На 15 август тази година ще отбележим 125 г. от смъртта на Павел Калянджи – един виден български възрожденски деец. С дейността си на просветител и книжовник
Автор: Атанас Коев
той оставя трайна диря в нашето образование, давайки на училищата ни няколко свои учебника, по които се учат множество български деца. Същевременно той се изявява като журналист и публицист, сътрудничейки активно на няколко наши издания от възрожденския ни период.
Павел Калянджи е роден в търновския град Лясковец на 4 януари 1838 г. в известно българско семейство с богати възрожденски традиции. Първоначално учи в родния си град, а след това продължава образованието си в Свищов. Когато приключва обучението си в дунавския град, юношата се отправя за Русия, където постъпва в Трета Одеска гимназия, а след това в реномирания за времето си Ришельовски лицей. След началото на Кримската война (1853-1856), едва 15-годишен той заминава за Бесарабия и се записва като доброволец в руската армия.
През 1859 г. образованият младеж се завръща в родния си град и става учител в местното училище. Тук той е наклеветен от лясковските чорбаджии на турците, че е руски шпионин и е принуден да се спасява, бягайки във Влашко. Първоначално Калянджи учителства в Галац, а след това преподава в класното училище в Комрат. По това време той започва да пише учебници – буквари и читанки, предназначени за българските училища.
Наскоро след това видният лясковчанин се премества в Измаил, където подготвя и изпраща два сандъка с написани от него учебници, предназначени за училищата в Лясковец и Свищов. Те обаче са конфискувани от турските власти при пристигането им на русенското пристанище и не достигат до предназначението си.
През 1863 г. Павел Калянджи написва и издава позив до българите, в който обявява, че търси средства, за да издаде събраните от него народни песни и приказки – всичко 65 печатни коли.
Когато настъпва бунтовната 1876 г., лясковският просветител, заедно със своя брат събира от живеещите в Кишинев българи около 5000 франка и ги предоставя на войводата Христо Ботев, който ги използва за въоръжаване на сформираната от него чета. Същата година Калянджи участва в започналите със Сърбия преговори за освобождението на България от турско робство, проявявайки завидни дипломатически умения.
След Руско-турската война видният лясковчанин се завръща в страната и се установява да живее във Варна. Тук той се отдава на книжовна дейност, търговия и рентиерство. През 1881 г. започва да издава в морския град вестник „Свободна България“. Под псевдонима Клатев пък обнародва няколко интересни дописки във вестник „Дунавска зора“.
Видният лясковски възрожденец развива активна книжовна дейност, свързана главно с нуждите на българското образование през 60-те години на ХІХ век. Той съставя няколко учебника, проникнати от национален и патриотичен дух – нещо много характерно за възрожденската ни епоха. В тях се опитва да приложи възприетите от него от руската ученическа и детска литература принципи на възпитание и обучение. По думите му, „тези методи не само не отегчават детский ум, ами дори го облегчават в знанието и размишлението“.
През 1863 г. издава в Одеса христоматия енциклопедия „Другар за децата“, съставена от съчинения на български и чужди автори, включваща и редица наши фолклорни творби. Тя дълги години се използва като учебник в нашите училища, а от нея попиват знания много български деца.
Като учител в Лясковец видният наш просветител прави твърде интересно описание на родния си град. Този труд е едно от най-ранните описания на наше селище, направено от български автор преди освобождението от турско робство. То е отпечатано в „Мясецеслов на българската книжнина за 1859 г“.
Павел Калянджи умира на 52-годишна възраст на 15 август 1890 г., като е погребан по подобаващ начин заради заслугите си към българския народ. В своя последен път той е изпратен от варненската общественост с полагащата му се почит и уважение.
С дейността си неуморният лясковски просветител оставя трайна диря в българското Възраждане, като съставените от него учебници постепенно навлизат в нашите училища и в продължение на дълги години от тях се учат на четмо и писмо поколения българчета.
