Дано от искрата се разгори пламък


Дано от искрата се разгори пламък
Икона на Баташките новомъченици
25 Юни 2015, Четвъртък


През 1951 г. бях ученик във Велинград. Имах няколко съученици, бедни батачанчета. Наближаваше 17 май и те заговориха за предстоящото събитие –



годишнината от Баташкото клане. Направи ми впечатление с какъв патос и преклонение говореха за българското въстание и за събитията в Батак. Поканиха ме да отида с тях и аз се съгласих.
С пристигането ме отведоха в църквата, където е извършено клането. Бях шокиран от камарата черепи със следи от ятаганите. По стените личаха следите от кръвта и огъня. През целия ден се провеждаха мероприятия в памет и преклонение пред загиналите за освобождението на България. Афишираше се и героизмът на батачаните, дали свидни жертви. Вечерта имаше своеобразна заря. От всяка къща се чуваха единични и автоматични изстрели.

Седемнадесети май е един своеобразен национален празник на Батак, с който батачани с право се гордеят. Гордеят се, защото оттук излиза искрата на признателност и преклонение към преживелите и загиналите борци за свободата на България.
През годините, макар и не така ярко, по разни поводи се отбелязва и почита паметта на борците. Тази година Патриотичният фронт постави официално пред Народното събрание въпроса за всенародна почит и преклонение пред паметта на загиналите борци срещу турския поробител.

Това предложение срамежливо бе подкрепено и от останалите партии, без ДПС. И така около 17 май бяха изнесени много материали и факти за турските кланета през петвековното ни робство – за жестокото потушаване на въстанията, Баташкото клане, кървавото хоро, геноцида и прогонването на българите от изконните им земи и какви ли не зверства. Това засега е една силна искра.
За съжаление, през последните 25 години разни псевдоучени и родоотстъпници преиначават историята с какви ли не небивалици.

Една вечер в предаване на телевизия СКАТ някакъв мазен политолог твърдеше, че историята му е добре позната и при нас не е имало роби, прекарвани с кораби като в Африка. Предлагам на този „учен” да намери и прочете книгата „Сълзите на Афродита” от Александър Костов. Тя е базирана на автентични документи от Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и в нея се разказва как с кораби са откарвали българите като роби в Кипър и други страни от Близкия изток.

Ами еничарите какви са? На такива като него, пък и други тюркофили, препоръчвам да прочетат фундаменталните трудове по тези въпроси на проф. Петър Петров, за да разберат има ли турци в България.
Да се надяваме, че от искрата, която запали Патриотичният фронт, ще се разгори пламък, който  ще ни води към преклонение пред борците за свобода и ще държи будна родовата ни памет. Ще свети, та да се вижда, че я има България!

Христо Христов,
Правец


В категории: Горещи новини , Трибуна

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки