Мулдавският манастир, който приютявал Дякона

Апостола на българската свобода, без обичайната за големите градове помпозност. Тази традиция е стара и се дължи на факта, че по време на своите обиколки из страната за създаване на вътрешната революционна организация Левски често е бил гост на светата обител. Там зад нейните високи стени с комитетските пратеници от региона са обсъждали и подготвяли бъдещото общонародно въстание.

Запазено е скривалището му под игуменарницата (приемното помещение на игумена), а на входната врата е поставен барелеф на Апостола.
Мулдавският манастир "Св. Петка" има съдба, сходна на тази на останалите български духовни средища, чиито основи са били поставяни по време на края на Втората българска държава при цар Иван-Александър.
Намира се на около 2,5 километра от село Мулдава, откъдето идва и името му, и на около 7 км от Асеновград. Неговото местоположение е в планината и вероятно поради тази причина е бил един от важните центрове на бъдещото въстание. Комитите са го смятали за удобно място за нощуване.

Духовният комплекс е имал ролята и на един от книжовните центрове в Южна България – функция, типична за всички манастири у нас по това време. Особено богата е била библиотеката, тук са идвали монаси от различни краища на страната, за да могат успоредно със служението си на Бога да обогатят своите знания, за да ги предават по-късно на живеещия в невежество народ.

С нашествието на османските орди по нашите земи
идва и първото му цялостно опустошение. После, в годините на робството многократно е възстановяван и отново опожаряван, особено по времето на масовите потурчвания на селата в Чепинското корито.
Тогава, както отбелязва летописецът поп Методий Драгинов, турците накарали помюсюлманчените българи „да разсипят 218 черкви и 32 манастира между Асеновград и Самоковските бани“.

Но както обикновено е ставало по нашите земи, след като е отминавала поредната буря на турския религиозен фанатизъм, винаги са се намирали родолюбиви българи, които, както го е казал Дядо Вазов, „богатий с парите, бедний с труда...“, бавно и полека са възстановявали и тази света християнска обител, за да се пази в нея народната свят и българската история.
Един оцелял скиторски надпис над входната врата на манастира указва, че за последно той е построен върху старите руини през 1836 г.

През Възраждането Мулдавският манастир е бил една от най-здравите опори на българщината в гърчеещия се Станимашки район и в него до първите години на XIX век все още се съхранявала богата сбирка от стари български ръкописи. Но всички те са били унищожени впоследствие от монаси-фанариоти.
От строените през Средновековието сгради днес са запазени основите и част от стените на жилищните помещения, върху които са издигнати днешните. А в западната част на комплекса се е съхранила изцяло куполната магерница, датирана от XVI - XVII век.

Стенната живопис, запазена и до днес, е от 1840 година и е дело на тревненския художник Кръстю Захариев и на синовете му Петър и Георги. Изписани са образите на българските светци Кирил и Методий, Климент Охридски, Наум Преславски, Евтимий Търновски, Теодосий Търновски.

През 1946 г. манастирската църква се срутва,
като оцеляват само предверието и аркадата. През 1951 година храмът е построен отново. Аязмото пък е съградено през 1888 година и се намира в непосредствена близост до духовния комплекс.
Манастирът е известен и с това, че през 1883 година е посетен от известния български художник от чешки произход Иван Мърквичка. По време на престоя му в светата обител синът му внезапно умира и е погребан там.

В категории: История , Горещи новини