Преди много години прехвърлих апартамента си на сина ми под формата на дарение. Той създаде семейство, роди му се дъщеричка, след което двамата с жена му се разделиха.
Автор: Христиан Митев юрисконсулт
Тя замина да работи в Гърция, където създаде ново семейство. Синът ми пък замина за Австралия.
Детенцето им остана на нашите грижи със съпругата ми. Нито единият, нито другият се поинтересува от малката. Майката пращаше пари и подаръци, докато навърши дъщеря й 18 г., но бащата обаче от 10 години - ни вест, ни кост. Понякога се питаме дали е жив...
Най-голямото ни желание е да устроим внучката си – и двамата със съпругата ми сме вече стари и болни, няма да живеем вечно. Искаме да сме сигурни, че няма един ден да дойде при нея непознат човек и само за това, че сме имали глупостта да му дарим имота си, да я изхвърли от него.
Как можем да се откажем от дарението в полза на дъщерята на дарения?
Динко Николов
Дарението е безвъзмезден договор и може да бъде отменено само в конкретно посочените в закона случаи. Съгласно чл. 227 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) има три случая, в които договорът за дарение може да бъде отменен. Дарението може да бъде отменено, когато дареният: 1. умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта; 2. набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена и 3. отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.
Изчерпателно посочените основания за отмяна на дарението не могат да се тълкуват разширително, а правните норми, които ги установяват, могат да се прилагат по аналогия.
Така например при първото основание убийството трябва да бъде извършено умишлено. „Да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете" означава, че когато убие брата на дарителя, дарението няма да може да бъде отменено.
При второто основание под набедяване се има предвид престъпният състав, описан в чл. 286 от Наказателния кодекс. При третото основание, ако дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае, следва да се има предвид, че:
а) за да може да се приложи това основание, трябва да се преценят възможностите на дарения да осигурява издръжка и при това тези възможности трябва да се преценяват в рамките на подареното имущество, т.е. дарителят не може да иска по-голяма по стойност издръжка, отколкото е стойността на онова, което е подарил;
б) трябва да се преценява и нуждата на дарителя. При установяването на тази нужда трябва да се вземат предвид средата, в която дарителят живее, неговите индивидуални потребности, като разбира се изхожда от средното равнище на живот в страната.
Искът за отмяна на дарението може да се предяви в едногодишен срок, откакто на дарителя са станали известни основанията за отмяна. До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това. Срокът е давностен и с изтичането му правото на иск се погасява по давност. Предварителният отказ от иска е нищожен. Дарителят може да се откаже от правото си да отмени дарението, след като е узнал за възникването на основанието, но не и преди това. Възможно е обаче междувременно, преди упражняването на правото да се отмени дарението, правата, които са били предмет на дарението, да са били прехвърлени от дарения на трето лице.
В такъв случай съгласно чл. 227, ал. 5 отмяната на дарението не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените недвижими имоти преди отбелязването на исковата молба, но дареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е обогатил. Който обаче придобие по възмезден начин владението на движима вещ или на ценна книга на приносител на правно основание макар и от несобственик, но без да знае това, придобива собствеността.
Това правило се прилага и за придобиване на други вещни права върху движима вещ. Собственикът на откраднатата или загубена вещ може да я иска от добросъвестния владелец в тригодишен срок от кражбата или изгубването. Това правило не се прилага, когато владелецът е придобил вещта от държавно или общинско предприятие. Но ако лицето, което е придобило нещо от дарения, е вписало нотариалния акт преди вписването на исковата молба, то може да противопостави правата, които е придобило на дарителя.
В такъв случай обаче дареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е обогатил - трябва да се има предвид, че той дължи обезщетение само за обогатяването си, а не за всичко, което е получил.
От изложеното дотук е видно, че във вашия случай направеното дарение не може да бъде отменено на основанията, изчерпателно и ограничително посочени в чл. 227 от ЗЗД.
Препоръчваме ви да ползвате адвокатска защита и съдействие.
Настоящият отговор не изключва, а предполага консултацията с адвокат.
