Лазаровден – празник, чакан като пролетта


Лазаровден – празник, чакан като пролетта
Снимка: РИМ-Бургас
23 Април 2016, Събота


С най-хубавите си одежди лазарките обикалят от къща на къща и огласят улиците с песните си

Автор: Стоян Калпушков с. Загорци, Новозагорско

Добре помня този очакван празник, който идва всяка пролет в предходната събота преди Великден. Традициите, свързани с него, се предават от поколение на поколение от отдавнашни времена.
Подготовката за най-големия християнски празник – Христовото възкресение, минава през Велики заговезни и Лазаровден. Посрещането му започва още след Сирната неделя – замомените девойки се събират да учат лазарските песни и ситно лазарско хоро. Навред, дето се събират момите, в потайни одаи, се сдумват да се гостува в „кумицата“, да попяват и игра да редят, че времето не чака.

Тайно дружките се подготвят за онази събота, която извежда лазарките на мегдана и в селските домове. Всяка си знае място, всяка знае коя какво ще прави.
Дошъл е чаканият с толкова трепет и радост Лазаровден. Девойките се обличат в най-хубавите си дрехи – кроени, шити, майсторени с много обич. Все за празника се приказва – момите подлудяват майките си – мерят дрехи, украска и скришом се надяват нещо ново да им се купи.

Каква носия – блузка от кенарено платно със ситно врязана пазва, сукманче с шити поли, поли и престилки – тъкани и шарено декорирани. Гиздост – на хубост очи да се нагледат, сърце да се нарадва!
Песни огласят сокаци и улици. Нагиздени стопанки очакват лазарките зад тежки чемшир порти. Мерак момински за лазаруване. Чуеш ли песните лазарски, няма забравяне, помниш ги и очакваш до другия Лазаровден.

„Отворете нови порти да увлезем в ширни двори, да попеем, да поиграем, здраве и берекет в този дом да пожелаем“. Знае се каква песен иска стопанката: за малко дете, за мала мома, за невеста под венчило, добър юнак, за здраве, за берекет... Една, две, че и повече песни пеят лазарките и ситно хоро редят.
Като свърши песента, „кумицата“ дава врязана кърпа, в която стопанката пара ще тури за берекет и здраве, в кошницата пресни яйца – за добрите пожелания – дарове от сърце. Така от улица в улица, от махала в махала, лазарките отварят тежки порти, дето зад тях ги очакват радостни домакините да им попеят и ситно хоро да поиграят. Играта радва окото, топли сърцето.

Някъде стопаните искат хорото да не води „кумицата“, а някоя друга лазарка – я роднина, я харесана невяста за ерген.
Цял ден до мръкнало се чуват медните благословени песни на лазарките. „Тук сме чули и разбрали, че има мома хубава... Да виде лазара, че догодина може невяста да е“. И още – „Заспало е детенце в позлатена люлчица. Майка му го будеше да погледа лазара как хубаво играе...“. А то, милото, ще изхвръкне от везани пелени.

Слънцето захожда на залязване – празникът преваля. Лазарките отиват в „кумата“ да се гощават с благи и преблаги манджи. Събраното, парите и сумата от продадените яйца – те решават да даруват на читалището, на тези дето нямат с какво да срещнат Великден.
Така е от години. Такова време – богатията не блазнеше хората – голямото имане беше духовното богатство. Чувството на единение, благост, доброта, обич към ближния, чувство, което се предаваше с благослова на лазарските песни и ситното хоро на чудните, прекрасни момичета. Че песен синор няма, а хоро не старее...


В категории: Вяра , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки