Валери Симеонов: Неприемането на декларацията за Баташкото клане е черно петно върху парламента


Валери Симеонов: Неприемането на декларацията за Баташкото клане е черно петно върху парламента
15 Май 2015, Петък


Комисия на Народното събрание отхвърли на 13 май проекта за декларация на „Патриотичен фронт – НФСБ и ВМРО“, с която се признава и осъжда

Автор: Десант

масовото изтребление на българи в Османската империя по време на турското робство и етническото прочистване на българския народ през периода на борбите за освобождение на македонските и тракийските българи през 1903-1922 г. С документа родолюбивата коалиция настояваше 17 май да бъде обявен за ден на възпоминание и почит към хилядите жертви на османската власт.
„Неприемането на декларация от парламента, с която да се отдаде справедливост на Баташкото клане, е едно черно петно върху българския парламент. Нашата декларация рано или късно ще мине през комисия и ще влезе в пленарна зала. Тогава ще се преброим българите.

Жертвите на Баташкото клане са бранили имуществото, децата си и човешкото си право на свобода. Всички добре знаем от историята, че цялата отговорност носи турската държава. Трябва да се почитат жертвите и да се казва истината“, категоричен бе лидерът на „Национален фронт за спасение на България“ и председател на парламентарната група на ПФ Валери Симеонов.

С текста на декларацията патриотите призовават народните представители да признаят, че Османската империя е водила последователна политика на унищожаване на българската нация с насилствени методи. Основните от тях са ислямизацията, кръвният данък, еничарството, политическите и икономически репресии, дискриминация чрез закони, гарантиращи обезправяването на българския етнос в полза на другите народности на империята.

Връх в насилието и издевателствата в този период е потушаването на Априлското въстание през 1876 г., когато хиляди православни българи, които не се подчиняват и противопоставят на поробителите, са безмилостно избити само заради етническия си произход и изповядваната от тях религия. Жертвите, дадени през Априлската епопея, надхвърлят 40 хиляди души. Най-яркият пример за това масово изтребление е Баташкото клане, при което загиват над 5000 човека.

Към мотивите на декларацията патриотите добавят и периода 1903-1922 г., когато по отношение на мирното българско население в Македония, Одринска и Беломорска Тракия също е провеждана политика на изтребление. Тогава над 100 000 души са били избити, а близо милион са изоставили имуществото и домовете си, за да търсят спасение в България.
Благодарение на тогавашната група на независимите (сега НФСБ) през 2008 г. Бургаският Общински съвет е приема декларация, признаваща геноцида над българския народ. Тя беше подкрепена от всички политически сили в местния парламент, с изключение на протурската ДПС. По примера на Бургас, подобни декларации са приети в други градове на страната.

Родолюбците припомнят, че масовите насилия над българите през Априлското въстание са предвестник на геноцида над арменците в периода 1915-1922 г., когато загиват над милион и половина души. Масовото им изтребление от властите в Османската империя бе признато от Народното събрание по инициатива на Патриотичния фронт на 24 април.


В категории: Политика , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки