Преди 180 години
На 3 декември се навършват 180 години от рождението
Автор: Маргарита Атанасова – Арачийска
на потомствения талантлив зограф, първи български портретист, ненадминат с изкуството си на Балканския полуостров за времето си – Станислав Доспевски.
Истинското му име е Зафир Димитров Христов. Потомък е на основателя на Самоковската художествена школа Христо Димитров, който е негов дядо. От същия род произлиза и прочутият представител на школата Захарий Зограф, който пък е негов чичо. Баща му е Димитър Зограф.
Получава основното си образование в родния си град Самоков, а гимназия завършва в Пловдив. От съвсем млад се увлича по живописта. Заедно с баща си Димитър Зограф рисуват икони в църквата „Св. Неделя” в Пловдив, а после цели 5 години изографисват икони и стенописи в Рилския манастир. След това Зафир е признат за зограф т. е. майстор на църковната живопис.
На 4 септември 1851 г. заминава за Киев да следва живопис. Преди това се сгодява за първата си любов Мариола Божкова от Пазарджик, която цели 6 години го чака да завърши образованието си в Русия. Престоят му в Киев е важен момент в живота му. Там Зафир заменя гръцкото си име със славянското Станислав. За фамилия приема „Доспевски” – име, което идва от Доспей, родно място на дядо му Христо (Зограф) Доспеец.
От Киев той отива в Москва, където като руски поданик продължава образованието си в Художествено училище за живопис, скулптура и архитектура. За отличните му постижения преподавателите му помагат да постъпи в Императорската художествена академия в Санкт Петербург, която завършва в 1856 г. с грамота и сребърен медал (в Русия и днес се съхраняват немалко картини на Доспевски).
Връщайки се в България, той се установява в Самоков. След кончината на баща си се преселва в Пазарджик в 1860 г., където остава да края на живота си. През 1864 г. си построява дом, който днес е преустроен в къща музей „Станислав Доспевски”. Върху стените й той е нарисувал пейзажи от Санкт Петербург, Одеса и Цариград. В Пазарджик именитият художник организира обучение на ученици по иконопис.
Доспевски е един от основоположниците на Българската пейзажна живопис. А едни от най-ценните му творби са портретите, които ни е оставил. Образци-шедьоври на неговото изкуство са портрети на сестра му Домника Ламбрева, която ушила знамето на Пазарджишката чета по проект на Станислав. Следват портретите на баща му Димитър, на леля му – красавицата Елисавета Чалъкова, на съпругата му Мариола, на Стефан Захариев и много други. Зад престижното място, отредено му сред най-ярките портретисти в световната живопис от ХІХ век, стои и портретът на майка му Християния.
Тя е била дъщеря на самоковски чорбаджия – един от дарителите на Рилския манастир.
Първата самостоятелна художествена изложба в България на Доспевски е открита през 1859 г. в Пловдив в дома на Найден Геров от самия художник.
Той се включва активно по време на подготовка на Априлското въстание, установявайки контакти с Георги Бенковски, Васил Петлешков, Павел Бобеков, Константин Величков и други. Много преди това имал връзки с Васил Левски и Ангел Кънчев. След потушаването на въстанието Доспевски разкрива пред чужденци кървавата разправа с българското население и оглавява Пазарджишкия комитет за подпомагане семействата на загиналите, като раздава помощи и организира сиропиталища за деца.
Когато руските освободителни войски са вече на Дунав през 1877г., зографът е арестуван от турските власти и с други участници в Априлското въстание е хвърлен в Пазарджишкия затвор, после в Пловдивския, след това в Цариградския. Там умира от тиф, който го „спасява” от поругаванията на османците. За смъртта му има още две версии – че е удушен или е отровен. Датата на кончината му е 4 януари 1878 г. няколко дни преди освобождението на Пазарджик, за което той е действал и копнял през целия си живот. Не дочакал да види и се порадва на свободата.
Днес санктпетербургската диплома, медалът и личният пръстен на първия български портретист с академично образование са изложени в експозицията на неговата къща музей в Пазарджик.
Патриотичен календар
30 ноември 1944 г. — С освобождаването на сръбския град Нови Пазар от Първа армия завършва първата фаза от участието на България във Втората световна война на страната на Антихитлеристката коалиция
1 декември 1972 г. — С извеждането в Космоса на българска апаратура на съветския спътник „Интеркосмос 8” България е вписана като 18-ата космическа страна в регистъра на ООН
2 декември 1375 г. — Българският монах Киприан е ръкоположен за митрополит на Киев и Литва
3 декември 1912 г. — С подписването на примирие между Османската империя, от една страна, и България, Гърция, Черна гора и Сърбия (т. нар. Балканският съюз) приключва Балканската война
3 декември 1949 г. — Умира Елин Пелин
4 декември 1904 г. — С подкрепата на Иван Шишманов в София е открито първото музикално училище в България, което през 1921 г. е преобразувано на музикална академия
4 декември 1956 г. — В София е открит първият в България и втори в Европа киносалон
5 декември 1916 г. — В рамките на Първата световна война, части от български военни подразделения влизат в Букурещ
