От Балканските войни до балканския мир


От Балканските войни до балканския мир
Външните министри на страните от региона на среща в Белград в края на януари т. г. Пита се, къде е Николай Младенов?
20 Февруари 2012, Понеделник


Сто години след разгарянето на Балканската война, бурето с барут на полуострова отново е готово да се взриви.


Автор: Диана Славчева slavcheva@desant.net

Този път фитилът за детонацията му може да бъде подпален не от някакви Велики сили, а от самите балканци – в частност нашенските умници.

Искрите на наша почва вече започнаха да прехвърчат. Първите от тях припламнаха миналата сряда на най-високото място в републиката – Министерския съвет, по време на поредното му заседание, на което бе взето решение за създаването на Национален инициативен комитет за честването на 100 години от Балканските войни.

Тогава само дето не се хванаха за гушите представители на финансовото, вътрешното и военното министерство, след като стана ясно, че всъщност в бюджета изобщо не са предвидени пари за подобни мероприятия и не е ясно от кое ведомство ще плащат проявите по време на честванията.

Заместникът на Дянков – Владислав Горанов, побърза в прав текст да си измие ръцете с думите: „Не сме факири да търсим пари за различни инициативи на министри, които не ги припознават като инициативи, които трябва да се финансират в рамките на техните бюджети“. Наложи се заместник вътрешният министър Веселин Вучков да обяснява защо са толкова важни за нашата страна в исторически план Балканските войни, та дето се вика – не трябва да се стискаме за юбилея им.

Бурлеската на високо ниво продължи с благодарност от страна на премиера за „поднесената информация“ и в крайна сметка до „откритието“ му, че 1912 г. и 1913 г. „е изключително светла дата“. Което не му попречи накрая все пак да размаха пръст с напътствието: „бъдете скромни, когато на инициативните комитети обяснявате какво и как честваме“!

Като се замисли човек, въпросните военни събития са се случили преди цели 100 години – време достатъчно да се подготви един юбилей. Това, в рамките на шегата. Извън нея, човек се пита къде им е бил акълът на отговорните ни другари миналата година, та не са предвидили пари в бюджета за това честване.

Историците забиха камбаната още миналата година за това, че се бавим с подготовката. Още през ноември м. г. директорът на Института по история към БАН акад. Георги Марков сподели, че вече е получил от Белград покана за една голяма международна конференция, посветена на славната годишнина. „Дори в Одрин, въпреки че Османската империя е загубила войната, дори и там ще има честване на Шукри паша като спасител на Цариград“ – отбеляза тогава той.

И като стана реч за Одрин, трябва да признаем, че още в края на декември 2011 г. градът стана домакин на конференция на тема „Сто години от Балканската война – Балканите от войната към мира“, на която слово произнесе лично турският външен министър Ахмет Давутоглу. В нея той изтъкна, че тази годишнина „ще бъде повод да посадим кълновете на бъдещото величие на Одрин“!

Покрай тези си слова дипломат номер едно на Турция сподели и други странни свои гледища по въпроса. „Отблъскването на турците към Азия беше една 100-годишна мечта. Шукри паша, неговите войски и гражданите на Одрин провъзгласиха на историческата арена волята си да останат в Европа, която и ние подкрепяме днес.

Без турците не може да се напише европейската история. Воювахме, изчистихме си сметките“ – издума той пред аудиторията в конгресния център на Тракийския университет. И съобщи, че правителството на Турция се е обърнало към държавното ръководство на Сърбия с предложението 2012 година да бъда обявена като 100-годишнина на Балканския мир, вместо на Балканската война.

Сърбите тутакси прегърнаха тази идея и публично оповестиха в края на януари т. г. на неформална среща на външните министри от региона, състояла се в Белград, че предлагат славната годишнина да се отбележи съвместно, общобалкански, под мотото „От Балканските войни до балканския мир“.

Всичко това е много хубаво, само дето на въпросното рандеву присъстваха външните министри на Хърватия, Черна гора, Гърция, Македония и Турция. Но не и на България! Да се надяваме, че ще се намери някой мъдрец, който да обясни с думи прости на какво се дължи тази изолация на нашата държава – дали на това, че от всички балкански страни, участвали в бойните действия преди столетие, само ние сме членове на ЕС; дали защото съседите ни нещо ги е страх от нас, или обратното – продължават да ни смятат за кръгла нула?!

И значи ли това, че Балканите, въпреки всички приказки за мир и солидарност, продължават да са едно разбунено гнездо на оси?! А може би просто министър Николай Младенов е решил да не уважи този форум...

И докато нашето правителство се чуди откъде да намери пари за големия юбилей, в Гърция, въпреки кризата, се готвят за пищни тържества (там ще се чества също и 100 години от освобождението на Солун, б. а.). „Нашата цел е международната реклама на страната“ – далновидно разсъждават гърците. И си спретнаха комитет от международни знаменитости, които да подпомагат честванията през 2012 г.

Сформираният у нас Национален инициативен комитет се оглави от физкултурника Цветан Цветанов! Тук просто ще си спестим коментара. Само ще вметнем, че по традиция такива събития минават под патронажа на президента и върховен главнокомандващ на Българската армия. Но как се изтърва един такъв повод за пиар – недай си, боже, Плевнелиев да натрупа повече точки от Бойко Борисов! – та затова този юбилей ще премине под патронажа на премиера.

Какво ли още ни чака?
Докато родните министри се разберат кой ще пие и кой ще плаща всенародната уж веселба за честванията, от Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва успяха да издадат в началото на годината не един, а цели два юбилейни календара под наслов „100 години Балканска Освободителна война 1912 – 2012 г.”.


В категории: Горещи новини

1
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
1
Българин
23.02.2012 08:13:26
0
0
Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Остани в незнайния си гроб!
Добре си ти... От там не виждаш
съдбата на достойния ни род.

Не виждаш майките,които днес не раждат.
Стариците край кофите за смет.
Бащите със джобове празни,
в ръцете с куфари и здравец за късмет.

Децата ни са вече на изчезване.
Селата мъртви. Пусти градове.
Строим хотели, паркинги, гаражи...
Край просяка минава БееМВе.

На "пътя към Европа" се продават
в ръцете с кукли малките моми.
Те детството си в сънища сънуват.
Стаена скръб в очите им гори.

Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Добре си там под тази черна пръст.
Завиждам ти за туй, че не дочака
мечтите си, разпънати на кръст.
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки