Щурците – нищо ново, но ги обичаме


Щурците – нищо ново, но ги обичаме
2009 г.
28 Януари 2010, Четвъртък


С тях написахме историята за 40 години мускетарско движение у нас
От „Щурците” нищо ново напоследък, но ние пак ги обичаме. Абсолютно всеки българин на средна възраст, който не щрака с пръсти, качен върху маса в потна чалгарница, има любима песен на „Щурците”.
Историята, всъщност, започва през 1966-та година, когато Кирил Маричков и Петър Цанков от „Бъндараците” срещат Веселин Кисьов и Петър Гюзелев от „Слънчевите братя”.


Автор: Веселин Максимов

Свирят се парчета на Бийтълс и Ролинг стоунс, а първите сцени са абитуриентски балове и студентски купони. Всъщност, най-първата изява пред публика е на бал в тогавашния ВИТИЗ по повод 8 декември.
През 1967-ма  идват и първите записи в БНР, но групата все още си няма  име. По радиото е обявен конкурс за име, а четиримата са принудени да отсяват сред стотици причудливи предложения, като СЕКС, например, което било абревиатура от „Студентски-Естрадно-Китарен-Състав”.
„Щурците” най се харесва на членовете на бандата  и въоръжени с това име тръгват да печелят сърца и награди. Първият им голям хит е с Георги Минчев (за него ще четете в следващите броеве на „Десант”), това е песента „Бяла тишина”, по музика на Борис Карадимчев. Тя взима „Златният Орфей”, става и Мелодия на годината, а с участието на струнния квартет „Димов” в нея, младата група показва, че не знае граници пред своите музикални фантазии.
1968- ма година е паметна за „Щурците”, защото тогава излиза първата им малка плоча с изящните „Веселина”, „Звън”, „Малкият светъл прозорец” и „Изпращане”.
Едва ли е нужно да проследяваме цялата история на легендарната група, а и всички страници на любимия ви вестник няма да стигнат за това. През 70-те години на миналия век тя претърпява промяна в състава, който и до ден-днешен е същия – към Кирчо и Пепи се присъединяват Жоро Марков (ударни) и Валди Тотев (пиано, китара, беквокали). Тогавашните циментови глави от О`Бозе почившото Държавно предприятие ОД „Музика” ги спират от участия в чужбина, народни милиционери ги притискат да подстригват дългите си коси. Хората, обаче, ги Обичат!
Въпреки, че имат два албума (навремето се казваше „дългосвирещи плочи”, побългарено от съкращението LP – long play) истинският удар е издаденият  през 1980- та година „ХХ век”. Единадесет бисера, всичките авторски, по текстове на популярни и способни поети, този хит с мотоциклет на обложката беше задължителен за всички истински фенове на рока.
Изключителни попадения от него са едноименната „ХХ век”, „Две следи”, „Сватбен ден”, „Зов” и „Жулиета”. На концертите цялата публика пее в един глас, заедно с Кирил Маричков, всички  текстове се знаят наизуст, а всички билети са разпроданени предварително и отдавна. Истерия, напълно приличаща на тази по грамадните рок-групи по света. В нашенски мащаби, разбира се. 
Макар, че в своите парчета „Щурците” показват стилово разнообразие в ритмика, мелодия и пеене, стилът им, все пак, се оформя като здрав рок. Положението се втвърдява още по-сериозно с излезлия през 1982- ра  „Вкусът на времето”. Запалена свещ под задника на всеки „изи лисънър”, готов да преглътне „кво да е, само да е диско”. Бандата устоява на соления вкус на времето и през 1985- та вади „Конникът” с атомното „Рок в минало време”, прекрасната „Хамлет” и размазващата балада „Не умирай” („...няма вече двуколка, няма шеметен бяг...само черната болка върху белия сняг...”).
В 1987- ма пускат „Мускетарски марш”, а в следващата – големия концертен „20 години по-късно”. Междувременно, басистът и основен вокал Кирил Маричков, инженер по образование, завършва специалност „Саксофон” в Консерваторията. Просто ей така, за майтап.
Тук нашите герои замлъкват за цели 10 години, ако не броим политическата песен „Аз съм просто човек” и депутатстването на Кирил Маричков. Време, през което Жоро и Пеци забиват в „Стари муцуни”, а Валди Тотев се отдава на самостоятелна кариера.
Завръщането е отново с концертен албум с шест нови песни. „30 години „Щурците” трябва да ви подскаже, че годината е 1998- ма. Но става ясно, че енергията от миналото се е поизчерпала, пък и, макар, че залите са пълни, съвременните млади изпитват неистово удоволстсвие от някакво ново подобие на музика. Такава, на която се танцува на маса, потен и затъпял.
Антологията, излязла през 2004- та е в четири части и стои във фонотеката на всеки верен фен на рока в България. А „Щурците” се смилиха над нас с издадения през 2008-ма „На прага на сърцето”. Дванадесет зрели, изпипани до последната въздишка пирони, които не остават на прага на сърцето, а се забиват дълбоко, дълбоко в него.
„Щурците”...нищо ново от тях...но безумно ги обичаме. С цялото си сърце.


1970 г.

В категории: Музика

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки