В новата етнографска експозиция на Созопол е намерила място и гръцка стая
Автор: Диана Славчева Снимки: Авторът
В края на миналата седмица в Созопол отвори врати за посетители обновената стара къща на Курдилис, по-известна като Тракийски хан, в която до септември ще гостува съвместна етнографска изложба на Националния исторически музей, РИМ-Ямбол и ОКИ „Музеен център“ – Созопол, озаглавена „Цвят и мистика. Костюмът разказва”.
Възстановяването на над 200-годишната сграда, явяваща се един от най-ярките образци на созополската архитектурна традиция, е осъществено по проект, за който средствата са осигурени от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.
Самата емблематична къща има интересна съдба. Първият й собственик е гъркът Курдилис, сред което тя е одържавена и се използва от Министерския съвет. В нея често са пребивавали мнозина от някогашните партийни величия, след които Пенчо Кубадински и самият Тодор Живков. По-късно в нея се разполага Център за работа с деца, после е превърната в ресторант, а в по-ново време е предоставена на общината и в нея заседава созополският общински съвет.
Сега в обособените на първия и на втория й етаж зали са се настанили... ямболски кукери. Изложба на Регионалния исторически музей в Ямбол представя мистерията на кукерските игри в региона. Корените им отвеждат в далечни езически времена, като символиката на тяхната обредност се свързва с осигуряване плодовитост на земята, здраве на хората, както и прогонването на злите сили. „Да потъне в дън земя злото и да царува доброто!“ – пожелавали кукерите на стопаните.
Архивни снимки от първите десетилетия на ХХ век запознават посетителя със старинни образци на кукерски маски и костюми. Представени са и основните персонажи в кукерската дружина, както и сцени от обредните действия, извършвани от маскираните мъже през Сирната седмица или в понеделника след Сирни заговезни.
В Тракийския хан може да се види и част от персонажите, участващи в маскарада: хаджия (популярен и като кукерски цар или чауш), булка, годеник, циганин... Сред обредните лица по принцип в Ямболския край се срещат още баба, берберин, поп, арнаутчета и дори мечка и магаре. Показано е и ритуалното заораване с плуг и кукерско хоро.
Другите зали на етнографската експозиция изпълва богата колекция от мъжки и женски носии от различни райони на българските земи: Дунавската равнина, Добруджа, Тракия, Родопите, Шоплука, както и на преселници от Беломорска Тракия, Мала Азия и Македония.
Пъстрите народни облекла са групирани по основни видове: двупрестилчени, сукманени и саянени – за женските премени, и белодрешни и чернодрешни костюми, носени от българите от старо време. Показани са и метални накити от XVIII – началото на XX век, които са били неделима част от украсата на женската носия.
Българката произвеждала на стана си не само тъкани за изработване на облекло, но и за домашната уредба в семейния дом. Затова експозицията представя и много пъстроцветни постелъчни изделия, изтъкани от сръчните ръце на българката – черги и черджета, килимени черги, вълнени и козиняви халища, китеници и пр., като има образци от различни краища на България. Експонатите са оригинали и са от сбирките „Традиционни тъкани”, „Традиционно облекло” и „Накити”, съхранявани във фондовете на Националния исторически музей и на ОКИ „Музеен свят” – Созопол.
Покрай гостуващите изложби в Тракийския хан в Созопол е уредена и единствената в страната гръцка стая. Логично е защо нейното място е тук. Основаването на Созопол се свързва с гръцки колонизатори от малоазийския град Милет, макар че повече от хилядолетие преди тях по тези места се заселват траки от племето скирмиади, известни в древността като сръчни рудари.
Впоследствие в началото на ХХ в. част от останалото в града гръцко население се изселва в южната ни съседка, но все пак в бита и културата и на днешните созополчани се забелязват следи от гръцкото присъствие по тези места.
Затова и въпросната стая има своето място в някогашната къща на Курдилис, макар и само като музеен кът. В нея посетителите могат да добият представа за обичайната обстановка в един гръцки дом, в която най-голямо впечатление прави украсата от изящни ръчно бродирани или изплетени на една кука ръкоделия – филирани пердета, карета от мильо и декоративни възглавнички с дантели поанлас.
Уредникът в созополския етнографски музей Грозданка Иванова се надява занапред да успее да разшири „гръцката“ сбирка, а също и постоянната експозиция, представяща най-характерните занаяти, развивани в тази част на Българското Черноморие, както и бита и поминъка на местното население.
