Сочната и тучна паша крие и много рискове за овцете и козите
Автор: д-р Валентин Иванов, квмн
Дъждовната пролет наспори богата и тучна паша, но с избуялата зелена трева дойдоха тежки проблеми за стопаните. Навсякъде е зелено и храна за добитъка има в изобилие, но влагата крие и много рискове, особено за дребните преживни – овцете и козите. Масово животните започнаха да „кривят“, засегнати от копитния гнилец. Масово започна да поразява стоката и второто, не по-малко значимо заболяване – заразна ектима.
Копитната болест (некробацилоза, копитен гнилец) е заболяване по почти всички видове бозайници и птици, но най-често се засягат овцете. Причинява се от няколко патогена, като най-често срещаният (Necrophorum) се развива в червата на бозайниците и с изпражненията се изхвърля във външната среда. Така че всички животни непрекъснато са изложени на опасността от заразяване. При овцете в болестния процес участват и други заразни агенти – фузиформна бактерия, стрептококи, стафилококи, вирус на заразната ектима и др.
За появата на копитния гнилец най-важна роля играят нараняванията и травмите по копитата при пасане по мочурливи ливади, поляни и влажни терени, каквито тази година има в изобилие. Затова и заболяването стана почти постоянен спътник при много овцевъди. Други предразполагащи фактори са несистемно подрязване на копитния рог, недостиг на витамини и минерали, движение на животните по каменисти терени или стърнища, при затворено отглеждане и др. От влагата, росата по тревата и калта копитният рог омеква и мацерира, и най-малката микротравма се оказва входна врата за инфекцията.
В години като тази, с повишена влажност през пролетта, заболяването може да прояви голяма контагиозност и да вземе масов характер – засягат се от 5 до 50-60 % от овцете в стадото.
При тях пораженията са главно по крайниците, но впоследствие може да се получат изменения и по лигавиците на устата и вимето (обикновено като вторична инфекция при заразна ектима). Водещият признак е появяването на куцота с един или повече крайници. Копитото на засегнатия крак е топло, болезнено, появява се оток в междукопитната цепка и венеца, по-късно се появяват язви с гъсто, неприятно миришещо изтечение.
Възпалителният процес се развива бавно, като в дълбочина може да проникне до сухожилията и да се стигне дори до отпадане на роговата капсула, развитие на деформиращо възпаление на ставите и др. Животните силно отслабват и обикновено стопаните се принуждават да ги заколят по необходимост. Страдащите добичета изостават от стадото и имат понижена млечност. Тъй като заболяването често придобива масов характер, загубите за фермерите са огромни.
Лечението е комплексно и трябва да се провежда своевременно и адекватно. Прилагат се подходящи медикаменти – локално и общо. Локалната терапия включва обработка чрез изрязване на копитния рог и туширане със силни антисептични средства – например спрей Neo Caf, Allamycin, намазване със спиртен разтвор на йод-5% /йодна тинктура/ или Chloramphenicol и др.
Много добър лечебен ефект оказва локалното инжектиране на антибиотик – Lincoject, Linco-Spectn, Allamycin, Intramycin, Tetrasol и др. в точно определена област над копитната жлеза.
След отваряне на пръстите в междукопитната цепка (между двата пръста) се вижда малка пъпка (копитната жлеза) – точно над нея на 1-2 см в цепката се инжектира някой от горепосочените антибиотици. Първо, мястото се намазва добре със спирт или ракия, защото то обикновено е силно замърсено, след което се инжектира по 2-3 мл един път дневно, в продължение на 3-4 дни. Използват се гореописаните антибиотици. Те могат да се поставят и мускулно в доза 1 мл на 10 кг живо тегло – 1 път дневно. Това е т.нар. обща терапия.
Някои стопани предпочитат само общото лечение, без локална обработка на копитото, но съчетаването на двата подхода дава най-бързи и сигурни резултати. Не трябва да се забравя, че копитният гнилец е упорито и тежко страдание и трябва да се атакува по всички възможни начини, за да се постигне бързо желаният ефект. На пазара вече съществува ваксина – Овикон, която се прилага двукратно през 20 дни по 5 мл. Тя успешно предпазва овцете и козите от заболяването.
С профилактична цел се прилагат някои важни мероприятия като поддържане на сухи, чисти и проветриви помещения с мека постеля, да се избягва пашата по мочурливи и влажни места, каменисти, стръмни терени, стърнища и периодично да се подрязва копитният рог.
Стопаните е добре да полагат всички грижи за опазване на копитата на овцете от наранявания и травми. С профилактична цел овцете се прекарват през специални циментови вани, съдържащи 5-10% разтвор на формалин – поне един път месечно. Може да се използва и разтвор на меден сулфат (син камък) – 10-15%. Дълбочината на ваните е достатъчно да бъде 4-5 см. Всички болни животни, които показват клинични симптоми, трябва да се изолират и да се лекуват своевременно, за да не разсейват инфекцията.
