Шуменци първи са чествали Деня на Кирил и Методий


Шуменци първи са чествали Деня на Кирил и Методий
Факсимиле от писмото в книгата с историята на шуменския театър на Емил Кьостебеков
20 Февруари 2013, Сряда


Доказва го писмо на арменски пътешественик, присъствал на събитието преди 200 години

Автор: Тонка Петрова Снимки: Авторът

Нов превод от староарменски на едно старо писмо, направен от Арменската академия на науките, разкри тези дни, че Пловдив не е първият град у нас, който е започнал да чества църковния празник на светите братя Кирил и Методий.

Оказа се, че почти цели 40 години преди Найден Геров да организира през 1851 г. тържествено отбелязване на този ден край Марица, поклон пред създателите на славянската писменост е сторвало целокупното гражданство на Шумен. 
В града под Илчовия баир вече нямат никакви съмнения, че са първопроходци освен на първото театрално представление, играно на местна сцена през 1856 г., но и на първото градско честване на двамата първоапостоли преди точно 200 години, в далечния месец май на 1813 г.

Още повече, че безспорният факт преди дни бе публично обявен от шуменския зам.-кмет по културата Живка Тонева. Това се случи, след като тя получи нов, втори официален превод на писмото на арменския свещеник, пътешественик и търговец Минас Пъжишкян, писано на староарменски в Шумен на 22 май 1813 година.
В него той разказва, че шуменският търговец Стоян Митрапоглу една неделя го е завел на "вечеринка, която се нарича театър". „Стовян каза, че вечеринката е посветена на създаването на буквите. Подобно на нашия Месроп Мащоц, българите пък имат създатели на буквите Кирил и Методий", пише пътешественикът в депешата си до неизвестeн свещеник.

Той споделя още възмутен впечатлението си, че актьорите говорят на гръцки, а не на български. „И това ни се стори ужасно обидно, защото Стовян каза, че вечеринката е посветена на създаването на буквите... Този Стовян обясни, че играта се изпълнява на езика на гърците, защото присъстват гръцки свещеници” – уточнява допълнително пътешественикът. Той е обикалял по нашите земи, за да се запознае отблизо с живота на арменците на Балканите.

Писмото е изпратено до Венецианската конгрегация, на която той бил член. Иначе самият документ е намерен в началото на 80-те години на миналия век от българския учен, специалист по кавказология и арменистика Агоп Орманджиян при едно от посещенията му в библиотеката на Ватикана. То е цитирано в книгата на театроведа и актьор Емил Кьостебеков за историята на шуменския театър.

Първият превод на писмото от староарменски прави именно Орманджиян. По този повод през 2011 година в Шумен се проведе кръгла маса с участието на преводача-откривател на тема: „Коректно за Шумен.1813 година – първото гражданско честване на Кирил и Методий”.
За да са съвсем сигурни в това твърдение, от общината поръчаха втори превод на безценния документ, като за целта потърсиха помощта на арменското посолство у нас. И ето че най-накрая официалният отговор от посланик Арсен Схоян вече е факт.

В него се казва, че предоставят заверен превод на писмото на Минас Пъжишкян, направен от експерти на Националната академия на науките в Армения. „Съдейки по формата, стила и правописа му може да се твърди, че то е писано в началото на ХІХ век“ – категорични са учените от Ереван.
Но това, което най-много интересува шуменци, е дали в него е отбелязан фактът за празнуването в града им на деня на светите братя през 1813 г. – нещо, което документът  безспорно засвидетелства.

„Ще се постараем това да стане достояние на цяла България и да се знае, че не в Пловдив, а в Шумен се е състояло това първо честване. Разбира се, този факт трябва да влезе и в  учебниците“ – отбеляза специално за „Десант“ Живка Тонева.
Въпреки че засега първенството на града в това отношение все още не е признато от официалната наука, традиционните тържества в Шумен от 11 до 24 май тази година ще бъдат посветени именно на 200-годишнината от уникалното събитие. От общината се надяват, че новото важно разкритие за такъв съдбоносен момент в българската история  сериозно ще наклони везните в полза на кандидатурата на Шумен за Европейска столица на културата през 2019 г.


Зам.-кметът Живка Тонева показва новия превод на писмото на арменския свещеник Минас Пъжишкян, в което той твърди, че е присъствал на честване на Кирил и Методий в Шумен още през 1813 г.

В категории: Интервю , Традиции , Църковни празници

1
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
1
Patrick
16.06.2014 22:19:50
0
0
Times are chniagng for the better if I can get this online!
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки