Мъж се оказа мъртва душа


Мъж се оказа мъртва душа
Александър Методиев
29 Януари 2016, Петък


Александър Методиев ще съди държавата, по документи той не съществува, името му „изпаднало“ от ЕСГРАОН

Автор: Здравка Христова Снимки: Авторът

Бивш затворник иска да съди държавата, че неправомерно е изкарал 16 години и 7 месеца в затвора за убийство, което не бил извършил. Такова дело обаче не може да има. Не защото законът не го позволява, а защото човекът по документи не съществува. Неговият единен граждански номер (ЕГН) с трите му имена - Александър Маринов Методиев, не фигурира в Националната база данни "Население" на ЕСГРАОН.
Според акта му за раждане мъжът е роден в София на 26 юни 1978 г. Това се вижда от препис на документа, издаден от столичния район Младост на 31 август 2015 г. и с който редакцията на „Десант“ разполага.

Там е посочен ЕГН, с който Александър излиза и от затвора в Кремиковци на 30 юли 2015 г., където се води, че е излежал 24-годишна присъда за убийство. Освободен е предсрочно за добро поведение и защото е работил (по закон отработените три дни се броят за два излежани). 
Как обаче личните му данни „изпадат“ от регистъра, е пълна мистерия.
„Аз съм мъртва душа. Съществувам физически, но не и документално. Израснал съм по сиропиталищата. След излизането от затвора първо отидох в село Кошарица, община Несебър, където съм живял известно време в дома за сираци. Оказа се, че този дом е закрит.

Потърсих съдействие от Община Несебър, да ми издаде документи за адресна регистрация, имах намерение да започна някаква работа. Отказаха ми. Тогава за първи път се оказа, че ме няма в системата на ЕСГРАОН. ЕГН-то, с което съм бил в затвора, не съществува. Поисках да бъде направена проверка в София, резултатите от нея потвърдиха, че не съществувам", разказва злощастникът.
„Свързах се с мой познат от Хасково, съгласи се да работя в шивашката му фирма без договор, но впоследствие се оказа некоректен, възползва се от положението ми и затова напуснах“, продължава изповедта си Александър.


Митарствата му продължили в София, където няколко пъти полицаи го спирали за проверка. Бездомникът показвал удостоверението, с което излязъл от затвора – единствената хартия, която черно на бяло доказвала съществуването му.
По неведоми пътища мъжът стигнал до Горна Оряховица, където от септември миналата година живее в Центъра за временно настаняване към Евангелската петдесятна църква.
От там го съветват да вземе най-сетне нещата в свои ръце. Така през есента на 2015 г. той подава искане до МВР за удостоверяване на самоличността му. Както и за възстановяване на стария му ЕГН, с който е бил воден в затвора, докато е излежавал присъдата си.

Друг единен граждански номер не го устройва, защото той ще бъде с „чисто досие“, миналото му на затворник ще бъде заличено, съответно и той няма да може да съди държавата за изкараните години зад решетките.
На 2 октомври най-сетне получава от Вътрешното министерство писмен отговор. От МВР съветват Александър да пусне заявление до Община Горна Оряховица с искане да бъде регистриран на адреса на Центъра за временно настаняване. „В съответствие с разпоредбите на чл. 26, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация, съответната общинска администрация съвместно с МВР следва да предприемат действия по установяване на вашата самоличност", се казва в писмото.

37-годишният мъж изпълнява указанията, но удря на камък. На 3 декември м.г. кметът на Горна Оряховица дава писмен отказ за адресна регистрация на Александър Методиев. А без нея няма и лична карта.
Това не е краят и мъртвата душа не се отказва. Александър се свързва със софийската адвокатка Невена Стефанова. Тя подава жалба срещу отказа на кмета за адресна регистрация и делото предстои да бъде гледано от Административен съд – Велико Търново.

Докато излезе решението на магистратите обаче, бившият затворник разчита на някой лев, който си заработва „на черно“ в строителството, хваща се да цепи и пренася дърва, чисти дворове. В повечето случаи го лъжат с парите, а той няма пред кого да се оплаче.
Най-голямата му болка обаче е друга. Знае, че рано или късно лична карта ще му бъде издадена и единният му граждански номер ще бъде възстановен. Никога обаче няма да преживее това, че е осъден без вина за убийство на жена. Казва, че нямал идея как прокуратурата стигнала през 1999 г. до него, тъй като нищо не го свързвало с жертвата. Кълне се, че е натопен и е решил да докаже правотата си в международния съд по правата на човека в Страсбург.


В категории: Горещи новини

1
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
1
Данаил Лазаров
07.02.2016 18:31:12
0
0
В този ред на нещата аз искам да покажа това....
http://osadenbezvina.blogspot.bg/
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки