Ямболски кукери в Тракийския хан


Ямболски кукери в Тракийския хан
Кукери от Ямболско в созополския етнографски музей
24 Юли 2016, Неделя


В новата етнографска експозиция на Созопол е намерила място и гръцка стая

Автор: Диана Славчева Снимки: Авторът

В края на миналата седмица в Созопол отвори врати за посетители обновената стара къща на Курдилис, по-известна като Тракийски хан, в която до септември ще гостува съвместна етнографска изложба на Националния исторически музей, РИМ-Ямбол и ОКИ „Музеен център“ – Созопол, озаглавена „Цвят и мистика. Костюмът разказва”.
Възстановяването на над 200-годишната сграда, явяваща се един от най-ярките образци на созополската архитектурна традиция, е осъществено по проект, за който средствата са осигурени от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.

Самата емблематична къща има интересна съдба. Първият й собственик е гъркът Курдилис, сред което тя е одържавена и се използва от Министерския съвет. В нея често са пребивавали мнозина от някогашните партийни величия, след които Пенчо Кубадински и самият Тодор Живков. По-късно в нея се разполага Център за работа с деца, после е превърната в ресторант, а в по-ново време е предоставена на общината и в нея заседава созополският общински съвет.

Сега в обособените на първия и на втория й етаж зали са се настанили... ямболски кукери. Изложба на Регионалния исторически музей в Ямбол представя мистерията на кукерските игри в региона. Корените им отвеждат в далечни езически времена, като символиката на тяхната обредност се свързва с осигуряване плодовитост на земята, здраве на хората, както и прогонването на злите сили. „Да потъне в дън земя злото и да царува доброто!“ – пожелавали кукерите на стопаните.

Архивни снимки от първите десетилетия на ХХ век запознават посетителя със старинни образци на кукерски маски и костюми. Представени са и основните персонажи в кукерската дружина, както и сцени от обредните действия, извършвани от маскираните мъже през Сирната седмица или в понеделника след Сирни заговезни.
В Тракийския хан може да се види и част от персонажите, участващи в маскарада: хаджия (популярен и като кукерски цар или чауш), булка, годеник, циганин... Сред обредните лица по принцип в Ямболския край се срещат още баба, берберин, поп, арнаутчета и дори мечка и магаре. Показано е и ритуалното заораване с плуг и кукерско хоро.

Другите зали на етнографската експозиция изпълва богата колекция от мъжки и женски носии от различни райони на българските земи: Дунавската равнина, Добруджа, Тракия, Родопите, Шоплука, както и на преселници от Беломорска Тракия, Мала Азия и Македония.
Пъстрите народни облекла са групирани по основни видове: двупрестилчени, сукманени и саянени – за женските премени, и белодрешни и чернодрешни костюми, носени от българите от старо време. Показани са и метални накити от XVIII – началото на XX век, които са били неделима част от украсата на женската носия.

Българката произвеждала на стана си не само тъкани за изработване на облекло, но и за домашната уредба в семейния дом. Затова експозицията представя и много пъстроцветни постелъчни изделия, изтъкани от сръчните ръце на българката – черги и черджета, килимени черги, вълнени и козиняви халища, китеници и пр., като има образци от различни краища на България. Експонатите са оригинали и са от сбирките „Традиционни тъкани”, „Традиционно облекло” и „Накити”, съхранявани във фондовете на Националния исторически музей и на ОКИ „Музеен свят” – Созопол.

Покрай гостуващите изложби в Тракийския хан в Созопол е уредена и единствената в страната гръцка стая. Логично е защо нейното място е тук. Основаването на Созопол се свързва с гръцки колонизатори от малоазийския град Милет, макар че повече от хилядолетие преди тях по тези места се заселват траки от племето скирмиади, известни в древността като сръчни рудари.
Впоследствие в началото на ХХ в. част от останалото в града гръцко население  се изселва в южната ни съседка, но все пак в бита и културата и на днешните созополчани се забелязват следи от гръцкото присъствие по тези места.

Затова и въпросната стая има своето място в някогашната къща на Курдилис, макар и само като музеен кът. В нея посетителите могат да добият представа за обичайната обстановка в един гръцки дом, в която най-голямо впечатление прави украсата от изящни ръчно бродирани или изплетени на една кука ръкоделия – филирани пердета, карета от мильо и декоративни възглавнички с дантели поанлас.
Уредникът в созополския етнографски музей Грозданка Иванова се надява занапред да успее да разшири „гръцката“ сбирка, а също и постоянната експозиция, представяща най-характерните занаяти, развивани в тази част на Българското Черноморие, както и бита и поминъка на местното население.

Гръцката стая в Тракийския хан

В категории: Новини , Бит и култура , Обичаи , Туристически обекти

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки