Разруха и олющени делфини край легендарната „Клептуза“


Разруха и олющени делфини край легендарната „Клептуза“
Старите постройки край езерото днес се рушат на воля
19 Август 2016, Петък


Водорасли и мъртви риби задръстват водите на емблематичното езеро

Автор: Диана Славчева

Има няколко изключително емблематични природни обекти в България, превърнали се в туристически символи на населените места, където се намират. Такъв е и най-големият карстов извор на Балканите – „Клептуза“.
Сигурно трудно ще се намери българин, който още като малък да не е бил заведен там от родителите си и да не се е разходил с водно колело из тихите води на едноименното живописно езеро.

Районът около карстовия извор е включен с код 35 в регистъра на защитените местности у нас. Паркът е най-знаковата забележителност на Велинград, който в последните години се рекламира като спа столицата на Балканите.
Днес блясъкът на велинградското бижу обаче е помръкнал. Познатият на поколения българи пейзаж е променен до неузнаваемост. Старият ресторант, който мнозина помнят от детството си и който краси някогашните картички на това място, в момента е оставен на произвола на съдбата да се руши. Покривът му е пропаднал и дори е опасно да се минава край него. А някога от терасата му се виждаше плуващата в езерото риба.

Сега едно, че няма как да се застане на нея, без да се рискува парче от руината да се стовари върху главата на престрашилия се авантюрист, ами и няма да се види риба. Дали въобще има или не само може да се гадае, тъй като цялото дъно е гъсто обрасло с водорасли и дори легендарните водни колелета едвам се движат през тях. В интерес на истината, нашият екип съзря една риба, но, за съжаление, ентусиазмът за живот я бе напуснал и мъртвото й тяло се поклащаше полуразложено, заплетено в неконтролируемо избуялата насред тинята водна растителност.
Самите водни колелета също представляват тъжна гледка. Наподобяващите делфини носове на катамараните и нелепо имитиращите автомобилни гуми рисунки отстрани на бордовете им са очукани и олющени.

Немарата не е пощадила и обраслия с бурени водопад. Клони и стъбла на растящите покрай брега дървета също превземат необезпокоявано водната площ.
Единствено нароилите се едно до друго в околовръст заведения се опитват да придадат някакъв чар на мястото с пъстрите си чадъри и множество сандъчета и саксии с цветя. Но на техните усилия туря пепел обилно стелещият се над езерните води пушек от скарата на едно от тях. Миризмата на кебапчета упорито и неотстъпно доминира над аромата, разнасящ се от околните борове, който някогашните посетители вдишваха с пълни гърди.

Дори легендарните плачещи върби изглеждат проскубани и унили, сякаш наистина всеки момент ще заронят сълзи в носталгия по славното минало на „Клептуза“.
Миналата година по това време велинградската община отчете 40-процентно намаление на туристите. Можем да предполагаме, че резултатите за 2016 г. също няма да са оптимистични.
Водите на извора до 1932 г. са се вливали в близката Чепинска река, а на това място се ширила мочурлива поляна. Местните жители запрятат ръкави и с доброволен труд и материали, осигурени от общинската управа, изграждат езерото, засаждат дървета, оформят алеите и площадки, от които всеки да може да се любува на прелестната гледка.

В днешни времена дъното не е чистено от голямото наводнение, сполетяло града през 2005 г. Още миналата година се чуваха обещания, че водораслите ще бъдат премахнати, но останаха само на празните приказки.
Наскоро велинградският кмет д-р Костадин Коев помоли гражданите да проявят „търпение и разбиране“, защото нямало как всички проблеми, трупани с години около „Клептуза“, да бъдат решени в кратки срокове (кратки, кратки, колко да са кратки тези срокове, след близо 20 години безхаберие?!). Предполага се, че като е обещавал светло бъдеще за знаковия парк по време на предизборната си кампания, все е имал някаква идея как да го постигне.

Засега велинградчани и гостите на града чуват само обещания. Поредното е от тези дни, когато кметът се закле, че като приключи туристическият сезон, ще се започне почистване на езерото. Ще се вземат мерки и за незаконното строителство. Не е ясно какво толкова са чакали от общинската администрация, че да не ги предприемат досега?!
„Ще бъдат обсъдени и възможностите чрез европейско финансиране и собствени приходи „Клептуза“ отново да върне славата си на едно от най-посещаваните места във Велинград“ – продължава да дава дума д-р Коев. Същото се зарече преди година пред Би Ти Ви и главният архитект на общината Тодор Енев. „Местната власт подготвя проект за възстановяване в автентичния й вид на сградата на стария ресторант.

Обновяването на „Клептуза“ ще включва и създаване на открита водна сцена за арт събития“ – съобщи той миналото лято.
Впрочем, още през 2014 г. е проведен конкурс за идеен проект за обновяване на съществуващите сгради или събарянето им и изграждане на нови на тяхно място, както и на околното пространство. Победител не е обявен, но има класирани на второ и трето място предложения, чиито автори са си разделили като награден фонд общо 7000 лева, като класираният втори проект е с препоръки за последваща корекция. И дотук.

Битува легенда, че името си „Клептуза“ езерото е получило заради сълзите на мома Клепна от рода Узо, обречена на нещастна любов. Други обаче казват, че то вероятно произлиза от гръцката дума „клепнос“, която има значение на укривам, крада. Уж, че много вода се криела в недрата на земята под извора.
Засега не остава скрито единствено трупаното с години безхаберие за съдбините на едно от най-прелестните и харизматични кътчета от хубавата ни родина.

В добрите стари времена... Водните колелета са очукани и олющени

В категории: Общини , Репортажи , Населени места , Туристически обекти

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки