Получаваме от Европа 6 милиона евро за справяне с кризата в млечния сектор


Получаваме от Европа 6 милиона евро за справяне с кризата в млечния сектор
При отглеждането на крави се наблюдава ръст от 11 процента
02 Август 2016, Вторник


Макар че произвеждаме 0,33 на сто от млякото в Евросъюза, Брюксел ни дава 1,6% от целия финансов пакет за бранша


България ще получи от Европейската комисия 5,8 млн. евро за подпомагане в сектор „Мляко“. Това съобщи европейският комисар за земеделието и развитието на селските райони Фил Хоган, по време на редовното заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство в Брюксел. Общо ЕК предоставя на страните членки пакет от 500 млн. евро за справяне с кризата в бранша.
„150 млн. евро от помощта ще бъдат изплатени на фермерите, които заявят намаление на производството на сурово мляко, като отчетният период ще бъде последното тримесечие на 2016 г. спрямо предходното на 2015 г. Останалите средства от 350 млн. евро ще бъдат разпределени аналогично на пакета от есента на 2015 г., който бе предоставен от Комисията”, поясни българският министър на земеделито и храните Десислава Танева пред журналисти в белгийската столица.

Тя коментира, че сумата от 5,8% млн. евро представлява 1,6% от целия финансов пакет, докато ние произвеждаме 0,33 на сто от млякото в ЕС.
Земеделският ни министър подчерта, че предстои да бъде решено как да се разпределят средствата: „ЕК ще инициира законодателни изменения, които са планирани да приключат през септември месец. След това всяка страна членка ще може да нотифицира националните схеми, по които ще бъдат разпределени средствата”.

Десислава Танева бе категорична, че разпределението на помощта ще бъде обсъдено с представителите на земеделския бранш у нас. По думите й, в трудната за сектора ситуация тази финансова подкрепа е очаквана от фермерската общност. Финансовият инструмент ще подкрепи ликвидността на фермерите, но той трябва да доведе до структурни промени, така че да се възстанови балансът между производството и потреблението, а от тук и цената“, посочи още министър Танева и призова за единен подход и постигане на еднакви цели за Общността след прилагането на пакета.
Началото на кризата в млечния сектор в ЕС бе поставено с отпадане на квотите на 1 април 2015 г. С това бе прекратена една система, която повече от 30 години уреждаше европейския сектор на млякото и млечните продукти и която промени значително условията за млекопроизводителите в Европа.

Квотната система бе приета за пръв път през 1984 г., когато добивите на мляко в ЕС далеч изпреварваха търсенето. Създадена, за да се избегне свръхпроизводството и да се стабилизират цените, тя включваше индивидуални и национални квоти за производство на краве мляко, с дължимата такса за тези, които ги надвишават.
Квотният принцип също така гарантираше на земеделските стопани в ЕС стабилни цени на млякото, независимо от търсенето. С отпадането на квотната система земеделските стопани в Европа могат да произвеждат толкова мляко, колкото им се иска.

Една от основните причини за премахването на съществуващата до 1984 г. система бе увеличаването на потреблението на млечни продукти извън Европа, по-специално в Азия и Африка. С новите пазари в развиващите се страни, някои определяха квотите като рестриктивни и като пречка пред възможностите за увеличаване на производството и развитието на бизнеса. За други, най-вече за малките животновъди и производители на мляко, тези промени станаха конкретна заплаха за поминъка им.

Руското ембарго също влоши положението и свали изкупните цени. Преди въвеждането му литърът от ферма първа категория се изкупуваше за около 60-70 стотинки. Браншовиците от Националния съюз на говедовъдите коментират, че дори при 60 ст. фермерите са продавали под себестойността на продукта, а сега положението е критично и реално млякото се изкупува на два пъти по-ниски цени от себестойността му. В Пловдив и региона цените паднаха до 40-45 стотинки за литър. Според животновъдите, всички мандри са се договорили да изкупуват на това ниво.

Следствие на този спад в изкупните цени, продължил повече от година, все повече ферми са изправени пред перспективата да фалират.
Много от фермерите разпродават добитъка, а така се губят хубави, елитни животни. 
Преди дни бе съобщено, че животновъдите ще получат с 50% повече пасища, мери и ливади от държавния и общински поземлен фонд. Това стана след като народните представители приеха на второ четене промените в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ).

Сега вече общините, в които има повече пасища, мери и ливади от заявените, ще могат да ги разпределят на земеделските стопани, съобразно броя и вида на регистрираните животни. За животновъдите, които отглеждат говеда за мляко или месо, овце или кози, включени в направление биологично животновъдство, е предвидено да се предоставя до един хектар за 0,15 животинска единица, независимо от категорията на имотите. Целта е на добитъка да се осигури среда, подходяща за специфичните за вида му нужди.
С друга промяна в Закона е увеличен срокът от една на две стопански години, за който не се дължи плащане на арендна или наемна вноска за наетите площи поради това, че разпределените имоти изцяло или частично попадат в недопустим за подпомагане слой.

Тази промяна цели да стимулира ползвателите им към привеждане на по-големи терени в допустими за подпомагане през следващите години на действие на договора. Освобождаването от плащане на дължимата вноска по договора за недопустимите за подпомагане площи е за сметка на средствата, които ще бъдат вложени за привеждането им в допустими.
Статистиката все пак показва и някои положителни тенденции в бранша – има близо 11% ръст при отглеждането на крави в България, който в направлението за селекционен контрол е още по-голям.

В категории: Съвети за земеделието , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки