Траки и римляни оживяха в Никополис ад Иструм


Траки и римляни оживяха в Никополис ад Иструм
Легионерите в тържествен марш преди победоносното излизане на форума
23 Април 2014, Сряда


Разкопките на древния град край Свищов се превърнаха в декор на живи сцени от Античността

Автор: Здравка Христова Снимки: Авторът

Легионери, патриции, знатни римлянки, весталки, ковачи и готвачи от преди две хиляди години “оживяха” на Цветница в археологическия резерват Никополис ад Иструм край Велико Търново. Колелото на времето беше завъртяно с живи картини в древноримските останки с антични възстановки на “Първа тракийска кохорта” и “Първи италийски легион” към Съвета по туризъм в Свищов.С триумфален марш кохортата направи обиколка и излезе победоносно на форума пред възхитените погледи на събралото се множество от туристи.

Воините направиха впечатляващи демонстрации на строева подготовка и тактика, военни хватки, както и най-типичната си фигура в отбраната - римската костенурка (тестудо).
След демонстрациите на легионерите легатът Гай Корнелий Руфос, познат в съвременния свят като Стефан Проданов, представи облеклото и снаряжението на мъжете от армията на Римската империя от І век след Христа.

Войниците се наричат милитес. Те носят лорика сегментата - предпазна ризница от метални сегменти, и скутом - щит, както и колани с ресни за защита на слабините. Шлемът е метален хелмет. Обути са с цинти - подковани сандали, за да не се пързалят в сражение.
Всички метални части по военното облекло задължително са подплатени с естествени материали - лен, памук или вълна, за предпазване на тялото от зимните студове и летните жеги по нашите географски ширини. Прекият началник на кохортата се нарича центурион (отговаря на капитан от днешните военни чинове).

Той задължително носи фалерите си - наградите, получени за военните постижения. Центурионът има характерен шлем с напречна грива, ориентирана на изток-запад като паун. По особения гребен войниците от кохортите са разпознавали  прекия си военачалник при големите битки.
Друга характерна особеност при центуриона е, че той носи лозова пръчка, с която удря войниците си, поправяйки грешките им в строевата подготовка.

Лозовата пръчка е символ на жилавостта и якостта при римляните. Легатът и центурионът имат задължителните станцинери - метални предпазни наколенки, и носят червени туники, отличаващи ги от редовите войници.

Знаменосецът се отличава от останалите - от шлема му към гърба виси животинска кожа, която при свищовските легионери е от вълк. Легионът има свои знаме и знак-символ - орел от бронз, злато или сребро, които в битка трябва да се опазят на всяка цена. В противен случай легионерите попадат под угрозата от разформироване на кохортата от императора им или смъртно наказание, известно като децимация. Според него всеки десети войник излиза пред строя и бива екзекутиран от свой другар в легиона при битка в гръб.

12-годишният Аспарух Мидов от Свищов е най-малкият легионер в “Първи италийски легион”. Младежът се запалил по бойните хватки преди две години, когато гледал батковците и изпълненията им в кохортата на един от фестивалите за антични възстановки в крайдунавския град.
Цялото снаряжение на един легионер тежи 30 кг.

Димитрина Проданова от групата за исторически възстановки пък сподели рецептите от автентичната римска кухня, с която съвременните домакини успешно и днес могат да блеснат. Тайната е в многото подправки, семена, билки, шира и мед. Със сирене и чесън се прави разкошна разядка, която върви с къшей хляб, приготвен от много семена, кимион, анасон, ядки и маслини.

Вкусен ордьовър става от пълнени яйца. Идеята е прекрасна за оползотворяване на остатъка от сварените яйца след Великден. Твърдо свареното, но не преварено яйце, се обелва и разрязва на две половини, изгребва се жълтъкът, който се обърква с мед, сол и ядки, и пълнежът се връща обратно в лодките от белтъка.
И римляните са обичали мръвка и са правили ястия от кълцано месо, подобно на днешната кайма. Към нея се прибавя малко хляб, накиснат във вино, слагат се счукани на дребно ядки, солчица и се правят топчета, но не много големи. Така направените кюфтенца се изпичат в сос с вино и малко мазнина.

Разкошен десерт става от печени фурми, пълнени с бадеми, предварително оваляни в канела. Така напълнената фурма се запича с мед и малко вино.
В почерняла на огъня харания Лиляна Иванова вари чорба от речна дунавска риба. Колкото повече и различна риба се сложи, толкова по-вкусно става, но задължително в котела има десетина зелении - магданоз, риган, босилек, девесил, мащерка, издава част от тайната си Лиляна, а покрай нея нетърпеливи и гладни туристи преглъщат и чакат да опитат. Автентичните рецепти са адаптирани от историци от италианската столица Рим.

Питателната храна е важна за силата, която трябва да имат ковачите. Това е най-старият занаят, разказва Иван Димитров - Банкета от Свищов. 60-годишният мъж е сред основателите на “Първи италийски легион”, а в руините на Никополис ад Иструм поставяше дъмги на дървени мечове - тракийска майхара и гладиаторски тренировъчен меч.

Преди хиляди години всичко се е ковяло - от копието на стрелата, през острието на меча, включително елементи от ризниците и шлемовете на воините. Тогава ковачите са били милиони, а днес в цяла България вероятно са не повече от стотина, коментира Банкета, който от 10 години е сред ентусиастите, възраждащи традициите на легионерството.
Докато с едната си ръка изтрива потта от челото, с другата вади от огнището зачервеното желязо, за да сложи дъмга с емблемата на римските легионери на дървения меч на поредното момченце, дошло при него.

На няколко крачки от него грънчарка върти колелото и обяснява на наобиколилите я деца как да си направят паничка, подканяйки ги да се включат. Сеченето на монети е мъжки занаят, но днешните римлянки, разбирай свищовлийки, показаха, че тези умения не са им чужди.
През това време в останките на агората отново се чува музика. Започнал е ритуалът на весталките за пречистването на храма, където предстои римската сватба. С тази възстановка се заеха театралите от град Дебелец.

“Пречисти ума ми, пречисти тялото ми, пречисти сърцето ми. Така да бъде.” С тези думи започна молитвата на двамата понтифиции към боговете преди бракосъчетанието на младоженците.
По принцип римската сватба представлява брачен имуществен договор. Знае се какво получава младоженецът, какво дава семейството на булката, какви са правата им, разказа археологът доц. Павлина Владкова каква е същността на бракосъчетанието по древния ритуал.

Като граждани на Римската империя и според законите, мъже от 25 до 60 години и жени между 28 и 30 години трябва да живеят в брак. Младоженците трябва да са в добро душевно здраве. Между тях да липсва кръвно родство, да имат съгласието на двата рода и да изповядват еднаква религия.
По римските традиции се оказва, че един от най-големите грехове е изневярата и прегрешилият съпруг се наказва с отнемане на имуществото му при разтрогване на брака, стана ясно от брачния договор.

Основания за развод по законите на Римската империя са държавна измяна, прелюбодейство, опит за убийство, неморално поведение. При неморално поведение от страна на съпругата тя се заточва в манастир и имуществото й се наследява от децата. Ако съпругът е виновен, той загубва зестрата.
През целия ден голф количка, превърната в римомобил, развеждаше туристите из останките на Никополис ад Иструм. За по-романтично настроените имаше разходка с каляска, теглена от два черни расови жребеца.

Колесницата за разходки из Никополис ад Иструм Кръгова защита на символа и знамето на “Първи италийски легион” Сеченето на монети е било особено важно в Римската империя Ковачът Иван Димитров и готвачката Лиляна Иванова приготвят римската рибена чорба от речна дунавска риба

В категории: Новини , Траки , Античност , Археология

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки