Време е да се разделим с некадърниците в българското общество
Автор: Стефан Солаков
Лято е и силните слънчеви лъчи атакуват агресивно менталния статус на мнозина политици и анализатори не само у нас, но и в т. нар. свободен свят. През последните седмици се нагледахме и наслушахме на най-неочаквани щуротии, които електронните и социални медии се опитват да ни пробутат като експертни оценки от последна инстанция.
Събития у нас и по света – бол! Както би се изразил емблематичният и легендарен наш сънародник Бай Ганьо. И всяко от тях светкавично обрасва с коментари и анализи, често пъти надхвърлящи елементарните канони на научната фантастика и световната конспирация.
През изминалата седмица бяхме разтърсени от новините за кървавата касапница в Ница, а само часове по-късно в съседна Турция пламна пожарът на поредния опит на част от армията да свали от власт президента на републиката и неговата управляваща Партия на справедливостта и развитието.
Електронните медии у нас буквално издивяха в усилията си да отразят най-бързо и пълноценно динамичните събития, които до значителна степен засегнаха и участвалите по неволя в тях български граждани.
До тук добре, но когато първоначалният стрес от „живите“ предавания отшумя, веднага започнаха и коментарните резили, превърнали се в запазена марка най-вече за т. нар. ефирни телевизии в българското публично пространство.
Сутрин е, свежа и приканваща за спорт и разходки сред природата. Да, ама не! На синия екран бушуват свирепи репортажи, от всякъде се леят кървища, а десетките трупове вече се измерват с камари, струпани на една от най-романтичните крайбрежни улици в света – Алеята на англичаните, обточваща като красив гердан средиземноморския бряг на Ница.
Сутрешните блокове на нашите агресивни телевизионери са заредени с добре познатите ни коктейли от най-безумни анализи, изговаряни от една утвърдена вече „експертна“ номенклатура, абонирана да запълва дълбоките дупки от потресаващо невежество на водещите журналисти. Вече имам чувството, че специален автобус снове в ранната утрин между БНТ, Нова и бТВ като понякога отскача и до по-малките и невзрачни братчета Канал 3 и България он Еър (това название вероятно е дело на хибридната война, за която всеки говори, а малцина разбират за какво иде реч).
Вече цяла седмица „говорещите глави“ яростно обсъждат опитите за военен преврат в Турция. Докато за тероризма във Франция причините и последствията бяха тълкувани от все пак признати специалисти, то събитията при съседите най-неочаквано бяха припознати от куцо и сакато (според народната мъдрост) или от Сульо, Пульо, Атанас и аз (според неувяхващия народен трибун Жорж Ганчев).
Занимавам се с т. нар. „болен човек край Босфора“ (Турция е наречена така в края на 19 в. от западните дипломати) повече от 50 години. И днес стане ли дума за невероятните лабиринти на турската политика, винаги се замислям преди да дам оценка за едно или друго събитие, случващо се при нашите съседи.
С изумление обаче наблюдавам как довчерашни студенти или обикновени келеши дълбокомислено бистрят сложните политически загадки на възраждащата се Османска империя. И дори се сърдят, ако им намекнеш, че „совите не са това, което изглеждат“ (нека да открадна и аз нещо от нелепостите, сипещи се от синия екран).
Както отбелязах по-горе, една от причините да се говорят небивалици в телевизионния ефир е безкрайно слабата подготовка на основните водещи. Те се опитват да го играят „пенкилер“ (специалист по всичко), но лавината от новини ги затрупва, нямат време за сън, камо ли да прочетат нещо по обсъжданите теми.
И тогава на помощ идва тефтерчето с телефоните на „говорещите глави“. Които драгият български зрител вече познава до болка и в повечето случаи може да цитира наизуст всичко, което очаква да чуе от тях.
Най-скандалната практика на нашите водещи електронни медии е да канят посланици на страните, обсъждани в аналитичните новинарски програми. От екрана се лее откровената пропаганда на държави, често пъти осъждани от останалия свят за своята агресивна политика спрямо близки и далечни страни.
Почти се превърна в мода да бъде канен турският посланик в София – един изпечен лъжец, но изключително полезен представител на неоосманците в Анкара.
След множество от гафове, които едно нормално правителство веднага би използвало, за да изгони провинилия се дипломат, турският амбасадор получи допълнително криле, след като бе поканен лично от премиера Борисов да присъства на закрито заседание на „Дондуков“ 1, посветено на обстановката при съседите.
И забележете: участваха и шефовете на тайните ни служби – нещо като личен подарък за посланик Сюлейман Гюкче от бате Бойко. Т. е., защо да затрудняваме анадолските шпиони да издирват информация за нашите висши разузнавачи, като можем да им ги сервираме заедно с любимото на бате Бойко турско кафе.
И още нещо уникално. Вместо от българския посланик в Анкара, нашето правителство се осведомява за ставащото в Турция от нейния първи дипломат и шпионин у нас!?
За хубавото Наде, което неизвестно защо бе изпратено като наш дипломатически представител в Анкара, сме писали и говорили достатъчно и особено за пораженията, които нанася на нашата външна политика нейният бивш питомец Даниел Митов, днешен министър на външните работи на България.
Запитан къде е изчезнала госпожа Нейнски по време на драматичните часове в Турция, господин Митов излъга съвсем безсрамно, че е наредил на посланичката да не дава изявления.
Да, само преди няколко седмици същата тази дама заливаше българските телевизии с напоителни коментари и съвсем пристрастно хвалеше режима на Реджеб Ердоган за неговите „демократични“ инициативи.
Всички вече знаем, че мадам Надка от известно време е турска тъща и постоянно обикаля многобройната си анадолска рода, без да се чувства неудобно от очевидния конфликт на интереси с важния пост, който заема в столицата на Република Турция. Остава и премиерът Борисов най-после да загрее, че пребиваването на госпожа Нейнски като наш посланик в Анкара е повече от недопустимо.
В миналия брой на „Десант“ настояхме за незабавен ремонт на сегашното ни правителство. Митов, Кунева, Ангелкова и още две-три „зрънца“ в кабинета на бате Бойко тежат като воденичен камък върху националната сигурност и генералните интереси на Отечеството.
Старите хора у нас обичаха да наричат подобни люде „непрокопсаници“ – т. е. неуспели да се ориентират в реалността и пречещи на останалите членове на обществото да крачат напред и да търсят пътища за благоденствието на нацията.
Гениалният Левски бе провидял, че ние, българите, можем да се надпреварваме с Времето и дори да го променяме, когато това ще бъде на ползу роду. Нека се вслушаме в неговите завети и да изчистим родолюбивите ни редици от всички вредни елементи, натрапени от порочните практики в съвременната българска политика.
