Опазено от бетонните джунгли, превзели Южното Черноморие, това местенце на север привлича като магнит туристите, търсещи спокойствие и уединение
Автор: Пламен Николов
Най-северното Българско Черноморие е успяло да се опази от бетонните джунгли на комерсиалния туризъм, който завладя останалите части на крайбрежието ни. Едно такова местенце, привличащо като магнит любителите на недокоснатата природа, е Камен бряг – селото, което през последните години се прочу със сутрешните рок концерти за посрещане на първото юлско слънце.
До тук се стига лесно – по главния път Варна – Дуранкулак и после по 20-километрова отбивка. Асфалтът е в добро състояние и се пътува бързо и комфортно.
Пред магазина в центъра са спрели неколцина младежи – те са сред хилядите поклонници на девствената природна красота, които всяко лято се стичат в това кътче на Добруджа.
Тръгваме по една от улиците, водещи към скалистия морски бряг. Минаваме край спретнати и чисти, уютни селски къщи с неизменните зелени чардаци на лозниците, китни и подредени цветни лехи радват окото.
Освен с неповторимата си природа, в Камен бряг се гордеят и с гъстото домашно вино и ракията с дъх на билки и смокини. Стигаме до брега…
Под нас, на не повече от 50 метра бушуват морските вълни, разбиващи се с трясък в скалите. Хоризонтът е далеч, благодарение на високата ни гледна точка и можем да се полюбуваме на приказна панорама – степта, скалистият бряг, прострял се на километри на север и юг, и морската шир.
Юлското слънце е високо в небето и допълва идилията на природната хармония. Усещането е невероятно. Намираме се в местността Огънчето. Тук добруджанското плато е разчленено на тераси, между които са се оформили красиви и тихи заливчета.
“Огънчето” е именно мястото, където от десетилетия се събират поклонници на рок музиката за родения в България хипарски празник “Джулай морнинг” - посрещане на първото юлско утро. От 6 години тук идва и вокалистът на легендарната група “Юрая Хийп” Джон Лоутън, за да изпее едноименния хит заедно с изгрева.
Местността е получила названието си от стар сондаж за природен газ, изоставен преди 50 години заради ниския дебит. От дупката на сондажа вече половин век излиза пламък с височина 50 см.
По скалите са насядали или легнали на припек летовници, а палатките им са разхвърляни из степната растителност на платото. Сред вълните забелязваме любители на подводните спортове, които съзерцават красотите на морското дъно.
До морето се стига по стръмни, утъпквани в продължение на векове пътеки в скалите. Денят в Камен бряг може да се окаже и къс, ако се увличате по риболов, подводен спорт, алпинизъм, ако се интересувате от история и археология.
През есента и пролетта тук може да се наблюдава миграцията на птиците – селото е разположено на Виа Понтикаедин от най-известните пътища на прелетните пернати. Усещането за хармония се нарушава от десетките възпоменателни плочи, с които са осеяни скалите – всяка една е белег за нещастен случай. Жертвите са предимно млади хора. Преди години огънчето е било на самия скален ръб. Преместено е навътре в поляната заради множеството инциденти.
Плочите са знак, че човек е безсилен, дръзне ли да подцени природата.
На 2 км южно от Камен бряг е местността Яйлата. Тя е обитавана от хората в продължение на седем хилядолетия. Тук е открит древен тракийски некропол с двукамерни гробници. Разкрити са над 100 пещерни жилища на хора от почти непозната праисторическа цивилизация.
Според някои хипотези, тук в дълбока древност са живели сарматски племена. Носи се и легенда за съкровище, укрито от Лизимах – наместникът на Александър Македонски.
Векове по-късно пещерите са обитавани от християнски монаси – отшелници. В Яйлата могат да се видят останки от средновековна крепост и антична винарна с голям коритообразен съд за мачкане на гроздето.
Изключително интересна е сведенията за по-новата история на Камен бряг. Богослужения тук са водени допреди няколко години. По стените на скалния храм са изсечени множество кръстове и древнобългарски рунически знаци. Яйлата пленява и с флората и фауната си. Благодарение на Виа Понтика тук се наблюдават редки видове птици – корморани, папуняци, дъждосвирци и др. Степният пейзаж е украсен с редки полски цветя, божури и смокинови дръвчета.
Но за Яйлата си заслужава да разкажем подробно в друг брой.
Връщаме се в местността Огънчето. На 200-300 метра от брега степта и цивилизацията си дават среща. Десетки новопостроени къщи са разположени в близост до скалите. Собствениците им определено са щастливци – могат да се любуват на девствената природа и невероятната гледка от двора или верандата на къщата си.
Тук чужденци почти няма. Имоти купуват българи с богата душевност – художници, фотографи, артисти, привлечени от живописната природа и хармонията. Инфраструктурата е в отлично състояние – общинарите в Каварна не жалят средства, за да има Камен бряг привлекателен за туристите вид.
За разлика от многобройните свидетелства за живот по тия места през древността, сведенията за по-новата история на Камен бряг са оскъдни. Смята се, че през Средновековието тук е имало селище, наречено Каменник. През турското робство е засвидетелствано населено място с името “Кая бей кьой” – “Селото на каменния господар” (поетично, нали…). То е било предимно с мюсюлманско население. Българите се завръщат по тия места през 19 век – тогава тук идват няколко фамилии на заселници от Котленския и Еленския Балкан.
Румънците кръщават селото Стънка (скала). Запазен е споменът, че част от местните жители са се преселили от изчезналото вече село Сурти кьой. Там е бил чифликът на богатия земевладелец дядо Наньо, който се заселил в Камен бряг с многобройната си челяд.
След възвръщането на Южна Добруджа към България съгласно изселническата клауза в Крайовската спогодба десетки хиляди севернодобруджански българи са принудени да напуснат родните си места и да поемат на юг. В Камен бряг идват преселци от селата Долна Чамурла, Нунташ, Дивинджии.
Школо в селото е разкрито в края на 19 или началото на 20 век. През 1958 г. е построена нова училищна сграда. Но през 70-те години на миналия век населението рязко намалява и училището е закрито поради липса на деца, а сградата му е превърната в археологическа база. Тя е изгоряла при пожар.
От първите десетилетия на миналия век датира и читалищната дейност. Читалището носи името на Георги Раковски. За кратко в края на комунизма и началото на прехода е било закрито, но е възстановено преди 15-ина години. Към читалището е сформирана група за автентичен фолклор. Културната институция се издържа с рентата от 50-те декара читалищна земя.
През 2004 г. за пръв път в историята на Камен бряг в рамките на населеното място е изграден православен храм. Параклисът “Св. св. Константин и Елена” е построен със средства, дарени от местния жител Кръстьо Марков.
В църквата могат да се видят уникални икони от гипсокерамика - дело на художника Атанас Гаджев. Подобни има само в църква в Преслав.
Етническият характер на населението е изцяло български. Има и немалко представители на интересната етнографска българска група гагаузи.
Днес в Камен бряг живеят стотина души. Постоянните обитатели са на преклонна възраст. Но селото сигурно няма да загине. Защото красотата на скалистия бряг пленява от пръв поглед, а любители на недокоснатата природа винаги ще има.
Напускаме това райско кътче на Добруджа. Остава да се надяваме, че цивилизацията и девствената природа ще продължат да съществуват на това място в симбиоза. За да могат и идните поколения да се радват на дивото очарование на Камен бряг. И за да не бъде унищожена хармонията.
