Почти няма птици, които да не се засягат от аскаридозата
Автор: д-р Валентин Иванов, квмн
Едно от най-широко разпространените заболявания при птиците е аскаридозата, известна повече като глисти. Почти няма птици в частния сектор у нас, които да не са засегнати от нея. Боледуват кокошовите птици, предимно кокошките и пуйките и по-рядко патици, гъски, токачки, фазани, яребици, кеклици, гълъби и врабчета.
Причинителите са паразити, които имат различни наименования според вида на птиците, които поразяват, като дължината им варира от 3 см (при гълъбите) до 12 см (при кокошките).
Глистите се развиват в тънките черва на пернатите. Полово зрелите паразити отделят яйца, които се разпространяват във външната среда заедно с фекалиите. В яйцата за 10-30 дни се развиват инвазиоспособни ларви. Попаднали в организма на птиците, за 30-50 дни ларвите достигат полова зрялост и започват да отделят яйца. Така цикълът се затваря. Аскаридите живеят в червата на птиците около 1 година.
Болестта се среща повсеместно, като засяга както екстензивно отглеждани птици, така и интензивно отглеждани пернати при промишлени условия, където инвазията има масов характер. Боледуват предимно подрастващите птици. Тежките породи кокошки са по-устойчиви на инвазиране.
Главни носители и разпространители на инвазията са кокошките и пуйките. Резервоар на аскаридите са и дъждовните червеи, които са любимо лакомство на птиците. Яйцата на глистите остават живи във външната среда повече от една година и могат да презимуват, а ларвите се запазват в дъждовните червеи до 3-4 години.
Имайки предвид биологичните особености на паразитите, лесно може да се обясни широкото разпространение на заболяването сред птиците. На практика почти всички пернати, отглеждани у нас са инвазирани, особено тези в личните стопанства. За развитието и поддържането на инвазията в средата голямо значение има влагата и затова пренаселени и влажни помещения са идеалната среда, в която заболяването процъфтява.
Постоянно поддържане на болежката се установява при съвместно отглеждане на млади и възрастни птици. Аскаридозата се пренася от една ферма в друга чрез инвазирани птици или при механично пренасяне на аскаридийни яйца от птици, насекоми или стопани чрез обувките, превозните средства и инвентарни предмети. Непълноценното и недоимъчно хранене улеснява развитието на болестта и инвазирането.
Паразитите нанасят сериозни увреди на организма на птиците, изразяващи се в запушване (обтурация) на червата, възпаление на лигавицата, което нарушава резорбцията на храната. Глистите отделят голямо количество токсини, които увреждат вътрешните органи и силно алергизират организма.
Като резултат от пагубното им действие силно се намалява продуктивността на птиците – спада яйцеснасянето. Това е една от основните причини често кокошките да не снасят, макар да се хранят и гледат добре. Аскаридийната инвазия води до възникване на недоимъчни състояния и до по-тежко протичане на някои заразни заболявания. Стресът, който предизвикват паразитите, се отразява неблагоприятно и забавя растежа и развитието на младите птици.
Глистите си живеят в пернатите почти перманентно, без да показват характерна клиника, което силно затруднява поставянето на диагноза. Още повече, че развоят е хроничен и загубите са повече косвени. Птиците показват повишена жажда, намален или запазен апетит, угнетеност, имат диарични изпражнения, несигурна походка и увиснали крила поради парези. Гребенът и менгушите избеляват, развитието е протрахирано, забавено, яйчната продуктивност спада или изцяло спира, по устната кухина се откриват налепи, птиците силно отслабват и голяма част от тях завършват летално след продължително боледуване.
Острото протичане на заболяването се различава от болестта кокцидиоза по липсата на кръв в изпражненията и по забавеното протичане. Кокцидиозата протича бързо и много драматично.
Хистомонозата (черноглавка) по пуйчетата протича с тъмновиолетово оцветяване и подуване на главата на пуйчетата. Най-сигурният начин за поставяне на точна и бърза диагноза е извършването на аутопсия. Ако разрежете надлъжно тънките черва, веднага ще забележите тънки и дълги вретеновидни със заострени краища паразити, подобни на спагети. Обикновено в червата на една птица се откриват десетки и стотици глисти.
За лечение се използват препарати, които се дават с водата за пиене – Piperatrin, Piperazin, Panacure и др., както и таблетки Levocolumbin, когато става въпрос за по-малък брой засегнати птици.
Профилактичните мерки включват периодично третиране на птиците, въпреки че не показват клинични симптоми – поне 3-4 пъти годишно. Добре е да се прекъсне достъпът на други животни до птицефермите – диви птици, гризачи и др. Периодично щателно да се провеждат изтребителни мероприятия, целящи унищожаване на насекомите. Превозните средства и инвентарът, който се вкарва във фермите, да се третира с горещи дезинфекционни разтвори.
Правилно е подрастващите и възрастните птици да се отглеждат разделно. Екстензивно отглежданите птици не трябва да се пускат до торищата и дворчетата непосредствено след дъжд, когато на повърхността на почвата има много дъждовни червеи, които представляват резервоарни гостоприемници на заболяването.
