Примитивните средства правят крайбрежието недостъпно и опасно
Автор: Димитър Пърличев
Вкрая на юни 2009 г. тогавашният регионален министър Асен Гагаузов откри последната отсечка от дамбата Балчик – Албена – най-дългото и скъпоструващо от многобройните подобни съоръжения по нашето черноморско крайбрежие. Това събитие обаче не впечатли никого.
Равнодушието и пасивността на обществото към изграждането на буни и дамби по Черноморието и преди 10 ноември 1989 г., и след това може да се обясни по два начина: или че то не разбира какво се върши по брега; или разбира, но съзнава, че е безсилно да му се противопостави.
А това безумие, което се върши пред очите му, е престъпление – не само от национален, но и от европейски мащаб – все пак нашият бряг е бряг и на Европейския съюз. И да се мълчи при това положение е не само неморално, но е равносилно на предателство спрямо интересите на страната и на ЕС.
Какво представляват буните и дамбите и защо тяхното строителство се оценява като огромно и непоправимо зло?
Дамбите (дигите) са успоредни на брега и в непосредствена близост до него каменнонасипни съоръжения с трапецовиден (ако са на разстояние от брега) или полутрапецовиден напречен профил (ако са прислонени до него). Билото им обикновено е заето от пътно платно.
Буните са също такива съоръжения, но разположени напречно на брега, като челата им най-често завършват с успоредни на брега участъци.
Буните и дамбите, чиито най-уязвими от вълните части са допълнително защитени от фигурни блокове – призми, тетраподи, тетраедри и др., отдавна се приемат като груби и примитивни средства за брегозащита. Те са особено неподходящи за страни с възможности и перспективи в морския туризъм, каквато е и България. Поради това изграждането им е допустимо само по изключение, когато например не съществуват никакви други възможности за решаване на проблема.
Обикновеният човек ще има да се чуди защо пък строителството им да е вредно – нали целта им е да се опази брегът от неизбежната ерозия или отнасянето при буря на парчета от него в морето?!
Вярно е, че бетонът с един замах туря кръст на разнообразния крайбрежен ландшафт и до болка наранява естетическите възприятия, отблъсквайки от родните курорти по-взискателните западни и по-заможните източноевропейски и български туристи. Но това да му е кусурът.
Само че има други, много по-непоправими и неприятни аспекти на присъствието на буните и дамбите по нашия бряг, който те правят недостъпен и опасен. Почти е невъзможно да бъдат преодолени откъм морето и да се излезе на брега през тях, без това да стане с цената на тежки наранявания и контузии.
Практически тези бетонни архитектурни мастодонти са неотстраними. Брегът, брониран от тях, е фактически загубен за България.
За да се премахнат, трябва да се хвърлят двойно повече средства, отколкото за изграждането им. А вече съществуват толкова много по-модерни и елегантни инженерни решения, които може да се приложат на тяхно място, но уви – това трудно може да стане.
Всъщност, освен брегозащитен, буните и дамбите нямат никакъв друг полезен ефект, ако не се смята използването на някои Т- и Г-образни буни за временни пристани. Колкото до „отвоюваните” благодарение на тях площи от морето, с които парадира Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), те са или върху съществуващи плажове, или върху места, на които лесно биха могли да се създадат. От такива „откраднати“ от морето площи досега се използва не повече от 4-5 %, и то само през лятото.
Нещо повече – дамбите на практика отнемат от плажната ивица, а буните само преразпределят плажа. И следователно не отстраняват дефицита на наноси в бреговата зона, който е основната причина за абразията и предизвиканите от нея свлачища. Какво да говорим за унищожаването на екосистемите по морското дъно, върху което са построени, както и в междубунното пространство! Още повече, че специално при Т- и Г-образните съоръжения се наблюдава частично или пълно умъртвяване на дънните биоценози поради погребването им от тинест слой.
От двадесетина години насам по нашите плажове се наблюдава едно много обезпокоително явление: там, където преди са преобладавали отлично запазени черупки от миди и рапани в големи количества, днес те или липсват, или са силно износени и в минимални количества. А това също е едно обяснение защо почти повсеместно намалява площта на нашите плажове и дори някои от тях изчезват.
Преди време в интернет учени от Института за морски изследвания и развитие „Григоре Антипа“ в Констанца прогнозираха, че румънските плажове също са изправени пред заплахата до 20 години да няма следа от тях. Като причина за това се посочваха влошените или унищожени естествени условия за живот на мидите в плитководието, главно от построените буни и дамби и обусловеното от тях намаляване до изчезване в съответните участъци на количеството на техните личинки.
В последно време се достроява най-грандиозната и вероятно най-скъпоструващата дамба по нашето крайбрежие – тази за защита на варненския вълнолом. И никому през ум не минава за други, по-евтини и по-ефективни в случая решения. Защо ли?!
Ами то е ясно – защото досега са изразходвани милиарди за брегозащитно (срещу абразията) и брегоукрепително (срещу свлачищата) строителство по нашето Черноморие. То не само че не решава старите, но и създава нови, още по-тежки проблеми! А на съществуващите нови, много по-ефикасни, по-икономични и по-екологосъобразни решения на брегозащитните проблеми никой не обръща внимание, тъй като те не обещават бързи и лесни печалби за тези, които финансират и изпълняват проектите.
От друга страна, държавният монопол върху управлението и финансирането на брегозащитната дейност влиза в остро противоречие с принципите на пазарната икономика. Имам предвид това, че заплащането на труда се извършва въз основа на вложените в обекта строителни материали, т. е. по начин, който формира голяма печалба за вложителя на средствата – в случая МРРБ.
А това на свой ред стимулира инженерния вместо природозащитния аспект на брегозащитата, както и игнорирането на научните изследвания и постижения; извършването на бързо и безогледно, най-често ненужно строителство, провеждането на фарсови конкурси и т.н. И разбира се, води до отсъствие на обективен контрол и оценка на вече изградените съоръжения и скриване на личната отговорност зад колективната безотговорност. И най-лошото – проваля всеки опит за иновации в тази сфера.
Унищожаването на нашия черноморски бряг продължава с безпощадна методичност и няма сила, която да го спре. Вече 35 години от изграждането на първата дамба и буна, от най-голямата и най-стара секция към Института по океанология при БАН във Варна – „Динамика на бреговата зона”, която е морално отговорна за това строителство – мълчат. И никой не търси сметка на научното звено за това.
Крайно време е да се прекрати незабавно всякаква намеса в бреговата зона до поставянето на средствата за брегозащита и брегоукрепване под пълния и строг контрол на МОСВ и управите на Добричка, Варненска и Бургаска област. Иначе губи и Евросъюзът, и България, и най-много жителите на крайбрежните общини, особено тези, чийто бизнес е пряко или косвено свързан с морския туризъм.
ami bregovete mogat da se ukrepvat s podobni na mangrovite gori v tropizite zashtoto ima rastenia vodorasli i hrasti koito virejat otlishno v morska voda
osven tova na njakolkostotin metra ot brega mogat da se zakotvjat plastmasovi pontonni s podhodjashti formi saorashenia koito da preshupvat silata na valnite koito sa glavnia rasrushavasht faktor mogat i da se postavjat stari vagoni ,i stari korabi i drugi na besopasni za koraboplavaneto mesta koito osven she slushat na vodolasite no sa i idealnia dom na midi razi ribi
i podskashete na njakoi patrioti she az sam ot ne rabotlivite bisnespatrioti koito se shustvat ograbeni ot darshavata i njakoi nejni podanizi i shelaja simno vreme s dostatashno sobstveni pari da shiveja po toplite kurorti i da se radvam na bikini i monokini po plashovete i zavedeniata po plashovete za da se vazstanovja psihisheski telesno finansovo i da zaredja sashnosta si s ljubovta
ot tesi koito obisham i shellaja a tova ne sa darti prashove ,darti koshove ,darti kamili, darti magareta ,darti volove darti gargi ,a tova koeto gledam po televisiata ot holliwoodski ,bolliwoodski filmovi komedii s hubavi mladi tanzjorki koito da mi pripomnjat kak se tanzuvat raslishni tanzi .
