Група родолюбци от Добруджа възкресиха спомена за въздушния ас Симеон Михайлов-Монката
Автор: Пламен Николов
През Втората световна война редица български градове и най-често столицата София са били подложени на бомбардировки от съюзническата авиация. Във въздушните боеве за защита на българското небе загиват 22-ма български пилоти. Героизмът на някои от тези защитници на Отечеството е получил своето признание. Други обаче са малко познати и имената им не говорят нищо на днешните поколения. А всички те са загинали със смъртта на храбрите и заслужават нашия земен поклон на признателни потомци.
Във въздушните боеве загиват и трима добруджанци. Един от тях е „живата торпила” Димитър Списаревски – българският пилот, врязал се с изтребителя си в английска летяща крепост – водач на съюзническа ескадрила, изпратена със задача да бомбардира българската столица на 20 декември 1943 г. Другият е поручик Йордан Славов Тодоров – първата въздушна жертва в отбраната на София, загинал на 14 ноември 1943 г.
Третият е капитан Симеон Кирилов Михайлов. Той пада с управлявания от него самолет на 10 януари 1944 г. Със задачата да възкресят спомена за героя се заеха неотдавна група родолюбци от Добруджа.
Симеон Михайлов е роден на 28 декември 1941 г. Според кръщелното му свидетелство се е появил на бял свят във Варна. Балчик също претендира да е негово родно място, позовавайки се на престоя на семейството му в Белия град.
Бъдещият въздушен ас е първороден син на Кирил Михайлов и Пенка Николова. Първоначално фамилията живее в Каварна. И двамата родители са учителствали в добруджанското село Спасово. Баща му се е сражавал за обединението на земите ни в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.
Съгласно Ньойския диктат от 1919 г. румънците повторно окупират цяла Добруджа. За български учители вече нямало място в поробената земя. Кирил Михайлов е принуден да се изсели със семейството си във Варна – там съпругата му Пенка притежавала къща. В този дом вероятно се ражда бъдещият летец-изтребител. След възвръщането на Южна Добруджа към България през 1940 г. семейството се установява в освободения Добрич.
Симеон Михайлов завършва подофицерска школа. По време на Втората световна война е назначен като пилот в 4/6-и изтребителен орляк, базиран на летището Марно поле край Карлово.
На 10 януари 1944 г. София е нападната от общо 280 англо-американски самолета – 180 бомбардировача от т. нар. „летящи крепости“ и 100 изтребителя P-38 Лайтинг. Срещу тях от Божурище, Враждебна и Карлово излитат 73 изтребители – 43 български и 30 немски, водени от своя командир кап. Герхард Венгел от „Луфтвафе”.
От летище Карлово към небето поема и четворка изтребители, водена от кандидат-подофицер Тодор Розев, в чийто състав е и Симеон Михайлов. Карето се насочва към Перник и Кюстендил, за да пресрещне съюзническите бомбардировачи. По пътя самолетът на кандидат-подофицер Михайлов внезапно пада и се разбива в земята край с. Мало Бучино, а пилотът загива. Командирът на Монката – Тодор Розев, отбелязва, че летецът не се поколебал да изпълни дълга си в защита на родното небе, въпреки че страдал от тежък синузит. Произведен е посмъртно в чин капитан.
Национален инициативен комитет от родолюбци с председател арх. Миломир Богданов се нагърби със задачата да възкреси паметта за Симеон Михайлов. Наскоро в Балчик – на входа на православния храм „Св. Николай Чудотворец”, бе открита паметна плоча на героя.
Средствата за мемориалния знак са предоставени от ВМРО. Потомците на Симеон Михайлов – децата на брат му Николай, също са дарили известна сума.
При откриването си плочата бе осветена от местни свещеници. Отслужена бе и панихида за геройски загиналия летец.
Асът е погребан до параклиса във Военното гробище в Добрич. Майка му Пенка Николова е оставила покъртителни думи в летописната книга на мемориалния комплекс: „Скъпо дете, за да ни пазиш, ти падна геройски. Поклон! Нека Бог ни даде сили да понесем тази скъпа жертва за милото ни Отечество. Поклон, герою, скъпи!”.