Най-големи усилия по цял свят и у нас, без изключения, говедовъдите хвърлят да ограничат безплодието или да не допускат то да се превърне в проблем за фермата.
Автор: д-р Валентин Иванов, квмн
Безплодие буквално означава, че всички крави и юници, които в момента не са бременни, се водят за безплодни, т.е. липсва развитие на плод. Не всички животни обаче, които в момента не са бременни,са безплодни. За такива се смятат само онези юници, които не са заплодени до 18-месечна възраст, и кравите, които не да заплодени до 80-ия ден след отелването. След изтичане на горепосочените срокове животните преминават в групата на безплодните и всеки ден носи огромни загуби за фермерите от разходите за хранене, отглеждане и от понижената им продуктивност – мляко и приплоди.
Независимо от типа на хранене и отглеждане, породата и т.н. безплодието във всички случаи понижава продуктивността и влошава икономическите резултати. По-малкото мляко се получава от естествената биологична закономерност на лактацията – периода на образуване и отделяне на мляко от млечната жлеза (вимето).
След отелването количеството мляко, отделяно от вимето, непрекъснато нараства докъм 70-90-я ден, след което се задържа на това ниво за кратък период от време и започва постепенно да намалява.
Така например крава с лактационна млечност от 9164 л мляко дава през третия месец 1290 л, което е максималното количество. Същото добиче на десетия месец дава 488 л. Изчисленията показват средна дневна млечност през 3-я месец 43 л, а през 10-я – 10,6 л, т.е. четири пъти по-малко. Теоретично, ако лактацията продължи и през 11-я месец, среднодневната млечност ще падне на 5-6 л. Така общо за целия лактационен период количеството на надоеното мляко ще нарасне, но среднодневният млеконадой ще падне при еднакви разходи за труд и хранене.
За нашата страна е установено, че при крави с лактационна млечност от 3200 до 3600 л всеки безплоден ден носи загуба от 5 л мляко. При крави с млечност от 4400 до 4800 л дневната загуба се покачва на 7,5 л, а при крави с млечност от 5200 до 5600 л дневната загуба е вече 8,9 л.
Още по-показателни са резултатите, докладвани от опита в чужбина. Ако например се закъснее със заплождането на кравата след 80-я ден след раждане само с един полов цикъл – 21 дни, загубите ще бъдат равни на стойността на 231 л мляко, а при закъснение със заплождането с 2 полови цикъла – 42 дни, загубите ще достигнат стойността на 460 л мляко.
Доказано е също така, че ако крава с лактационна млечност 8000 л закъснее със заплождането си след 80-я ден от отелването с 4 месеца, нейната икономическа изгода се понижава рязко и става равна на финансовите резултати, получени от крава с лактоционна млечност 6000 л мляко, при това заплодена навреме – до 80-я ден след отелването. Тази граница – 80 дни след отелване – трябва да се помни , да се знае и да се гони за изпълнение. В противен случай кравите и юниците се гледат като едри и мучащи „домашни любимци.”
Загубите от безплодието се изразяват и в получаване на по-малък брой приплоди. Идеалът е 365 дни междуотелен период, през който се получава мляко от една пълна лактация и един приплод. Ако над фермата надвисне черната сянка на безплодието, получените приплоди ще бъдат по-малко.
Приема се, че в зависимост от генетичния потенциал на приплодите всяко новородено теле има стойност, равна на 460-600 л мляко.
Както вече стана ясно, ако кравата се заплоди до 80-я ден след раждането, от нея за 365 дни ще се получи един приплод и загуби няма да има. Това е оптималният вариант. Ако обаче същата крава не се заплоди след първото осеменяване и закъснее с един полов цикъл от 21 дни, от нея за 365 дни няма да се получи едно теле, а условно 0,92 теле и ако кравата е с 4000 литра лактационна млечност, загубата ще се равнява на 45,3 л мляко. При положение че същата крава закъснее със заплождането с два цикъла – 42 дни, от нея ще се получи не едно, а 0,85 условно теле и млечната загуба ще се равнява на стойността на 87 л мляко.
Освен преките загуби от мляко и приплоди, безплодието води и до косвени загуби – забавяне на генетичния прогрес, сиреч забавяне на възпроизводството и по-късно навлизане в разплод на ново по-качествено (с генетични заложби за по-висока продуктивност) потомство.
Тежкото положение на българските говедовъди и неравнопоставеността им с европейските им колеги поставят на тежки изпитания способността и възможността за оцеляване.
Добре е да се знае, че освен грижите за хранене, гледане, доене, поене и т.н. трябва да се полагат ежедневни грижи и за редовното и навременно заплождане на кравите и юниците. Този проблем е от първостепенно значение за получаване на добри финансови резултати и намаляване на и без това големите загуби на много стопани в бранша.
