Качо Бараката беше най-колоритният жител на Фердинанд Михайловград, днес Монтана.
Автор: Борис Цветанов
Прякорът му идваше от това, че живееше в изоставена барака край града.
Опърничав, остроумен за него десетилетия се разказват бивалици и небивалици.
Бил набор на чорбаджи Стефан, един от най-известните хора във Фердинанд. Казали му веднъж: „Виж го бае Стефана – на един чин сте седели в училище, – гледай какво уважение към него имат всички. Жените, приседнали на лаф, като го видят, му стават на крака...” Качо Бараката отвърнал: „Е, да му стават. На мене ми стига да ми лягат”.
Симпатичен, духовит, все му прощавали. През тридесетте години на миналия век погрижили се в общината и по едно време го пратили за управител на ловната хижа извън града.
Зима, студ, човешки крак там не стъпва. Ловът не бил кой знае на каква почит във Фердинад. И Качо, какво да прави, пийва, хапва, пийва, хапва...
До пролетта. Дошъл ревизор. Качо се майтапи: знаеш ли от къде произлиза думата „ревизор”: ами от „реви – зор!” Ама ревизорът не се майтапи. Броил, писал, смятал изпитите ракии и вина, срещу които суха пара няма, и теглил калема: толкова и толкова. Колкото Качо не може да събере и от десет години заплата. Начели го в общината както му е редът и зачакали в данъчното Качо да внесе сумата в законния срок.
Не липсвали недоброжелатели, които изпивали с поглед настроението на талисмана на града. А Качо спокоен, наляво и надясно разправя: „Идва сумата, бе , спокойно бе, царят ще плати. ще плати като поп”. „ Кой цар бе, Качо?” – подсмиват се около него. „Как кой – цар Борис Трети! Негово Величество” – спокойно им отвръща зевзекът и си ходи напълно спокоен.
Вечерта след начета той седнал и написал писмо до Двореца.
„Ваше Величество – започнал, – така и така... Аз една вечер бях много тъжен, Ваше Величество. Седнах значи в хола в хижата срещу Вашия портрет и налях чашка не само за мен, а и за Вас, Ваше Величество.
Не може то така – сам да пия. Ама аз без едно мога, но с едно не мога и като изпих първата чашка, налях си пак, налях и на Вас, Ваше Величество. И после пак... А негово невеличество ревизора, дойде и ми тръсна една сметка... неудобно ми е да Ви я кажа, Ваше Величество, но това са... (следва сумата). Та ето какво, Ваше Величество, вярвам, че ще бъдете така любезен, да се включите и Вие в плащането на сметката...” – завършил писмото си монтанският чешит.
Ден преди да изтече срокът за плащането, в пощата във Фердинанд пристигнал пощенски запис с необходимата сума. И телеграма за Качо:
„Господин Качо Бараков, плащам сметката ви, но много ви моля, повече не ме канете в компанията си. Борис Трети, цар на българите”.
През годините
16 декември 1888 г. — Роден е авиаторът Христо Топракчиев, станал първата жертва в историята на световната военна авиация, загивайки при изпълнение на бойна задача
17 декември 1883 г. — След дипломатически скандал, под натиска на българските правителства в София и Пловдив, екзарх Йосиф I е приет от султан Абдул Хамид II и правата на Българската екзархия в Османската империя са възстановени официално
18 декември — Международен ден на мигранта
20 декември 1927 г. — Правителството на България пренебрегва някои клаузи на Ньойския мирен договор и започва възстановяването на редовна и боеспособна българска армия
20 декември 1943 г. —Британско-американската авиация извършва четвърта бомбардировка над София по време на Втората световна война, при която загива българският летец Димитър Списаревски
20 декември 1944 г. — В България започват заседанията на така наречения Народен съд
20 декември 1968 г. — Българската православна църква възстановява (след прекратяване през 1916 г.) поправения Юлиански календар, с което се въвежда празнуването на 25 декември на Рождество Христово, на 1 януари — Васильовден, 6 януари — Богоявление (Йордановден), 25 март — Благовещение и др.
21 декември 2001 г. — В софийската дискотека „Индиго” загиват седем деца при влизане на тълпа в дискотеката
22 декември 1933 г. — Умира българската светица преподобна Стойна
22 декември — Празник на Националната служба „Гранична полиция”
