Тази година се навършиха 165 години от рождението на Тодор Каблешков – един от най-светлите, най-обичани, най-чисти водачи на Априлското въстание.
Той е роден на 13 януари 1851 г. в красивия възрожденски град Копривщица. През турското робство родното му място, наред с още няколко български възрожденски градове, се ползва с особен статут, който е давал редица привилегии. Вероятно тъкмо това е дало възможност първо тук да се пробуди свободолюбивият български дух.
Захари Стоянов дава забележителна характеристика на градчето: „Копривщица е била цели векове република, без сенати и министри, без харти и президенти, десет пъти по-либерална от френската, сто пъти по-демократична от американската“.
Тодор Каблешков се ражда в голямото семейство на Лулчо Каблешков, в което живеят трудолюбиви и честни хора, за които любовта към Отечеството стои над всичко.
Лулчо е предприемчив човек, занимава се с бегликчийство, абаджийство, търгува с Цариград. Той вдига в Копривщица голяма богата къща, образец на българската възрожденска архитектура.
С делата си възрожденецът дава пример на своите деца. Подпомага материално строеж на училище и дава пари за готвеното въстание. При потушаването на бунта той е бит и измъчван от турците.
Майка на Тодор Каблешков е Стойка Чичова, която произхожда от известен възрожденски род от Копривщица. Тя умира млада и оставя четири деца – Нона, Тодор, Ана и Андон. За тях се грижи леля им Пена, която е жена на прочутия смел хайдутин Дончо Ватаха, и възпитава у тях любов към поробеното Отечество.
Втората жена на Лулчо Кабелшков – Ана, е от известна сопотска фамилия. Тя ражда Парашкева, Тотка, Никола, Стоян и Тодор, който е най-малкото дете на семейството и се появява на бял свят след героичната смърт на големия брат, сякаш за утеха на скърбящите родители.
Ана е била изключителна жена, грижовна майка и достойна съпруга. За по-големия си заварен син Тодор тя е не само любяща майка, но и вярна помощничка в революционната му дейност – заклева се пред евангелието, пищова и камата, сътрудничи на революционния комитет. Председателка е на женското дружество „Благовещение“ в Копривщица и развива голяма народополезна дейност.
Секретарка на дружеството е Мария Каблешкова, първа братовчедка на Тодор Каблешков, дъщеря на известния с народополезната си дейност Илия Каблешков, наричан Ильо Чорбаджи. Мария е с добро образование – учила е в Цариград. Тя е моя прабаба по бащина линия.
Тодор Каблешков е природно интелигентен и получава високо образование. Учи в Пловдивското класно епархийско училище при Йоаким Груев, завършва Цариградския френски лицей, научава френски, гръцки и турски език.
През лятото на 1871 г. се завръща в Копривщица. Същата година през зимата в градчето идва Васил Левски. В метоха на църквата „Успение Богородично“, към който води задната врата на бащиния дом на Тодор Каблешков, става съдбовната му среща с Апостола на свободата, след която негово евангелие става „Уставът“ на революционната организация и това дава смисъл на живота му до последния час.
Той споделя с Константин Величков: „Има едно средство да се освободи България, не само с най-малко жертви, но може би почти без жертви. То изисква да се намери един човек, който да се реши да пожертва себе си. Тоя човек ще бъда аз... Искам със смъртта си да услужа на Отечеството“.
Каблешков предвиждал да отиде в Цариград и обмислял начин да убие султана, за да покаже на Европа, че българският народ не може повече да издържа и така да предизвика намесата на европейските държави да помогнат на България.
През 1872 г. той ръководи в Копривщица българско машинническо дружество „Трудолюбие“. През 1873 г. е курсист-телеграфист в Одрин. През годините 1873-1875 г. е първият български началник на жп станция Белово по железния път Белово-Цариград.
Там Тодор Каблешков провежда активна просветна дейност. Основава читалище „Искра“, самообразова се, изучава италиански и немски език. През април 1875 г. поставя основите на революционен комитет в Белово. По това време пише до приятеля си Петко Бояджиев: „Мисля, че съм се родил и учил, за да слугувам на свободата“.
През 1875 г. си подава оставката като началник на гарата и временно заживява в Пазарджик. Преоблечен като търговец на дървен материал, агитира за въстание и освобождение от турския гнет. Обикаля София, Самоков, Пирот, където основава революционен комитет, председател на който е Кота Кръстев, мой прадядо по майчина линия.
От есента на 1875 г. Тодор Каблешков живее в Копривщица. Прави обиколка из Средногорието, като възобновява старите революционни комитети, основани от Левски в Клисура, Сопот, Карлово, Шипка, Старосел, Пирдоп, и с огненото си красноречие вдъхва надежда за скорошно избавление. На 13 януари 1876 г. той е избран за председател на Копривщенския революционен комитет, а през февруари получава от Панайот Волов пълномощно за помощник-апостол на ІV-ти революционен окръг.
Настъпва съдбоносният 20 април 1876 г. В Копривщица идва Неджиб ага с конни заптии да арестува Тодор Каблешков. Става ясно, че е извършено предателство на решенията на събранието в Оборище. Настъпват минути за бързи решения.
Апостолът свиква членовете на революционния комитет и повежда разбунтувалия се народ към конака и пише известното „кърваво писмо“, с което призовава Панагюрище и други селища да последват примера на Копривщица. Ръководейки въстаническите действия, той създава Военен съвет, организира отбраната и прехраната в родния си град.
Априлското въстание, подготвено с много труд, въодушевление и ентусиазъм, е потушено по жесток и варварски начин. Каблешков и бойните му другари Найден Попстоянов, Георги Търнев и Стефан Почеков с част от разбитата чета тръгват през Троянския Балкан. В околностите на село Чифлик край Рогачева река е извършено гнусно предателство.
След като са преспали в ханче край селото, въстаниците тръгват нагоре покрай реката, сядат да починат, но уморени заспиват. Забелязва ги ратайчето Петко Шипковенчето и съобщава на потерята, която се движи наблизо. Заптиите нападат въстаниците. Стефан Почеков и Георги Търнев са убити на място, а Тодор Каблешков и Найден Попстоянов са заловени живи.
Подложен на нечовешки мъки, разкарван 40 дни из турските затвори в Троян, Ловеч и Търново, през цялото време разтърсван от треска, Тодор Каблешков проявява изключителна твърдост и нищо не издава. На 17 юни в Габровския затвор слага край на живота си.
Погребан е в Габрово, а през 1883 г. костите му са пренесени тържествено от Габрово в Копривщица и поставени в Мавзолея. През 1996 г. по инициатива на родовия комитет на Каблешковия род са тържествено препогребани в двора на черквата „Успение Богородично“ в родния му град. На поляната край лобното място на четиримата герои в околностите на село Чифлик е издигнат паметник, а там, където са намерени костите на двамата убити бунтовници, е поставена надгробна плоча. А през 1997 г. в центъра на селото е открит тържествено мемориал на Апостола и тримата му другари.
Родствениците на Тодор Каблешков, потомци на неговите братя и сестри и потомците на братята на баща му Лулчо Каблешков, които днес са повече от 400 души, редовно организират възпоменания, чествания и родови срещи.
Каблешковият род е дал на България трима генерали, петима професори, много учени, журналисти, поети, музиканти, талантливи български художници.
През 1997 г. по решение на родовия комитет се създава Сдружение „Тодор Каблешков“, със седалище в София.
