От доброто им отглеждане зависят финансовите показатели на фермата
Автор: д-р Валентин Иванов, квмн
Най-невралгичните и тежки моменти в една свинеферма са свързани с раждането на приплодите и първите дни от отглеждането им, както и възстановяването на майката и нейното специфично хранене. От всичко това пряко зависят финансовите показатели на фермата.
Непосредствено след опрасването свинята майка не бива да се оставя да лежи и почива. Пет-десет минути – може, ако раждането е минало трудно, но не повече. Стопанинът трябва да я накара леко да се раздвижи, за да извърши физиологичните си нужди. След тази лека разходка й се дава ограничено количество хладка вода, с което да утоли острата си жажда. Добра идея е във водата да се разбъркат 4-5 лъжици захар.
Около 10-12-я час след раждането на свинете майки се дава ограничено количество ярма. Принципът е следният: първата седмица след раждането те се хранят ограничено, тъй като прасенцата не могат да избозават големи количества мляко. По този начин свинята се предпазва от мастит, отток на вимето и други заболявания, съпътстващи раждането.
Средната дажба ярма започва от 1,5 кг през първия ден след опрасването и завършва до 3,3 кг през седмия, т.е. ежедневно нараства с около 0,3 кг. По-сериозното и обилно хранене може да започне от втората седмица след опрасването – по 4,5-5,6 кг дневно. Точното необходимо количество се определя по проявения апетит – дава се толкова храна, колкото свинята може да изяде за 25 минути. Когато след изяждане на предвиденото количество фураж майката продължава да стои на коритото, значи дажбата е недостатъчна и тя трябва да се увеличи с 300 грама и обратно – със същото количество ярма се намалява дажбата, ако не е изядена.
Свинете следва да се хранят двукратно. Млечните и многоплодните майки много често губят апетит. В такива случаи фуражът се сменя или се дават апетитни съставки, преминава се от сухо към влажно или мокро хранене, увеличава се броят на храненетата, но с по-малки количества фураж и т.н. Лоша практика е в коритата да се оставя храна за по-дълго време. Златното правило гласи: да не се допуска намаляване на живото тегло на свинете майки през кърмаческия период с повече от 20-25 кг.
По време на лактацията е добре на кърмещите свине да се дават обезмаслено мляко, суроватка, цвик, зелена трева (ако сезонът позволява) или люцерново брашно (през зимата), кръмно цвекло, варени картофи, тикви, моркови и др. Изброените фуражи могат спокойно да заменят до 25 % от хранителната стойност на комбинирания фураж.
Два-три дни преди отбиването на прасенцата дажбата на свинете трябва да се намали, за да се предпазят от мастити. През цялото време кърмещите свине трябва да имат свободен достъп до прясна и чиста питейна вода, което най-добре се осъществява чрез ползване на автопоилки.
Понякога през кърмаческия период при някои майки се наблюдава т.нар. агалаксия, при която се прекратява отделянето на мляко. Безмлечието може да бъде причинено от различни фактори, но най-често това са хормонални нарушения, причинени от стресови влияния. Когато майката няма мляко, най-добре е да се потърси помощта на ветеринарен лекар или стопаните сами да приложат хормоналния препарат „Окситоцин“ – по 2-3 мл мускулно. Добре е да се има предвид, че действието на медикамента продължава не повече от 20-30 минути, така че ще се наложи манипулацията да се повтори няколко пъти. Освен че предизвиква спускане на млякото, лекарството повлиява благоприятно и върху изхвърлянето на плацентата. Обикновено 3-4–кратното приложение на този хормон решава проблема.
Лактиращите свине майки имат нужда от чист въздух, движение на открито (по възможност) и температура на помещението 18-20 градуса. Те трябва да се пазят от студени въздушни течения, тъй като в този тежък за тях период лесно изстиват.
Най-важната грижа на стопаните за новородените прасенца е да им осигурят топли и сухи помещения с температура 28-32 градуса. Друг много отговорен момент е да се следи всяко от тях да забозае, като по-слабите и дребните се поставят на по-предните цицки, които отделят повече мляко. Тук най-важна е ролята на фермера, който като умел „регулировчик” трябва да даде „жизнения път” на всяко едно прасенце.
През първите няколко дни малките са ненаситни – те бозаят всеки час, като с напредване на възрастта интервалите между бозаенето се увеличават. Много важна задача има стопанинът още първите 24 часа след опрасването – на всяко прасе се инжектират железни препарати („Декстрофер“ и др.). Мъжките екземпляри, които ще се угояват до 20-я ден, подлежат на кастрация.
Случва се слаби или осиротели прасета да се отглеждат изкуствено с пълноценно краве мляко с добавени към него минерали и витамини под формата на хранителни добавки.
Така приготвената храна се затопля до около 37 градуса и в началото се дава с биберон, а след втората седмица – в открит съд, който се измива и дезинфекцира след всяко хранене.
След 7-я ден започва подхранването на прасетата, но малките обикновено приемат храна след 10-14-я ден в зависимост от млечността на майката. Храната на новородените трябва да бъде вкусна, лека и питателна, недопустимо е да се използват загнили, плесенясали, вкиснати, замръзнали или заскрежени фуражи.
Най-удачно е при интензивното отглеждане на малките да се дават специални предстартерни смески. Частните стопани с малък брой животни може да дават обезмаслено мляко, препечени зърна, ситно смляна царевица, наситнени моркови, тиква, ябълки и др. с добавени витаминни препарати („Медистрес“, „Промотор“ и др.) и минерални добавки – дикалциев фосфат, калциев карбонат, железен и меден сулфат, микроелементи. Апетитът на прасенцата се поддържа с прилагането на по-малки дажби, но по-често. Чак след четвъртата седмица започва изхранването им на воля. Прасенцата се раждат с т.нар. физиологична анемия, така че е наложително да се прилагат инжективно железни препарати, а така също и да се дават с храната противоанемични добавки. Още от 3-4-я ден след раждането прасенцата трябва да имат свободен достъп до вода.
При промишлени условия у нас прасетата се отбиват средно на 28-35-дневна възраст. За по-малките ферми и личните стопанства най-добре е това да стане на 35-я ден от раждането им, като се оставят в бокса на майката поне още 7-10 дни. По този начин се ограничава действието на стреса от отбиването.
Два-три дни преди отбиването е добре на прасенцата да се инжектира серум против едемна болест или да се дават антибиотици във водата.
