Съвместните заседания на МС на Турция и България – подготовка за конфедерализъм?! Какво се крие зад официалните приказки от последното дембелхаане* в Анкара
Автор: Валентин Фъртунов
Провеждането на съвместно заседание на министерските съвети на Турция и България завърши един цикъл от напълно необясними и нелогични действия на българската външна политика по отношение на Турция.
Стана още по-неясно кой и защо даде мандат на българския министър-председател Борисов да направи Турция външнополитически партньор №1 за България. Някои от тези знакови действия стигат до такива абсурди, че човек се пита, къде блеят иначе зорките еврочиновници в конкретния случай.
Решението за създаване на смесени патрули по границата ни с Турция е едно от тях. Не мисля, че Борисов има мандат от ЕС да предприема подобна стъпка. Ами като ще е така, дайте да махнем и самата граница? Да, ама не става, защото Турция не е член на Европейския съюз.
От всичко сторено и договорено в Анкара, здрав смисъл има единствено договарянето за отваряне на газова тръба от юг. Всичко останало е част от една прегръдка, за която сега ще поговорим – прегръдката на анакондата. Чудя се как диша г-н Борисов, докато е в прегръдките на огромната, трошаща ребра, змеица.
Защо използвам това потискащо сравнение? Защото от целия този засилващ се с всеки месец ортаклък, единственият губещ е България. Сиреч, единственият печеливш с турската експанзионистична, реваншистка и неоосманистка политика.
Да вземем на посоки кое да е от останалите потресаващи с броя си – цели 17 (!), споразумения. Например, „Мерки срещу наводненията от реките Арда, Тунджа и Марица“ е договор, чийто единствен бенефициент е турската страна.
При перманентната слабост на България, не очаквам Турция да поеме сериозно разходната част на една такава програма, която едва ли е необходимо да посочваме, че е скъпоструващо, буквално непосилно за страната ни начинание в строеж на язовири. Няма да се изненадам, ако в бъдеще в тези споразумения залегнат крайно отрицателни точки за правото на ползването на водите в подобни язовири.
За да подсиля аргументите си, ще добавя, че по темата „вода“ се говори и в друго споразумение - за сътрудничество в областта на водните ресурси, и в трето – за извънредните ситуации. Като се има предвид, че повечето специалисти говорят за бъдещите планетарни войни за питейната вода, за България е крайно вредно въобще да допуска в настоящия момент да се обсъжда тема, в чиито рамки просто не сме готови да браним интересите си.
Или пък продължението на катарската тема – през май ще има вече не двустранна, а тристранна българо-катарско-турска среща. Към анакондата ще се присъедини и питон, та да няма никакво съмнение, че ислямските инвеститори и други ислямски дейци ще влизат в България като у дома си...
Бих обърнал обаче много сериозно внимание, че от тези 17 споразумения, цели 6 са в сферата на културно-информационното сътрудничество! Ето част от тях -
Договор за сътрудничество между Българската телеграфна агенция (БТА) и Анадолската агенция (АА);
Договор за сътрудничество между Българската национална телевизия (БНТ) и Турската радио и телевизионна корпорация (TRT);
Договор за сътрудничество между Българското национално радио (БНР) и Турската радио и телевизионна корпорация (TRT);
Защо са им на БТА, БНТ и БНР специални споразумения с турските им аналози?! Това са институции, които трябва да работят независимо, да ни носят обективна информация.
А едва ли е нужно да посочвам специално, че натрапените им от политиците договори ще ги принудят да разпространяват на първо място информацията, която ще им се подава от турските държавни медии!? С други думи, оторизира се съвсем официално една опека и контрол от страна на турските държавни медии върху българските (обратното е трудно дори да си представим, нали!)
И сега вече ще стигнем до нещо, което ме накара да се усъмня в здравия си разум – подписано е следното, цитирам дословно:
„Споразумение между правителството на Република България и правителството на Република Турция за взаимна защита и обмен на класифицирана информация в областта на военната индустрия“.
И така, Турция ще получава свободно КЛАСИФИЦИРАНА информация от нашата военна индустрия! (Отново ще натъртя, че обратният поток е немислимо дори да си представим, че би тръгнал!)
А сега ми кажете, как да тълкуваме стореното – като първа крачка към конфедерализъм между Турция и България!? Абсурден, немислим конфедерализъм между страна-член на ЕС и страна, нежелана от ЕС за член!? Съвместни заседания на МС, съвместна медийна пушилка, че и по изборите сме достатъчно оплетени...
...От тези съвсем предварителни бележки при прегледа на този немислим формат – съвместно заседание на българския и турския министерски съвети, не можем да направим цялостни изводи. Задълбочени и детайлни изводи ще можем да си направим, след като прегледаме текстовете на всяко конкретно споразумение.
Но и от прима виста нещата са отчайващи. За не знам-си-кой пореден път българският народ е предаден от собствената си политическа камарила и скрито или явно се сключват съюзи и подписват документи, които разбиват фундаментите на българската национална доктрина.
Един съвсем бегъл геополитически анализ подсказва, че преданото на САЩ правителство на Бойко Борисов е „посъветвано“ от задокеанските си господари да се преориентира към новия регионален лидер, който американците оставят на Балканите – Турция, при тяхното оттегляне от региона.
А това за България е равносилно на смърт при могъщия великотурски национализъм, който продължава да е първа точка в дневния ред на южната ни съседка и могъщата пета колона на политическата формация ДПС и свързаното с него етническо малцинство, мислещо себе си като турци.
Турската анаконда е навила пръстен след пръстен и ни стиска и задушава отвсякъде. Бог да ни е на помощ.
