Произвеждаме два пъти по-малко пипер и домати, отколкото през 2005 г.
17 Май 2016, Вторник
Консервната промишленост обаче съживява своята дейност
От 2005 г. до момента площите, заети с пресни зеленчуци, намаляват постоянно, като през 2014 г. те са 29,394 хил. ха. Това се съобщава в доклад, озаглавен „Базови показатели за развитието на производството в сектор „Зеленчуци". Предвиждания в средносрочен план – 2021 г.", изготвен от екип на Центъра за икономически анализи на селското стопанство към Института по аграрна икономика – София.
Реколтираните площи с пипер и домати през 2014 г. са с 43% по-малко от площите, на които са отглеждани тези култури през 2005 г. Насажденията с краставици и корнишони се задържат на сравнително постоянно ниво и заемат около 1000 ха. В краткосрочен аспект не се очаква промяна, но през 2021 г. предвижданията са те да се отглеждат върху 7,8 хил. ха, без да се включват оранжерийните площи.
През последните 10 години в нашата страна се наблюдава тенденция на спад на произведената продукция в сектор зеленчукопроизводство. Това е пряко свързано с намаляването на площите през годините, както и с факта, че средните добиви от основните култури се колебаят и зависят силно от климатичните условия.
Сред основните проблеми на българските зеленчукопроизводители са и малките размери на производствените терени, както и сравнително неголемите произвеждани количества, което затруднява пазарната реализация. Силна е и конкуренцията на вносната продукция.
Освен тези причини, върху намалялото производство оказват влияние и други фактори – намаляване на броя на стопанствата, отглеждащи зеленчуци; разрушената хидромелиоративна мрежа; ниско подпомагане от страна на държавата; липсата на достатъчен брой квалифицирани служители, изоставане в технологиите, спрямо конкурентите и т.н.
Въпреки това, предвижданията са до 2021 г. производството на домати да се повиши, най-вече поради очаквания ръст на средните добиви; технологичното обновяване и подобряването на сортовата структура.
При полското производство общата продукция от домати се очаква да достигне около 132,4 хил. тона през 2021 г., производството на пипер – 56,4 хил. тона и полското производство на краставици и корнишони – 56,9 хил. тона.
Българското зеленчукопроизводство се характеризира с много ниски нива на средните добиви, които могат да бъдат обяснени както със силното влияние на метеорологичните условия, недостатъчно добре поддържаната и налична хидромелиоративна мрежа, така и с ниската ефективност и технологии на производството. Високите разходи при самото производство и ниското ниво на подпомагане води до реализиране на големи разходи, висока себестойност на получаваната продукция и в крайна сметка до ниска конкурентоспособност на всеки един произведен продукт.
Световният спад в цените на петрола и природния газ представлява и най-сериозната пречка пред рентабилността на оранжерийното производство. Предизвикателство обаче е основно ембаргото за Русия, което косвено води до засилен натиск на пренасочен внос откъм Турция, Испания и Гърция.
Консервната промишленост у нас е основно експортно ориентирана, като 70% от износа е предназначен за страни от ЕС. През последните няколко години се наблюдава трайна тенденция на нарастване на преработените под една или друга форма домати. Ръстът през 2014 г. спрямо 2005 г. е над 80%. Очакванията са тази тенденция да се задържи, като до 2021 г. количеството преработени домати ще бъде около 47-50 хил. тона. Това се дължи на широкия кръг от преработени продукти, в които те се влагат.
За разлика от доматите, количествата пипер в преработвателната промишленост намаляват спрямо 2005 г. През 2014 г. за преработка е използвано най-малкото количество пипер от 2005 г. насам – 15,1 хил.тона, което е с 43% по-малко отпреди десетина години.
България, която исторически има добри позиции в производството на стерилизирани корнишони – някога то е достигало до над 20 хил.т., в момента въобще не може да разчита на някаква промяна и съживяване.
Въпреки че селското стопанство е един от отраслите на българската икономика с положителен търговски баланс, вносът на зеленчуци у нас надвишава многократно износа. Преди няколко години при краставиците, от които са най-големите изнасяни количества, това съотношение е било обратно.
По отношение на вноса тенденцията за трайно повишение ще се задържи – както в натурално, така и в стойностно изражение. През 2015 г. страната ни е внесла 57,5 хил. тона домати, 27,9 хил. тона пипер и 17,8 хил. тона краставици. Нивото на вноса ще продължи да превишава износа и България и занапред ще продължи да бъде нетен вносител на зеленчуци.
Предвижданията показват, че изкупните цени в краткосрочен план, при условие че няма екстремни климатични промени или други фактори, които да засегнат производството или търговията, няма да се увеличат драстично и ще се движат в диапазона от 0,50 лв./кг при доматите и 0,60 лв./кг за пипер и краставици – полско производство. При оранжерийното производство изкупните цени са на доста по-високи нива, което е обусловено от значително по-високите производствени разходи, свързани преди всичко с цените на енергийния ресурс, използван за отопление. Очаква се те да са около 1,07 лв./кг за доматите и 1,32 лв./кг за краставиците.
В магазинната мрежа се наблюдават по-високи цени на българските оранжерийни зеленчуци и по-ниски – на вносните. Това означава, че има предпочитания към българската продукция, което дава основание да се очаква и по-добра изкупна цена.
