Една потенциална опасност за птиците


Една потенциална опасност за птиците
16 Август 2016, Вторник


Салмонелозата, известна още като паратиф, засяга и хората

Автор: д-р Валентин Иванов, квмн

Салмонелозите са голяма група заболявания, засягащи както всички бозайници, вкл. и човека, така и дивите и домашни птици. Болестта, известна още като паратиф, се причинява от различни бактерии от род салмонела.  Тя има лоша слава като заболяване при човека, но малко хора знаят, че всъщност тормози и пернатите, като създава големи проблеми на фермерите.
За първи път салмонели са били изолирани от свиня, а по-късно и от различни видове животни, и при хората. При птиците първият описан случай е по гълъбите (1895 г.) в САЩ, а след това през 1933 г. болеста е регистрирана и при пуйките.

Салмонелозата причинява сериозни щети на стопаните, особено когато заболяването е  съчетано с други причинители – на аспергилозата, кокцидиозата и др. Обикновено при възрастните птици салмонелозите  протичат хронично, като присъствието на заболяването в стопанството води до намаляване на носливостта. Пернатите са заразоносители (резервоар на инфекцията) и са потенциален източник на болестта при хората, тъй като контактът е много близък  и може да се каже – постоянен.
Паратифът при птиците се причинява от различни бактерии от паратифната група (салмонели), като най-честият  причинител е Salmonella typhy murium. Салмонелите са доста устойчиви по отношение на изсушаване, висока температура и преживяемост във външната среда. Така например в изсушени фекални маси от пернати патогените запазват жизнеспособността си до 2 години.

Главни източници на заразата са  болните и преболедували птици – бактерионосители и бактериоотделители, които снасят заразени яйца, а впоследствие от тях се излюпват болни и инфектирани пилета. Установено е, че най-много заразени яйца се  получават  през периода на усилено яйцеснасяне вследствие отслабването на организма на носачките от продължителната носливост и активизирането на салмонелите, намиращи се в организма.
От замърсените черупки паразитите проникват до жълтъка, вследствие на което се инфектират и зародишите. Така част от заразените ембриони умират, а от някои яйца се излюпват болни пилета, които продължават да разнасят заразата в околната среда. Затова е необходимо преди инкубиране на яйцата те да се дезинфекцират и измиват основно.

Болестта е повсеместно разпространена в цялата страна, тъй като бактерионосителството продължава много дълго време. При патиците например, след оздравяване салмонелозни бактерии се запазват в слепите черва и жлъчката в продължение на 2,5 години. При човек салмонелоносителство е описано от 2,5 до 7 години, като причинителят е бил изолиран редовно от изпражненията, жлъчката и урината.  
В миналото масово се използваше за фураж трупно и рибно брашно, които често се оказваха инфектирани със салмонели. След бума с луда крава се забрани използването на подобни фуражи, но това не редуцира случаите на салмонелоза. Напротив, през последните години се забелязва  все по-често поява на заразата дори  и в интактни ферми.

Сега много често салмонелите се „докарват“ в стопанствата с гризачите – плъхове и мишки, както и от дивите птици, които също боледуват от салмонелоза и могат да пренесат инфекцията на големи разстояния.
Лошите зоохигиенни условия при салмонелозите също играят съществена роля за разпространението на заболяването. Замърсяването на инкубаторите, помещенията, клетките, инвентара, пренаселеността, прегряването  и други отрицателни въздействия също могат да спомогнат да се  разпространи болестта.

Най-податливи на инфекцията са младите птици и особено патетата, гъсетата и след това младите пилета и гълъби. Заболяването се проявява по всяко време на годината, като най-често това се случва през топлите месеци, и се обостря в дъждовни дни, когато влажността на въздуха е по-висока. Когато младите птици се пускат в роса или се оставят на дъжд, болестта се провокира. Същият резултат се получава и при  вкарване на младите патета и  гъсета във водоеми с температура на водата под 15 градуса.

Клиничната картина е много разнообразна. Болестта се среща в няколко форми: мълниеносна, остра, подостра и хронична. При първата (мълниеносна) развитието протича много бързо и клинични симптоми не се наблюдават. Острата форма протича в началото с общи признаци – младите птици са отпуснати, апатични, трупат се на купчинки около източника на топлина с полузатворени очи и отпуснати крила. Перушината е настръхнала, не се хранят, пият повече вода и показват ускорено дишане. Понякога може да се наблюдават сълзотечение, гноен конюнктивит със слепване на клепачите.

Най-типичният симптом е профузната диария. При патетата се наблюдават дори  спазматични нервни явления, които продължават 2-3 минути и често завършват със смърт. При пилетата и гъсетата нервни признаци обикновено не се наблюдават. При острото протичане на болежката процесът трае 1-4 дни, а смъртността достига 70-85 %.
За подострата форма са характерни слизесто-серозен и по-късно слизесто-гноен конюнктивит. От ноздрите на младите птици се отделя серозна (бистра) или серозно-гнойна течност. Вследствие появилото се възпаление на белите дробове се установява затруднено дишане и хрипове.

Диарията е малко по-слабо изразена, отколкото при  острата форма. При оглед около клоаката се наблюдават засъхнали изпражнения. Боледуването  продължава 6-10 дни, а смъртността е до 40%. При пилетата то протича малко по-леко, отколкото при пуйчетата и при водоплаващите птици – патета и гъсета.
Хроничната форма е типична за пилета на по-голяма възраст – от 1,5 до 2,5 месеца, и обикновено се явява в края на ензоотията. Болните пилета силно отслабват, често дори  остават кахектични, загубват блясъка на перушината, изостават в развитието си. При някои се  установяват нервни явления с парези в краката и крилата. 

При възрастните птици обикновено болестта протича безсимптомно и се локализира в  някои от вътрешните органи – яйчници, жлъчка, черва и др. Както вече отбелязахме, през периода на усилено яйцеснасяне тази „дремеща“  инфекция се активизира и се проявява с възпаление на клоаката, яйчниците и  яйцепроводите. При кокошките и пуйките освен общо изтощение се  наблюдава и  помътняване на гребена (да не се  бърка с черноглавка по пуйките).
При аутопсия се забелязват много характерни изменения – черният дроб е увеличен, омекнал, осеян със светли синкави  некротични огнища, жлъчният мехур е  уголемен, препълнен с жлъчка, далачето е  увеличено, често се наблюдава възпаление на белите дробове с налепи.

Най-типични са промените при хроничната форма, придружавана от асцит, възпаление на яйчника и  яйцепровода, яйчните мехурчета от кръгли стават сбръчкани и деформирани, често съдържанието на фоликул се излива в коремната кухина,  предизвиквайки локален или общ перитонит.
Срещу салмонелозата  в големите стопанства се прилагат ваксини, които обаче не са приложими в по-дребните ферми. За лечение на това широко разпространено заболяване най-често се използват антибиотици като Collistin, Neomycin, Baytril,  Chloramphenicol, Tetracyclin и др. Много добър лечебен ефект оказват и  сулфонамидите -  Sulphadimezin, Trimetoprim  и др. Лечебният курс трябва да продължи от 5 до 7 дни.

Винаги, когато има опасност от избухване на салмонелоза трябва да се вземат и превантивни мерки, включващи даването на антибиотик към храната или във водата за пиене. Опасност съществува при стрес, включително и температурен (при екстремално високи или ниски температури), период на усилено яйценосене, продължително пътуване и др.
Тъй като салмонелозата е сред най-разпространените болести по птиците у нас, необходимо е да се вземат някои предохранителни мерки, най-важните от които са: да се прекъснат източниците на заразата; да не се използват яйца от птици, произхождащи от заразени стопанства.

Птицегледачите редовно трябва да преминават преглед и от работа да се отстраняват заразоносителите. Малките пилета да се запойват  профилактично още през първите 3-5 дни  след излюпването с антибиотик. Ако заболяването се появи във фермата,  болните пернати трябва да се  отделят, а стадата да се хранят с витаминозни храни, зелена трева, да се поставят витаминно-минерални добавки във водата за пиене с цел повишаване защитните сили на организма.
Периодично целият инвентар и помещенията трябва да се  дезинфекцират. Редовно следва да се извършват и щателни дератизации за  унищожаване на вредните гризачи, които разнасят причинителите. Всички подстъпи към складовете с фуражи трябва да бъдат внимателно обезопасени, за да не могат в тях да проникват гризачи и диви птици.

алмонелозите са голяма група заболявания, засягащи както всички бозайници, вкл. и човека, така и дивите и домашни птици. Болестта, известна още като паратиф, се причинява от различни бактерии от род салмонела.  Тя има лоша слава като заболяване при човека, но малко хора знаят, че всъщност тормози и пернатите, като създава големи проблеми на фермерите.
За първи път салмонели са били изолирани от свиня, а по-късно и от различни видове животни, и при хората. При птиците първият описан случай е по гълъбите (1895 г.) в САЩ, а след това през 1933 г. болеста е регистрирана и при пуйките.

Салмонелозата причинява сериозни щети на стопаните, особено когато заболяването е  съчетано с други причинители – на аспергилозата, кокцидиозата и др. Обикновено при възрастните птици салмонелозите  протичат хронично, като присъствието на заболяването в стопанството води до намаляване на носливостта. Пернатите са заразоносители (резервоар на инфекцията) и са потенциален източник на болестта при хората, тъй като контактът е много близък  и може да се каже – постоянен.
Паратифът при птиците се причинява от различни бактерии от паратифната група (салмонели), като най-честият  причинител е Salmonella typhy murium. Салмонелите са доста устойчиви по отношение на изсушаване, висока температура и преживяемост във външната среда. Така например в изсушени фекални маси от пернати патогените запазват жизнеспособността си до 2 години.

Главни източници на заразата са  болните и преболедували птици – бактерионосители и бактериоотделители, които снасят заразени яйца, а впоследствие от тях се излюпват болни и инфектирани пилета. Установено е, че най-много заразени яйца се  получават  през периода на усилено яйцеснасяне вследствие отслабването на организма на носачките от продължителната носливост и активизирането на салмонелите, намиращи се в организма.
От замърсените черупки паразитите проникват до жълтъка, вследствие на което се инфектират и зародишите. Така част от заразените ембриони умират, а от някои яйца се излюпват болни пилета, които продължават да разнасят заразата в околната среда. Затова е необходимо преди инкубиране на яйцата те да се дезинфекцират и измиват основно.

Болестта е повсеместно разпространена в цялата страна, тъй като бактерионосителството продължава много дълго време. При патиците например, след оздравяване салмонелозни бактерии се запазват в слепите черва и жлъчката в продължение на 2,5 години. При човек салмонелоносителство е описано от 2,5 до 7 години, като причинителят е бил изолиран редовно от изпражненията, жлъчката и урината.  
В миналото масово се използваше за фураж трупно и рибно брашно, които често се оказваха инфектирани със салмонели. След бума с луда крава се забрани използването на подобни фуражи, но това не редуцира случаите на салмонелоза. Напротив, през последните години се забелязва  все по-често поява на заразата дори  и в интактни ферми.

Сега много често салмонелите се „докарват“ в стопанствата с гризачите – плъхове и мишки, както и от дивите птици, които също боледуват от салмонелоза и могат да пренесат инфекцията на големи разстояния.
Лошите зоохигиенни условия при салмонелозите също играят съществена роля за разпространението на заболяването. Замърсяването на инкубаторите, помещенията, клетките, инвентара, пренаселеността, прегряването  и други отрицателни въздействия също могат да спомогнат да се  разпространи болестта.

Най-податливи на инфекцията са младите птици и особено патетата, гъсетата и след това младите пилета и гълъби. Заболяването се проявява по всяко време на годината, като най-често това се случва през топлите месеци, и се обостря в дъждовни дни, когато влажността на въздуха е по-висока. Когато младите птици се пускат в роса или се оставят на дъжд, болестта се провокира. Същият резултат се получава и при  вкарване на младите патета и  гъсета във водоеми с температура на водата под 15 градуса.
Клиничната картина е много разнообразна. Болестта се среща в няколко форми: мълниеносна, остра, подостра и хронична. При първата (мълниеносна) развитието протича много бързо и клинични симптоми не се наблюдават. Острата форма протича в началото с общи признаци – младите птици са отпуснати, апатични, трупат се на купчинки около източника на топлина с полузатворени очи и отпуснати крила.

Перушината е настръхнала, не се хранят, пият повече вода и показват ускорено дишане. Понякога може да се наблюдават сълзотечение, гноен конюнктивит със слепване на клепачите.
Най-типичният симптом е профузната диария. При патетата се наблюдават дори  спазматични нервни явления, които продължават 2-3 минути и често завършват със смърт. При пилетата и гъсетата нервни признаци обикновено не се наблюдават. При острото протичане на болежката процесът трае 1-4 дни, а смъртността достига 70-85 %.
За подострата форма са характерни слизесто-серозен и по-късно слизесто-гноен конюнктивит. От ноздрите на младите птици се отделя серозна (бистра) или серозно-гнойна течност. Вследствие появилото се възпаление на белите дробове се установява затруднено дишане и хрипове.

Диарията е малко по-слабо изразена, отколкото при  острата форма. При оглед около клоаката се наблюдават засъхнали изпражнения. Боледуването  продължава 6-10 дни, а смъртността е до 40%. При пилетата то протича малко по-леко, отколкото при пуйчетата и при водоплаващите птици – патета и гъсета.
Хроничната форма е типична за пилета на по-голяма възраст – от 1,5 до 2,5 месеца, и обикновено се явява в края на ензоотията. Болните пилета силно отслабват, често дори  остават кахектични, загубват блясъка на перушината, изостават в развитието си. При някои се  установяват нервни явления с парези в краката и крилата. 

При възрастните птици обикновено болестта протича безсимптомно и се локализира в  някои от вътрешните органи – яйчници, жлъчка, черва и др. Както вече отбелязахме, през периода на усилено яйцеснасяне тази „дремеща“  инфекция се активизира и се проявява с възпаление на клоаката, яйчниците и  яйцепроводите. При кокошките и пуйките освен общо изтощение се  наблюдава и  помътняване на гребена (да не се  бърка с черноглавка по пуйките).
При аутопсия се забелязват много характерни изменения – черният дроб е увеличен, омекнал, осеян със светли синкави  некротични огнища, жлъчният мехур е  уголемен, препълнен с жлъчка, далачето е  увеличено, често се наблюдава възпаление на белите дробове с налепи.

Най-типични са промените при хроничната форма, придружавана от асцит, възпаление на яйчника и  яйцепровода, яйчните мехурчета от кръгли стават сбръчкани и деформирани, често съдържанието на фоликул се излива в коремната кухина,  предизвиквайки локален или общ перитонит.
Срещу салмонелозата  в големите стопанства се прилагат ваксини, които обаче не са приложими в по-дребните ферми. За лечение на това широко разпространено заболяване най-често се използват антибиотици като Collistin, Neomycin, Baytril,  Chloramphenicol, Tetracyclin и др. Много добър лечебен ефект оказват и  сулфонамидите -  Sulphadimezin, Trimetoprim  и др. Лечебният курс трябва да продължи от 5 до 7 дни.

Винаги, когато има опасност от избухване на салмонелоза трябва да се вземат и превантивни мерки, включващи даването на антибиотик към храната или във водата за пиене. Опасност съществува при стрес, включително и температурен (при екстремално високи или ниски температури), период на усилено яйценосене, продължително пътуване и др.
Тъй като салмонелозата е сред най-разпространените болести по птиците у нас, необходимо е да се вземат някои предохранителни мерки, най-важните от които са: да се прекъснат източниците на заразата; да не се използват яйца от птици, произхождащи от заразени стопанства.

Птицегледачите редовно трябва да преминават преглед и от работа да се отстраняват заразоносителите. Малките пилета да се запойват  профилактично още през първите 3-5 дни  след излюпването с антибиотик. Ако заболяването се появи във фермата,  болните пернати трябва да се  отделят, а стадата да се хранят с витаминозни храни, зелена трева, да се поставят витаминно-минерални добавки във водата за пиене с цел повишаване защитните сили на организма.
Периодично целият инвентар и помещенията трябва да се  дезинфекцират. Редовно следва да се извършват и щателни дератизации за  унищожаване на вредните гризачи, които разнасят причинителите. Всички подстъпи към складовете с фуражи трябва да бъдат внимателно обезопасени, за да не могат в тях да проникват гризачи и диви птици.

В категории: Горещи новини , Съвети за животновъдството

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки