Когато във вените ти тече българска кръв


Когато във вените ти тече българска кръв
Д-р Данчо Мусев е председател на Българското републиканско самоуправление в Унгария от 2002 г.
01 Септември 2016, Четвъртък


Д-р Данчо Мусев е трето поколение българин в Унгария, но се гордее с корена си, който тръгва от градинарите гурбетчии от Поликраище

Автор: Здравка Маслянкова

Когато сърцето ти тупти в неравноделните тактове на българския фолклор, а във вените ти тече българска кръв, няма значение в кой край на света си. Защото си българин! Това в пълна сила важи за д-р Данчо Мусев. Той е роден в Будапеща през 1972 г. и е трето поколение българи в Унгария. Корените му са от великотърновското село Поликраище, откъдето стотици български градинари емигрират в Унгария в началото на миналия век.

Д-р Мусев е завършил българското училище "Христо Ботев" в Будапеща и право в Юридическия факултет на Сегедския университет. От 2002 г. е председател на Българското републиканско самоуправление в Унгария.

„Това е структура, подобна на общински съвет. Тя е уникална по своя характер и вероятно няма друга такава в Европейския съюз. Българите в Унгария имаме право на всеки четири години да си избираме своеобразен малък български парламент.

Чрез него унгарското правителство осъществява връзка с българската общност и я подкрепя по въпросите за образованието и културната й автономия. Бюджетът на Българското републиканско самоуправление е залегнал в унгарския централен бюджет.

Последно ни бяха отпуснати 35 хиляди лева, с които платихме народните носии, ушити в София за танцовите състави "Янтра" и "Росица" в Будапеща", разказва д-р Данчо Мусев.

Той е един от водещите политици, представляващи и защитаващи интересите и на 13-те конституционно признати малцинства в Унгария. Заместник-председател е на Съюза на малцинствените организации.

Под негово ръководство се разви образователната структура на българите в Унгария с основаване на Българското училище за роден език (2004 г.) и Българската детска градина (2008 г.), създаден е и Документационен и информационен център с библиотека. В Будапеща се издава българо-унгарското списание за култура и обществен живот "Хемус".

Срещаме се с д-р Данчо Мусев във Велико Търново при откриването на изложбата с фотографии, документални свидетелства и печатни издания, посветени на пътя на българските градинари в Унгария.

„Благодарение на своята находчивост и умения, българските градинари оставят сериозен културен и икономически отпечатък. Наши са редица нововъведения в градинарството и с голяма гордост мога да кажа, че основите на модерното днес биоземеделие в Унгария са поставени от българските градинари гурбетчии. Българите стават известни по унгарските земи с така нареченото „нашенско колело" - революционна техника за поливане, непозната дотогава на унгарците.
По този начин те произвеждат изключително качествена и в голямо количество земеделска продукция, която в Унгария помага за изхранването на населението след Втората световна война. Днес ние, техните наследници, се радваме на много добро отношение от страна на унгарската държава към нас", споделя д-р Данчо Мусев.

Доказателство, че кръвта вода не става, е градината в дома на Данчо Мусев в Будапеща. „Моята къща е до къщата на дядо ми и до дома на баща ми. Продължаваме да отглеждаме домати, чушки, краставици, картофи. Като дете първо трябваше да помогна на родителите ми да приберем реколтата, да копаем, да плевим, да поливаме и после отивах на игра с децата.

Така се създава дисциплина и не съжалявам, че е трябвало да пренебрегвам игрите заради кърската работа, но това си беше голямо предизвикателство. Това ме научи на справедливост, честност и уважение към труда, към родителите, към природата и всичко след това. В нашето семейство по дядовия закон на обяд в неделя всички се събираме около масата, а българският език у дома е задължителен.

Аз леко се отклоних от традицията, защото се ожених за унгарка, но български говорят нашите три деца – на 6, 7 и 9 години, които посещават българската детска градина и българското училище в Будапеща.

Сестра ми се завърна в България преди пет-шест години, защото последва любовта си, така че имаме и обратния процес на връщане, а не само на изселване", разказва наследникът на градинарите от Поликраище.

Надеждите и плановете на Българското републиканско самоуправление и Изследователския институт на българите в Унгария в партньорство с историческите музеи във Велико Търново, Шумен, Шуменския университет „Епископ Константин Преславски" и Музея на гурбетчийското градинарство в Лясковец са създаването на тематичния културен маршрут „По пътя на българските градинари".

„Важно е да запазим ценностите в днешно време - християнската вяра, сплотеността на семейството и да знаеш и пазиш родовите си корени, защото само така ще оставиш диря, без значение дали си българин, унгарец или общо европеец.

Все пак българското е много важно, както и да научим децата ни на справедливост и на трудолюбие, да знаят и тачат българската история и език. Така наследниците ни ще станат духовно по-богати. Ако ги няма традициите, е много трудно. В днешния свят на интернет и социалните мрежи културните общности се губят, а не трябва да е така", казва д-р Данчо Мусев.  

„Учебниците и помагалата, които ни изпращат българското Министерство на образованието и Агенцията за българите в чужбина, са трудни за нашите деца, особено след трети-четвърти клас нагоре. За да не губят интерес и мотивация децата ни да учат български език и история, ние сами си направихме, защитихме и издаваме помагала по езика и народознание с повече илюстрации.

Вече имаме буквари за първи и за втори клас, тетрадки за предучилищна възраст и гимназиалния курс. По нашите полагала български език учат и децата в българските училища в САЩ, Лондон, Мадрид и други кътчета на света и това е голям наш успех", разказва д-р Мусев.

В българската детска градина в Будапеща ходят 40 деца, а в българското училище на четмо и писмо се учат между 80 и 90 българчета, родени в Унгария. Занятията се водят следобед след редовните часове в унгарските училища и в почивните дни.

Български език и народознание се преподават по пет часа седмично. В края на гимназиалния курс се полага матура по български език.

„Имаме учителки от България, чийто разноски поемаме, за да бъдат обучавани децата ни от квалифицирани кадри. Хореографията на танците в двата ни фолклорни състава - за големите „Янтра" и за децата „Росица", също се поставят от български хореографи, които идват в Будапеща също на разноски на Българското самоуправление, за да бъде направено всичко професионално", споделя д-р Мусев.

6000 са българите в Унгария, а 3500 са се регистрирали като българско малцинство, сочат данните от последното преброяване на населението преди две години.

„Моят дядо Йордан Мусев напуска родното Поликраище преди Втората световна война. Първо работи във Виена като градинар, а после се установява в Будапеща, където остава след 1944 г. Моите деца са четвърто поколение българи в Унгария. Българите сме едно от малобройните, но сме сред най-активните в културните средища и в работата с държавните институции.

С дарения на градинарите е построен български културен дом, на 25 февруари 1918 г. започват занятията на първото българско училище. Тази година честваме 100 години на Българската православна църква в Унгария. Черквата ни е в сграда – паметник на културата, строена през 1937 г. с дарения на градинарите и помощ от българската държава, и носи името на светите братя Кирил и Методий. 24 май е за нас много светъл и тачен празник.
Идеята ни е да я стенописваме, защото само това ни липсва. Заради тази активност на българската общност, която продължава и днес, ни тачат и уважават.

Участваме в писането на законопроекти, касаещи правата на малцинствата в Унгария, имаме участие в парламентарната работа. Интересно ми е като материя, предизвикателство е, защото съм юрист. Това, че съм българин, само ми е от полза. Никога не съм забелязал някакво негативно отношение към мен заради българските ми корени", продължава разказа си д-р Мусев. 

Той споделя вижданията на премиера Виктор Орбан по отношение на затегнатия режим за достъп на бежанците в Унгария. Българите там са политически и икономически защитени, но се вълнуват от последните атентати, залели Европа и Турция.

„Нашата общност е по-скоро притеснена, но унгарското правителство твърдо отстоява тезата, че сегашната емиграция в такъв вид не може да бъде позволявана, защото Европа е християнска и тези ценности трябва да бъдат запазени.

Често дават българите за пример като емигранти, които са се установили в Унгария преди век, но сме успели да се интегрираме и да запазим езика и културата си, спазваме унгарските закони", анализира заместник-председателят на Съюза на малцинствените организации в Унгария д-р Данчо Мусев.

Той иска едно от децата си – да запазят българското в себе си. Да бъдат честни, да знаят мярката в живота си и само така ще бъдат достойни граждани на Европа, но да знаят и тачат корена си.

Градинарите от великотърновското село Поликраище поставят началото на българската диаспора в Унгария преди век Нашенците в Будапеща си имат и театрален състав, в който поставят много български пиеси

В категории: Нашенци зад граница , Земеделие и скотовъдство

1
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
1
targovez honorar konsultant r
02.09.2016 05:51:47
0
0
ami v mnogo balgari teshe smesena krav ot slavjani prabalgari trakijzi kumani tatari avari misi iliri huni i desetki drugi plemena obitavali balkanskia poluostrov zatova ima i ot naj sherni do naj rusi balgari kato v amerikanskata nazia kojato e smeseiza ot desetki narodnosti . az sam ot tesi balgari koito kato garzi umgarzi i drugi koito bjaha za nato i evrosajusa no iskat da se dospasatjavat za po dobri peshelivshi otnoshenia i imam oshudvane she v turzia sasdali njakakva si nazionalistisheska partia kojato da se bori za vrashtana na
sultansko-osmanskata imperia s vsishki zavladeni ot neja zemi i narodi i tova kato stava dostojanie na bivshite vladeni zarobeni narodi na balkanite i arabskite i drugi narodi to ne znam kakvi mnenia i nazionalistisheski nastroenia i dvishenia i partii shte predisvika tova .
az lishno si shelaja vsishki balgari i nebalgari hristiani i ne hristiani ako sa se vazpolsvali ot
moja umstvena ili drug vid angaria da mi se isplatjat za da si ostanem v dobri otnoshenia i da ima parishnite i vsishki vazmoshnosti da shiveja moja shivot za moja radost i za radost na tesi i tova koeto obisham a ne shivota koito mi preporashvat njakoi shivotinski misleshti ,,,dobroshelateli,,njakoi ot koito sa tolkova hitri i podli she talkuvat i obrashat vsishko v svoja polsa .
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки