Разказ от първо лице на един земеделец, извървял трънливия път, по който минават много българи, заети в аграрния сектор
Механизмът за модернизация на българското селско стопанство с европейски пари вместо стимул за развитие се е превърнал в схема за корупция и брутално източване на средства. За това свидетелства разказът на земеделския производител Петър Трендафилов, извървял трънливия път, по който вече са минали много българи, заети в аграрния сектор. Ето и историята му: „Проекти на стойност над 2,1 млрд. лева, предвиждащи инвестиции в земеделските стопанства, бяха подадени до 8 юни 2015 г. Индикативният бюджет за настоящия прием по подмярка 4.1 е в размер на 150 милиона евро.“
Това е просто една новина. Или пък не съвсем? Нека си представим само за миг, че всички тези проектни претенции някак бъдат удовлетворени и се налеят отведнъж тези 2,1 млрд. лева в родното стопанство. Представяте ли си?!
Момент, сложете си заваръчна маска, че тази фантазия за новата селска Швейцария на Балканите да не ви изгори очите.
След което да погледнем вече нещата през моя поглед и опита ми на прост, разбирайте обикновен, регистриран земеделец.
Винаги преди всеки прием по тази програма съм неспирно атакуван с телефонни обаждания и електронни писма. И настойчиво увещаван да участвам в непоискани от мен срещи, организирани от служители в „земеделските служби“. Но не с търговски представители, предлагащи техника, както би си помислил някой, а с някакви пръкнали се кой знае откъде консултанти.
Всеки път ги питам: „Откъде, по дяволите, ми имате данните?!“. И стереотипно ми се обяснява едно и също: „Ние сме от „горе“... Знаете как е... Имаме достъп до всичко и всеки...“. Е, аз не знам точно как става това, но нали имаше някаква тайна на личните данни? Ама кимам разбиращо.
Обясняват ми какви „врътки“ и „схеми“ ще заложат в документите ми, та да имам успех АЗ, а те, милите, само скромно ще ми дадат разходен документ за техния хонорар. Една част от него обаче е по-добре да им дам на ръка, че трябвало да се отчитат - „нагоре, знаете как е“.
Та дотук е ясно – досаждат, обаче все някак успявам да се отърва от тях.Но ето, че отивам да си взема оферта за нова техника. Защото посещавам панаири и харесвам новото, дори и да не е съвсем модерно, за моето си земеделие.
Влизам, радват ми се, каталози разтварят... Но когато питам за цената на нещото и хоп! - изненада първа – тя вече е друга.
Следва странно и неразбираемо обяснение за това, че имало някакъв референтен списък в Министерството на земеделието. Само че тази цена е доста по-висока от другата, която са ми казали при предишния разговор. И тук - изненада втора.
Успокояват ме с мъркащи гласчета, че то това било само за пред „ония (пак) горе“, че на моя милост ще бъде върната немалка сума, някакви си там от 30 до 60 процента, което пък зависело какво още искам да си купя към първото. И това се повтаря и потретва без ни най-малка разлика и при други дилъри на техника.
Щели да ми върнат! Да, но ще си удържат едни 10%, щото данък се плащало. И други 5 на сто за някакъв си втори данък. На мен обаче всичко това не ми харесва и им обяснявам, че тази цена ще я плащам с кредит, а лихвите по него пак от мен ще търсят от банката. И тук се изненадвам вече за трети път. Тези дилъри на техника са станали големи математици и много ги бива да обясняват както ще става с чуждите пари.
Вадят се едни листи и се започва: „Ти си до 40 години, за теб субсидията е 60 процента, биопроизводител си, вече си със 70 на сто субсидия. Ами те ще ти върнат 70 процента и ние, като ти върнем твоето, ще ти останат пари и за почивка в чужбина.“ После се продължава с препоръка да се обърна към „едни много мастити консултанти“, с които те работели още от САПАРД-ско време. Е, вземали повечко от другите, но пък всичките им проекти минавали.
Излизам с тези листчета, даже офертата не си вземам, съвсем замаян от купчината пари, които ще получа накрая...Срещам се с колеги, обсъждаме възможностите и накрая стигам до един прост извод: не се кандидатства, за да се модернизираш, да вървиш напред, а за да излъжеш и откраднеш с „чиста“ съвест. Излиза, че тези европейски пари са морков за изяждане, а не стимул за развитие.
При мен морковът изяде магарето. Определено ще си работя с техника втора употреба.“
