Резерват за „розова“ архитектура


Резерват за „розова“ архитектура
Къщата през 2009 г.
28 Януари 2011, Петък


С поемането в ръцете си на кормилото на Бургас, като добър водач кметът Димитър Николов си начерта предварително маршрути, които да следва в нелекия си път на градоначалник. В своя правилник за движение по пътищата, наречен „Програма за развитие на Община Бургас“, в раздела „Градоустройство“ баш шофьорът на бургазлии се закле да превърне „старата градска част в архитектурен резерват и синя

старата градска част в архитектурен резерват и синя


Автор: Диана Славчева, slavcheva@desant.net

зона по модела на старите европейски градове“ и да реализира цяла „програма за съхраняване и реставрация на сградите, формиращи европейската архитектура на централната градска част“.

Тръгвайки по този път обаче, изневиделица от ъгъла на улиците Гео Милев“ и „Иларион Макариополски“ между колелата му навира прът полуфантомният силует на една от очакващите обещаното си възрождение сгради. За нея в края на 2009 г. авторът на историческото изследване „Загадъчният град“ – Митко Иванов разказа в „Десант“: „Безспорно бисерът в най-старата жилищна архитектура на Бургас е къщата на ъгъла на

„Гео Милев” и „Иларион”. Чуден е синтезът на българска традиция, ориенталски чар и белези на бароково влияние от Европа, а малка табелка на френски указва „L`UNION DE PARIS” и година – 1828 (вероятно това е застрахователна компания, ползвала сградата. Междувременно установихме, че това е годината, в която е основан въпросния френски застрахователен съюз, б. а.). Според запазени устни сведения къщата е била собственост на богат турчин. Историчката Радка Ханджиева ни разказа, че тук се е намирал руският клуб по време на руското временно управление (1878-79 г.). След Освобождението е купена от преселници българи и се е превърнала в хотел „Одрин“. Свидетел разказва за изключително здравата дървена конструкция, в която „пирон не се забива”...

 

 

Фасадата на тази сграда представяше един от редките останали в града образци на т. нар. „бургаски кьошк“. С подобен еркер са окичени само още 2 запазени стари постройки. Както се досещате, красивата къща е обявена за паметник на културата.

Митко Иванов допълва, че по време на мандата на предишния кмет е направен опит тази сграда да бъде извадена от списъка с културните ни достолепия, а след трагедията на ул. „Алабин“ в столицата, тя веднага е обявена за опасна и оградена с предпазна лента.

С това се изчерпи грижата на общината към самосрутващата се перла на автентичната бургаска архитектура, която можеше да се превърне в една от най-красивите забележителности на Бургас, ако кметът не бе кривнал волана и излязъл от пътя, водещ го към реализиране на идеята му за архитектурен резерват в старата градска част. Иначе що се отнася до посиняването на района, то вече е факт.

Всички околни сокаци сега са превърнати в „Синя зона“ – „по модела на старите европейски градове“ (цитираме кметската Програма)!

Та преди малко повече от година от страниците на вестника Митко Иванов се питаше за въпросната къща: „Ще бъде ли унищожена след няколко месеца? Ще се издигне ли на нейно място бетонно-стъклена грозотия? Ще отчетем ли след това, че Бургас е „динамичен и модерен” град?“.

Отговор на първия му въпрос бе даден във вторник, когато започна събарянето на старината от работници на общинската фирма „БКС“. Предстои да видим какво ще се появи на нейно място. А що се отнася до признанието дали Бургас е „динамичен и модерен“, спор няма – това е най-добрият град за живеене!

 

 


... през есента на 2010 г. 18 януари 2011 г.

В категории: Репортажи , Архитектура , Населени места

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки