Божидар Димитров, директор на НИМ: Започваме разкопки по цялото Южно Черноморие


Божидар Димитров, директор на НИМ: Започваме разкопки по цялото Южно Черноморие
23 Януари 2012, Понеделник


- Г-н Димитров, заради скандала около археологическите разкопки на автомагистрала „Струма“, една ваша идея


Автор: Интервю на Севдалина Пенева

за финансиранена 23 обекта в 14 селища по Южното Черноморие като че ли остана в сянка. Има ли вече яснота каква сума ще бъде отпусната и кога ще започне реалната работа по места?

- Първо да уточня, че вече не става дума само за идея, а за план на правителството, според който ще се извършат археологически разкопки, последваща бърза консервация и реставрация на ред паметници в Обзор, Емона, Несебър, Поморие, Бургас, Дебелт, Созопол, Урдовиза – Китен, Китен и Ахтопол.

Защо Южното Черноморие? Защото това е най-активният както сега, така и в Античността и Средновековието икономически, политически и културен регион в България. Тук са големи градове като Месемврия, по-късно Несебър, Анхиало (Поморие), Дебелт, който се счита за предшественик на съвременния Бургас и, разбира се, великият Созопол.

Обектите условно се водят 14, колкото са селищата, на територията на които ще се работи. На всяко едно от населените места ще бъдат дадени 120 000 лева, а тази сума ще се разпределя между обектите в тях, ако са повече от един. Имайте предвид, че в археологията това са много пари. Обикновено разкопки се правят максимум с 50 хиляди лв. Това ще ни даде възможност да направим широк фронт, с повече хора. Целта е древните останки да излязат на бял свят.


- Казвате повече хора, това означава ли, че ще се работи едновременно на всичките обекти?
- Да, така е. В момента създавам една чудовищна школа, казвам го с риск да прозвучи нескромно. Такова нещо не е правено в България до момента. Създавам организация и вече мога да ви кажа кои археолози ще копаят и къде.


- Тоест, финансовите средства вече са отпуснати?
- Сформирани са екипи, чакаме само министерско постановление за отпускане на парите, за да започнем работа още през март. В Обзор, например, ръководител ще е заместник-директорът на Археологическия музей в София Бони Петрунова.


- В списъка е включено и село Емона. Какви разкопки ще се извършват там?
- Там няма да се правят разкопки. В Емона има една чудно красива църква, която се намира към носа, извън селото, построена 1887 година. Тя е кръстена на свети Николай и е великолепен паметник на културата. Ще дадем 120 хиляди лева да се довърши реставрацията й, да се сложат иконостаси и да може да приема гости и туристи.

Във великия град Несебър 120 хиляди лева ще бъдат разпределени между крепостите на входа на пристанището и тази на провлака. Там крепостните стени са запазени на голяма височина и много грозно впечатление прави, че входът не е оформен.

Стигаме до Поморие. Там също няма да има разкопки, а само реставрация. В Поморие е запазен един красив обект - тракийска куполна могила от римския период. Това е римски мавзолей, каквито рядко се срещат в Източна Европа. Но в последните години (телевизия СКАТ много пъти е правила репортажи за неговото лошо състояние) той не се поддържа. И сега с тези средства се надяваме да го оправим.

Великият град Бургас! В него почваме работа от квартал Сарафово, където буните на брега се рушат от вълните, точно до почивните станции. На разрушения бряг са се разкрили останките на римски град, който беше неизвестен досега за историците. Става въпрос за римско село или пътна станция, виждат се основи на монументални сгради, при това на голяма височина, дори на една от сградите и вратата си личи. И колони също, и монументален храм, огромни, правилно дялани каменни блокове.

Продължаваме по-нагоре и стигаме до Бургаските минерални бани. Те са много известни през Средновековието, свързани с цар Самуил и с великия хазарски хаган. Самите бани са свързани още с траките и с император Юстиниан Велики. Неговият придворен летописец разказва, че тези бани са били прочути в цялата Римска империя. С този обект лично ще се заеме директорът на Археологическия институт Людмил Вагалински.

Дебелт. Там разкопките започнаха още през комунизма. Миналата година на това място почти не е копано, средствата не достигаха и сега със свежите пари работата ще продължи.


- По ваша инициатива преди две години частично беше разкрита кулата на Мандренското езеро. Там предвиждат ли се средства за продължаване на археологическите дейности?
- За този обект трябват много пари за разкопки, това е огромен град, който се простира на 300 декара. На тая кула се е състояло голямо победно сражение на цар Светослав Тертер през 1304 година. Самата кула обаче трябва да се възстанови, тя няма да иска много пари, и да се забие българското знаме. Друго е да се развее знамето на 12 метра.


- На кои обекти още се работи?
- На Русокастро, където ще продължат разкопките в тази голяма българска крепост. Тук също е имало победно сражение. Цар Иван Александър през 1331 г. не само е разбил, но и пленил византийския император и го заставил да подпише мирен договор, с който връща Бургаския залив на България.

В община Созопол ще се копае на 4 места. Един от най-интересните обекти там е в Равадиново, където е разкрит голям средновековен манастир. Само основите на църквата са с дължина 30 метра. Досега не сме намирали такава.  
Ще има екипи от археолози в Приморско - на Бегликташ и една църква в залива „Света Параскева“. В Китен ще разкопаваме голямата българска крепост Урдовиза. Разкопките започнаха преди две години с малко пари, но сега ще я разкрием цялата.

В Царево ще разкопаем средновековния манастир в стария квартал Василико, в Ахтопол пък - голямата крепостна стена и една базилика.



2
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
2
наблюдавамви
27.01.2012 14:27:36
0
0
сигурно пак няма да намерите нищо ценно най много некоя джилезна стопилка
смешници[rolling]
1
Тони
23.01.2012 21:59:34
0
0
Димитров а Шилото що е забравено пак?
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки