Болестта на сините уши застрашава свиневъдството


Болестта на сините уши застрашава свиневъдството
02 Август 2016, Вторник


Репродуктивният и респираторен синдром засяга всички породи прасета

Автор: д-р Валентин Иванов, квмн

Репродуктивният и респираторен синдром при свинете (PRRS) е сравнително ново заболяване, представляващо новата сериозна заплаха за фермерите.  Болестта е силно контагиозна, причинява се от  вирус и засяга всички породи и категории свине, включително и дивите.
Заболяването е  установено за първи път през 1987 г. в САЩ и е упоменато като „болест на сините уши“ и „мистериозна болест по свинете“. През 1990/1991 г. вече е описано и в Европа, като първо се засягат животните в Германия, след това в Холандия, Белгия, Франция и Англия.

Понастоящем РRRS е разпространен в почти целия свят, включително в  Южна Америка, Корея, Япония, Филипините и др., като засега не е наблюдаван само в Австралия, Нова Зеландия, Норвегия, Финландия, Швеция и Швейцария. У нас за първи път заразата е установена през 1998 г.  и сега може да се каже, че са обхванати почти всички ферми с промишлено и полупромишлено отглеждане.
Източници на инфекцията са болните и преболедувалите свине вирусоносители. Причинителят се излъчва във външната среда чрез носните секрети, слюнката, млякото, урината, фекалиите и семенната течност. В сливиците и белите дробове на болните животни причинителят се запазва до 1 година, а оздравелите прасета може да носят инфекцията от 3 до 6 месеца.

Най-често заразата се вкарва във фермата чрез новозакупени  животни и само за 2-4 седмици болестта вече може  да обхване цялото поголовие. Особено опасен източник на инфекцията представлява семенният материал. Предполага се, че именно чрез него болестта е проникнала в страната ни от Западна  Европа.
Клиничната картина на заболяването е разностранна и зависи от имунитета на животните. Неслучайно някои учени я описват като „мистериозна болест“. Тя може да протече в тежка и лека форма, без почти никакви клинични признаци или с пълно разгръщане на типичните симптоми. Всичко зависи от физиологичното състояние на животните, условията на отглеждане, стреса, както и от степента на патогенност на теренния вирусен щам.

Болестта обикновено започва с общи признаци, като: променлив апетит, отпадналост, диария, по-рядко повръщане, повишена температура (до 41 градуса), възпаление на конюнктивата със серозни до гнойни изтечения, оток и сенки около очите (оттам и популярното название „тъмни очила“), посиняване на ушите и смърт, а при нерезите се наблюдава и слабост в крайниците, което води до затруднения при ставане, придвижване и при скачките.

Репродуктивните нарушения при свинете майки се изразяват в нарушения в половия цикъл, което води до повишаване на повторните заплождания, късни аборти, преждевременно или закъсняло раждане на мъртви, маломерни или нежизнеспособни плодове. При мъжките  разплодници се наблюдават възпаления на тестисите, слабост в крайниците, намаляване и загуба на либидото, нарушения в продукцията на семенната течност и влошаване качеството на семенния материал.
При живородените прасета се  установяват т.нар. „шарено“ и разслоено прасило, т.е. бледи, хипотрофични, нежизнени прасенца, които впоследствие лесно стават жертва на вторични инфекции и в крайна сметка се стига до висока смъртност в групите до отбиването.

Респираторните  промени са също много характерни за това коварно и тежко страдание. При бозаещите прасенца се наблюдават  коремно дишане, депресия, летаргия, невъзможност да бозаят и висока смъртност до отбиването – 30 и повече процента. Ако в хода на болестта се намесят и други инфекции, смъртността може да достигне до 50-60%.
При младите  прасета (отбити, подрастващи, угоявани и ремонтни) обикновено се установява  кихане, учестено дишане, суха „лаеща“ кашлица в поза на „седящо куче“, намален апетит, отпадналост, настръхнал косъм, по-рядко – анемия и силно изоставане в растежа. Всичко това води до повишена смъртност.

Патологоанатомичната находка, макар и много оскъдна, може и да ориентира от пръв поглед за наличие на болестта. По трупа се  наблюдават синкавовиолетови  петна или по-големи розово-червени участъци по кожата. От носните отвори може да изтича кърваво-пенеста течност. Подкожната тъкан е отекла, а белите дробове са кърваво оцветени, с плътна консистенция. Но най-сигурният начин за поставяне на диагнозата е  лабораторното изследване.

За съжаление няма специфични лекарствени средства срещу опасната инфекция. И това е съвсем логично, тъй като става въпрос за вирусна етиология. Обикновено се прилагат медикаменти, засилващи имунната система на животните и средства, които  да предотвратят  появата на вторични бактериални инфекции – антибиотици (Intramycin, Betamox L.A., Alamycin L.A., Tylovet), витамин С,  Tylmovet – premix, Bioxan – emulsum и др.
Основният начин за борба срещу това сериозно и тежко заболяване е  профилактиката. Ваксинацията на свинете  майки може да се направи през втората третина на бременността, а на нерезите – на всеки 6 месеца. На прасетата ваксинацията се извършва в деня на отбиването или на 4-6- месечна възраст.

Общите профилактични мерки включват стриктен контрол при внос на нови животни, които трябва задължително да се карантинират и наблюдават за клинични признаци и да им бъде извършено серологично изследване за PRRS. Периодично във фермата да се извършват щателни дезинфекции. Да се поддържа добро ниво на  хранене и гледане на свинете и да се извършват перодични диагностични изследвания. Доколкото е възможно да се следи и контролира нивото на стреса при  животните.
При установяване на заболяването във фермата е добре веднага да се разработи Програма за борба с болестта – ограничаване и ликвидиране, която да обхваща  и премахване на  всички съпътстващи  вторични инфекции.

В категории: Горещи новини , Съвети за животновъдството

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки