Подгответе помещенията за малките пиленца

Автор: д-р Валентин Иванов, квмн

Пролетта през тази година настъпва няколко седмици по-рано. Край реките и по поляните вече покараха коприва и тревички, което показва, че трябва да се подготвяме за малките пиленца. Ще напомним за някои основни правила и опасни болежки при пернатата стока.
Пиленцата изискват топло помещение. Обикновено се обезопасява с мрежа и се включват кварцови лампи. Една такава лампа може да затопля около 70-75 пилета. През първите 1-2 дена температурата при малките хвъркати трябва да се поддържа около 37 градуса, а до 7-10-ия – 35 градуса по Целзий.

През първите 10-14 дни относителната влажност на въздуха в помещенията за отглеждане трябва да е близка до тази в люпилния шкаф, т.е. около 70-75%, а след това се намалява плавно до 60-70%.
Подсигурява се постеля от фини дървени стърготини, по възможност обезпрашени. Най-удачно е да се използват трици от иголистна дървесина, които съдържат природни „антибиотици” – фитонциди, имащи способността да пречистват и дезодорират въздуха.
Още в първите дни след излюпването се прави т.нар. запойка на пилетата с антибиотици и витамини. Съществуват хиляди схеми, но общият принцип е в първата питейна вода да има антибиотик (тетрациклинови, синтетични пеницилини, енрофлоксацини и др.) и витамини в комбинация с минерали.

От 7-я ден се започва даването на препарат против клека – Seled. Профилактиката с антибиотици не изключва даването на природни средства като прополисова тинктура, чеснова тинктура, поставянето на пръчици от ясен във водата и др.
Златните профилактични правила при отглеждане на птиците могат да спестят много нерви и средства. Те включват създаването на оптимални условия за отглеждане на изключително крехките и податливи на заболявания пернати. В никакъв случай не трябва да се допуска контакт между млади и стари птици. Помещенията, в които се отглеждат пилетата, се почистват и дезинфекцират редовно, за да се унищожат насекомите и гризачите.

Една от най-широко разпространените заразни болести при птиците у нас е т.нар. „бяла диария”. Боледуват предимно малките пилета и пуйчета – докъм 20-дневна възраст. Заболяването е описано като салмонелоза и се предизвиква от бактерията салмонела (Salmonella galinarum) и нейния вариант Sallmonela pullorum.
Няма място в света, което да е стерилно откъм салмонелата. Тези бактерии притежават значителна устойчивост в околната среда, но се унищожават лесно с гореща вода и обикновени дезинфектанти – 2-4% хлорна вар, варно мляко и др.

При възрастните птици болестта е позната като тиф, а при младите – пулуроза. Засягат се предимно птици от кокошия род – кокошка, пуйка, токачка, фазан, гълъб, паун, канарче, врабче и др. По-рядко са наблюдавани заболявания при патиците. Към този вид салмонела човек е практически невъзприемчив.
Източници на инфекцията са болните пилета и възрастните птици, а така също и заразоносителите – възрастните птици, които прекарват салмонелоза в скрита (латентна) форма. Заболяването се разпространява чрез заразени яйца (бактерията попада от яйчниците в яйцето) или пилета за разплод.

Инфекцията много често се разпространява, включително и на големи разстояния, и чрез превозни средства, обслужващ персонал, клетки, инвентар, контейнери, заразена вода, храна и постеля. Това е и една от причините на гледачите и работещите в птицеферми да се забранява отглеждането на кокошки в личния двор. Механични преносители на салмонелите много често са гризачите, кърлежите, мухите и др. Както при повечето заразни заболявания, и при салмонелозата предразполагащи фактори са груби грешки в отглеждането и храненето на птиците.

Пулурозата се проявява още в първите дни след излюпването на малките пиленца и протича с умърлушеност, сънливост, липса на апетит, отпускане на крилата, затруднено дишане и най-типичния признак – бяла диария. Характерният бял цвят на диаричните изпражнения се дължи на голямото количество пикочна киселина, която се отделя с урината.

Много често изпражненията засъхват и запушват клоаката, като образуват белезникава твърда запушалка, което води до спиране на дефекацията. Невъзможността да се изходят при мъчително напъване е причина пиленцата да писукат от болка, а впоследствие да се подуват и голяма част от тях да умират. Доказано е, че пиленца, които заболяват веднага след излюпването, т.е. произхождат от заразени яйца, умират най-често в рамките на една седмица.

Заболелите на възраст 10-20 дни, т.е. заразени след излюпване, боледуват 1-2 седмици и дори част от тях оздравяват. При по-големите пилета - на възраст над 20 дни, заболеваемостта и смъртността рязко намалява. При тях заболяването протича протрахирано, хронично в продължение на 1-2 седмици, но същественото е, че оздравелите остават заразоносители. От тези факти е видно, че тежестта на заболяването е право пропорционална на възрастта на птиците – колкото по-малки са, толкова по-тежко протича процесът и смъртността е по-висока. Неслучайно още в началото отбелязахме важността на запойката с медикаменти на новоизлюпените пиленца.

За лечение се използват основно антибиотици и сулфонамиди. Най-често се прилагат следните антибиотици – Oxytetracyclin, Pharmasin, Rodotium, Tetraoleandomycin, Fluron. Те се разтварят в доза 1 грам на 1 л вода, давайки се като единствена вода за пиене в продължение на 5-7 дни
Ефективни препарати от групата на химиотерапевтиците са още Enroxil, Optiprim, Syvaquinol, Roxacin, като обичайната доза е 0,5-1 мл на 1 л вода като единствена вода за пиене в продължение на 5-7 дни. Всички противоинфекциозни средства трябва да се дават паралелно с поливитаминни или други комбинирани общоукрепващи препарати като – Vitamino, Supravitaminol, Promotor и др.

В категории: Горещи новини , Съвети за животновъдството