Европейците от село Бутан


Европейците от село Бутан
Изглед от Бутан
07 Април 2016, Четвъртък


В населеното място още в началото на ХХ век имало модерно земеделие, а трактор подавал ток за прожекциите в киното му



Все още се срещат хора, които твърдят, че преди 9 септември 1944 г. земеделието в България е било изостанало и примитивно. Земята била орана първобитно с дървеното рало, житото се сеело на ръка, жънело се със сърп и паламарка или с коса, вършеело се с диканя или чрез тъпченето на класовете от добитък...

Действително, такава е била масовата практика. Знам го и от лични наблюдения. Така например, когато през 1949 г. бях на лагер в зенитния полигон край село Галата, Варненско, началството ни изпрати – 30 курсанти, да помагаме на селяните за жътвата. Сутринта на всички ни бяха раздадени сърпове и паламарки. С моя съселянин от оряховското село Бутан се чудехме какви са пък тези дървени ръкавици. Но после видях, че така се жъне и в Поповско, Шуменско и на други места из Лудогорието.
Но не навсякъде в България беше така.

Моето родно село Бутан, Оряховска околия, област Врачанска, се намира в центъра на равнината – в плодородната Златия. То има 4000 жители и разполага с 60 хиляди декара обработваема земя. Още в далечната 1890 г. тя е орана с железен плуг! Дървеното рало там е било непознато или го е имало само през турското робство.
По-късно, след 1900 г., започват да се използват нови вносни плугове от Унгария и Чехия (марка „Глиган“), а към 1939 г. идва и най-модерният плуг – „Донау“ (вероятно немски), който при добро регулиране можеше при оран да се държи и с два пръста, в смисъл – съвсем леко. И аз съм орал с него, макар да съм бил малък.

Земята в нашето село беше комасирана още през 1937/38 г. Тя бе разделена на парцели с по 300 м дължина и ширина. Нивите на всеки стопанин бяха събрани на едно или на две места. И почти всички си бяха построили къщички в полето – те бяха поне 60-80 броя.
Жътвата след 1900 г. се е извършвала с полуавтоматични жътварки „Кнотех“, теглени от коне или волове. При добра организация е можело да се ожънат по 10-12 дка на ден. Малко по-късно, към 1939 г., вече са използват и сноповързачки.

Селото разполагаше с 3 сноповързачки, теглени от трактор. Те можеха на ден да ожънат до 25-30 декара. Хората събираха вързаните с канап снопи и бързо ги изнасяха, а други ги нареждаха на кръстци.
Тези сноповързачки, а и всички земеделски машини, бяха притежание на добри техници и селяни, които имаха по 200-300 декара земя. След 1912 г. вършитбата се е извършвала само с вършачки. В селото ни към 1944 г. имаше 20 вършачки (толкова бяха национализирани). Най-добрите бяха унгарските „Елшо Маджар“.

В Бутан към 1944 г. имаше и 22 трактора, главно марки „ Форд“, „Фордзон“, „Дерринг“ и др. Те се използваха за обслужване на вършачките, сноповързачките, произвеждане на ток за киномашините и салона, за обслужване на кукурузовършачките – роначки, които можеха да оронят на ден до 4-5 тона царевица. Три трактора винаги бяха на разположение на различни стопани за оран на техните земи.
Всеки средно заможен стопанин разполагаше с железен плуг, редосеялка, полуавтоматична жътварка, валяк, тесачка и браздачка за царевица, роначка за царевица и др.
Малко бяха малоимотните и бедни хора в селото, които не живееха добре.

Всичко казано до тук не е случайно. То се дължи на много причини. Бутан е близо до дунавските пристанища Лом и Оряхово, чрез които районът се снабдяваше със земеделска техника от Унгария, Чехия, Австрия, Германия. В селата от района – като Войводово например, живееха преселници от Чехия и Унгария – банатчани (от Банат), които тогава са били по-напред в технологиите по обработката на земята. Именно те бяха носителите на знанието за по-добро, по-модерно земеделие.

В помощ на прогреса в Бутан бяха и ученолюбието, и дързостта на някои негови жители, които са имали възможност да посетят Унгария и Чехия. Връщайки се в България, те са внедрявали това, което са научили там, така че да се избегне убийственият селски труд.
Голямо значение за аграрното развитие на населеното място е оказало и откриването в него на земеделско училище, което става още към 1932 г. Учители в него са били агрономите Ангел Балевски, Кошничаров, Кольо Мирчев, Иванка Деспотова, Младенка Захариева и др.

Всичко това дава огромно отражение и върху духовното развитие на хората от Бутан.
Още през 1927 г. в селото се е появило първото или едно от първите селски кина в България. Първоначално в него се прожектирали „неми филми“, но след няколко години киното става „говорящо“. Ток за прожекциите се осигуряваше от трактор.
Модерното земеделие дава тласък и за развитието на читалищната дейност и библиотечното дело. Населението е било ученолюбиво, любознателно, четящо. В резултат на това започнали още от 1930 г. да се обличат „по градски“ – това местните виждали по филмите, това са научавали от книгите.

Те масово започнали да кръщават децата си с европейски и руски имена. И сега в селото има баби, които се казват Антоанета, Офелия, Виктория, Валентина, Олга, Татяна, Дуся и др. Мъжете носят само български имена. Така че бутанчани са били европейци още преди 90 – 100 години! Но същевременно са били и патриоти и в тях е горял стремежът да направят нещо ново и хубаво за родното си място.
Към 1944 г. в селото имаше 40 радиоапарата, главно марки „Телефункен“ и „Сиера“, захранвани с акумулатор и батерия „Пертрике“. Хората с трепет слушаха по радио „Лондон“ и „В. Левски“ как се развиват събитията на Източния фронт.

Имаше и два духови оркестъра – нотисти и слухари. Нотистите търсеха помощта на Дико Илиев, диригент на военния оркестър на 36-и полк в Оряхово.
В Бутан още преди Девети септември имаше частен лекарски и зъболекарски кабинет. От 1936 до 1941 г. край Огоста имаше образцов детски летен лагер.
Имал съм късмета да се родя в будно село, което в много отношения е било изпреварило другите населени места от вътрешността на страната.

Симеон Балевски,
офицер от запаса


В категории: Горещи новини , Трибуна

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки