Патриотизмът е новият „призрак“, който броди из Европа и излъчва сигнали, че старата идея на Шарл дьо Гол за общество на нациите от Урал до Ламанш е напът да възкръсне
Време е за „новите българи“, способни да се справят с промените в Европа
Автор: Стефан Солаков
След малко неочаквания развод на Великобритания с Европейския съюз настана добре познатото у нас „време разделно“. Ние, българите, от векове наред сме свикнали да се събираме и разделяме, независимо от ползите и вредите, които този процес е причинявал на многострадалната ни нация.
Така че сега сме абсолютно готови да се обявим за „заклети експерти“ в изключително деликатната сфера на междудържавните отношения в днешната европейска общност.
Забелязахте ли? Общност, а не съюз! Защото събитията вече подсказват, че много скоро ще стигнем до нова формула в отношенията между страните членки на сегашния ЕС. Т. е. постепенно ще се връщаме на по-старите позиции, когато днешната прекалено централизирана структура, управлявана от Брюксел, значително ще разхлаби мъртвата хватка, стягаща отделните национални правителства в общата европейска къща.
Ще настъпи „златното“ време за нашия безспорен опит да движим нещата в състояние на управленческа безтегловност. Влизането ни в ЕС до голяма степен прекъсна онези славни години, когато в България властваше духът на Ал Капоне и на чикагския модел за преразпределение на националните блага.
Главният герой от незабравимите времена отново се появи на телевизионния екран и с видимо задоволство изрази готовност да даде ценни съвети на разтревожените бюрократи в Брюксел.
Другарят Иван Костов, кой друг, ако не той, заяви в прав текст, че спасението на Европа е в щедрото разтваряне на финансовата кесия и в поощряване на предприемчивите европейци, готови да се „жертват“ в името на общата идея за опазване на съюзническото богатство след напускането на Великобритания.
Щом такъв „експерт“ като нашия бивш премиер е готов да се включи в играта, можем вече да си представим и бъдещето на обединена Европа. Събираното с години многомилиардно имане на ЕС за нула време ще бъде усвоено от „приятелски кръг“, в който България доста трудно ще бъде приета. Освен ако Иван Костов не е ползвал хороскоп, изготвен от „ирландската овчарка“ Плевнелиев и предсказващ блестящо и доходоносно бъдеще за тези двама герои от българския политически комикс.
И макар че е още твърде рано да се играе ритуален траурен танц около трупа на ЕС, нашенските индианци вече са напълно готови за погребалната церемония. Без дори да се замислят за момент какво ни очаква след този заключителен акт.
Обзети от пиратските мечти за нови подвизи под флага на черепа и кръстосаните кости, цяла кохорта бивши политически разбойници вече са готови за следващия рунд в ограбването не само на издъхваща България, но и на все още богатите трезори на майка Европа.
Великобритания се измъкна „по английски“ от досегашната политико-икономическа оргия в Брюксел. Този термин е познат отдавна сред традиционните купонджии и означава внезапно напускане на пиянска сбирка без да се сбогувате с домакините на събитието. В суматохата е най-лесно да си вземеш шапката и да оставиш други да платят общата сметка.
У нас подобен подход наблюдаваме повече от 25 години. Колко български правителства се измъкнаха по терлици след съкрушителен провал на обявените от тях програми за спасяване на родната икономика?
Да изброяваме ли Любен Беров, Жан Виденов, Иван Костов, Симеон Сакскобургготски, Станишев... след тях изгря звездата на Бойко Борисов, който след падането на първия му кабинет успя да възкръсне за днешния си втори мандат. И какво от това?
Години наред България крета нещастна и обезверена в задния двор на общия европейски дом без каквито и да е перспективи за рязък поврат и решителен скок в своето икономическо и обществено развитие.
Вроденото раболепие на нашите управници възпира всички градивни инициативи, които биха могли да ни измъкнат от блатото на потъналите надежди за по-отчетливо позициониране на европейската сцена.
Дойде ли времето, което би могло да промени нещата и да даде път на новата вълна от българи, способни да наложат своето Отечество като пълноценен партньор в системата на обединена Европа? Лично аз мисля, че именно сега е моментът за съчетаване на предприемчивия дух на нашите сънародници с възродените родолюбиви традиции в общата ни родина.
Патриотизмът е новият „призрак“, който броди из Европа и излъчва сигнали, че старата идея на Шарл дьо Гол за общество на нациите от Урал до Ламанш е напът да възкръсне. Забележете, още тогава преди повече от 50 години героичният френски генерал е изключвал Великобритания от общите сметки за обединена Европа!
Важното е сега нашият премиер Борисов най-после да осъзнае, че вместо да търси непрекъснато опекуни сред върхушката в Брюксел, е време да покаже на задръстените евробюрократи, че духът на Дьо Гол е съхранен от родолюбивите българи и винаги може да влезе в действие.
Бойковият „близък приятел“ Камерън вече е политически труп и поуката е повече от очевидна: само самостоятелна политика може да осигури на България стабилно европейско бъдеще.
И така – една раздяла може да бъде използвана като стимул за ново единство. Европа бързо трябва да се възстанови след удара „под кръста“, нанесен й от „джентълмените“ в Лондон.
И нека не забравяме и един много важен факт – с напускането на Великобритания Турция губи най-верния си адвокат, който подкрепяше членството на Анкара в ЕС. Така че България може да се окаже и печеливша от развода с мъгливия Албион.
Ще поживеем – ще видим.
