Неповторимият уют на странджанското жилище


Неповторимият уют на странджанското жилище
Старата волска кола в двора на Икономовата къща е донесена тук от едно съседно село, снимки: Авторката
28 Август 2010, Събота


Странджа е планина, уникална за България и със своята растителност, и със своя птичи и животински свят, и с множеството си останки от мегалитни древни обекти, и с автентичните традиционни обреди, както и с архитектурата и бита на хората, които живеят на нейната територия.

 



Автор: Диана Славчева, slavcheva@desant.net

Обявената за културно-исторически и архитектурен паметник сграда е изградена в типичния странджански стил от намиращите се тук в изобилие ломен камък и дъбови дървета. Долният етаж, изцяло с дебели каменни стени е служел за склад, а в някои други къщи в него са били помещенията за домашните животни, т. нар. дам. Вторият етаж е типично издаден еркерно, като е заобиколен от характерния за цяла Странджа коридор, който опасва цялата сграда в околовръст. Това е може би най-характерният елемент на странджанските къщи, който и до днес не се знае кога точно се е появил в местната архитектура. Този покрит коридор се е наричал стобор или ставара. Той е изграждан под стряхата като е затварян отстрани с отвесно наредени една до друга чамови дъски. Стигаме до най-любопитния елемент в това интериорно решение – тук, в този покрит стобор е бил скътан... нужникът. Да, колкото и невероятно да звучи, странджанци още преди векове са решили въпросът с вкарването на тоалетната в къщата, а не на двора. Още по-забавното, което откриваме конкретно в малкотърновската Икономова къща е, че тук за основа на клозета е използвана, няма да повярвате – древна оброчна плоча!

В етнографската сбирка, разположена из помещенията на старата къща, посетителите може да видят запазени образци на основните глинени, дървени и медни домакински съдове, използвани от странджанци, както и характерните черги и козяци, с които е застилана иначе бедната мебелировка и интериор. Покъщнината е била разположена по тесните дървени полици или във вградените в стените ниши и долапи. Въпреки аскетичното и непретенциозно обзавеждане, и сега се усеща, че в странджанската къща е царял неподправен домашен уют.

Разбира се, фокусът на дома е бил съсредоточен около огнището, организирано в основното помещение на жилището, наричано най-вече „в’къщи”, но срещащо се на места и под наименованията „голямата къща” или „куминят”. Огнището също предимно е било изграждано от ломен камък, преминавайки в конусообразен комин. А на гредата се закачала черга, наречена „пестрило”. Край огнището се държал и съответния необходим за поддържането на огъня инвентар, състоящ се от ръжен (ватраль), пиростия (пироскье), маша (дилафь).

Задължително пред него е била курдисвана малката ниска кръгла масичка, наричана в този край „паралия”, а също и „синия”. Покрай нея се събирала челядта, като единствено бащата и майката са имали правото да сядат на ниските трикраки столчета, а децата се нареждали върху тъканите възглавници (проскефали) направо на пода.

Традиционно странджанските къщи до средата на ХІХ в. са били без прозорци, като осветлението в тях се осъществявало през малък кръгъл отвор с диаметър около 15 см, направен в покрива, близо до стената.

В по-нови времена и в къщите на по-заможните и образовани странджанци стаите са били с характерната градска наредби и с просторни салони. В една от одаите на Икономовата къща в Малко Търново е уредена експозиция с шивашки и кроячни принадлежности. В града естествено е имало и моден шивач. Показано е дори в оригинална рамка майсторско свидетелство на един от тези занаятчии. В началото на миналия век тук е организиран и курс за шивачки с ръководител Филка Григорова. На стената е окачена и стара групова снимка на курсистките в него от 1935 г.

В малкото дворче пред тази историческа къща уредниците на музея са поставили като експонат и една от малкото запазени до днес оригинални волски коли, много характерни за едновремешния транспорт в този край.

И ако магията на странджанските къщи е стигнала до сърцата ви и някога ви се случи да посетите този уникален кът на родината ни, във всяко едно село ще попаднете и на други подобни запазени автентични образци на самобитната архитектура на Странджа. За съжаление много от тях днес са изоставени без грижи и бавно, но безнадеждно се рушат под безмилостното пагубно влияние на трупащите се върху паянтовите им стени години.

 

Кой е Стамат Икономов

Роденият в Малко Търново преображенец, завършва Военното училище в София, но още като юнкер през 1885 г. взима участие като доброволец в Сръбско-българската война. 15 години служи като офицер в различни части на българската армия, достигайки чин капитан. В навечерието на Илинденско-Преображенското въстание се уволнява доброволно от армията и става делегат на конгреса на Петрова нива, на който е избран за член на Главното ръководно боево тяло. Икономов обучава селските милиции и смъртните дружини, като успоредно с това създава и инструкции за водене на военните действия. По време на въстанието предвожда чета от 100 души, която действа в района на Бунархисар.


Стамат Икономов Тоалетна - странджански патент Дискретни долапи и ниши побирали цялата покъщнина Огнището е обединявало цялото семейство В по-заможните къщи наредбата е била предимно в градски стил Експозицията от стари странджански медни и глинени съдини

В категории: Традиции , Бит и култура , Архитектура , Туристически обекти

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки