар че е прибрана по-навътре в двора и не впечатлява с изящество, тази къща излъчва чара на отминалите епохи.

Лермонтовата къща, съборена през февруари 2005 г.


Старата Лермонтова къща (на ъгъла на „Богориди” и „Лермонтов”) беше съборена през февруари 2005 г. Днес на нейното място е издигнато някакво модерно подобие, по-високо с един етаж (барът в сутерена не е лош). От старата къща е останал надписът върху мраморна плоча.
Умишлено ще прескочим Бракаловата къща (днес Етнографски музей), тъй като тя съществено се отличава. Очевидно е била разкошна богаташка къща, вероятно най-представителната в града към 1873 г. – сред огромен двор и със собствена баня, свързана по-рано с топла връзка.
Безспорно бисерът в най-старата жилищна архитектура на Бургас е къщата на ъгъла на „Гео Милев” и „Иларион”. Чуден е синтезът на българска традиция, ориенталски чар и белези на бароково влияние от Европа, а малка табелка на френски  указва „L`UNION DE PARIS” и година – 1828 (вероятно застрахователна компания, ползвала сградата). Според запазени устни сведения къщата е била собственост на богат турчин. Историчката Радка Ханджиева ни разказа, че тук се е намирал руският клуб по време на руското временно управление (1878-79 г.). След Освобождението е купена от преселници българи и се е превърнала в хотел „Одрин“. Свидетел разказва за изключително здравата дървена конструкция, в която „пирон не се забива”. Фасадата очевидно е била синя.



През мандата на предишния кмет беше направен опит тази сграда да бъде извадена от списъка на паметниците на културата (впрочем този списък засега е недостъпен за нас; а в държавната фирма „Реставрация” трудно се прониква и информация не може да се получи). След трагедията на „Алабин” в София нашата сграда на „Иларион” веднага беше обявена за опасна и дори скоропостижно оградена с лента (каква грижа за безопасността!). Ще бъде ли унищожена след няколко месеца? Ще се издигне ли на нейно място бетонно-стъклена грозотия? Ще отчетем ли след това, че Бургас е „динамичен и модерен” град?
Какво стана с идеята да се защити старата градска част на Бургас, съхраняваща аромата на стари епохи (чух тази идея от бившия депутат Любен Дилов и от настоящия общински съветник Руслан Карагьозов)? Ще каже ли някой защо бяха унищожени Лермонтовата къща и къщата на „Славянска” 36”?

Малка табелка на френски  с име и година на къщата на „Гео Милев” и „Иларион Макариополски”.


А в Холандия например...

Преди време един рекламен филм ме „разходи” в кварталите около пристанището на град Амстердам. Оказа се, че 7000 тамошни сгради са обявени за паметници на културата. Тъкмо те придават неповторимия облик на този холандски град. Е да, ще каже някой, хората имат архитектура! Но се оказа, че става дума за обикновени пристанищни складове и частни домове, а не за изумителни дворци. Е да, ще каже друг, но сигурно сградите в Амстердам са много стари! Но се оказа, че са предимно от ХІХ век.  Е да, ще каже трети, но Амстердам е много богат град! Всъщност Бургас трябва да се погрижи за едва двадесетина сгради от ХІХ век. Да му мислят в Амстердам, където са 7000 на брой!
Така че е интересно все пак кой не харесва старите къщи в Бургас?

В категории: История , Архитектура , Населени места

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки