Нелицеприятни въпроси около мемориалния тракийски комплекс на капитан Петко

Автор: Диана Славчева

Неотдавна в медиите гръмна новината, че в родното село на капитан Петко войвода в село Доганхисар – днес Есими в Гърция, на 15 август ще се удари първа копка на Мемориален тракийски комплекс, носещ името на прославения наш комита.

Това бе нашироко огласено от „идейния вдъхновител и инициатор на архитектурния ансамбъл“, както от кърджалийския вестник „Нов живот“ славословят ивайловградчанина проф. д-р Наско Гелимачев.

Няма българин, на който при тази блага вест да не трепне сърцето в радостно очакване. Но по-паметливите помнят, че вече са чували за подобни намерения. И то преди повече от десет години.

Малко ретроспекция

В края на октомври 2004 г. проф. Наско Гелимачев открива в Есими паметник на легендарния български войвода, за изграждането на който се хвали, че сам е платил нужните 15 000 лева. „Дарение от 600 лева е направил и Ангел Коджаманов, бизнесмен от Кърджали. Големи фирми и предприемачи, към които тракийци са се обръщали за финансова подкрепа на начинанието, останали равнодушни към патриотичната идея“ – твърди публикация във в. „Дума“ от 2 ноември същата година.

В нея се уточнява, че бюстът се издига в частен имот. Чийто собственик обаче не е някой наследник на капитан Петко, а гъркът Продромос Анастасиос.
Историята със забъркването на чужденеца в цялото патриотично дело е сърцераздирателна. Пред журналисти в Кърджали проф. Гелимачев разказва, че бил предприел „нестандартна процедура“ за увековечаване на паметта на непримиримия поборник за свобода, тъй като години наред гръцките официални власти не искали да дадат разрешение за построяване на паметник, ако капитан Петко не бъде обявен за гръцки герой.

Та той взел, че убедил своя приятел – въпросния грък, да купи терен в село Есими, да построи в него къща и хотел, па после в двора на имота вече спокойно поставили мемориала на славния бунтовник.

„Паметникът има български сертификат (каквото и да значи това), предстои и записването му в регистрите на тракийския научно-исторически музей в Александруполис“ – продължава с дитирамбите в. „Дума“. И дори прави реклама на гърка в стил популярните днес портали за дирене на подслон „Грабо“ или „Букинг“ – „Българите, които ще отидат организирано да видят бюста на капитан Петко в Есими, ще могат да спят с голяма отстъпка в цената в хотела на Продромос Анастасиос“.

Всичко това е писано през есента на 2004 г. Само няколко месеца по-късно – на 24 януари 2005 г., вестник „Дума“ бие тъпана: „Българинът, който построи паметник на капитан Петко войвода в родното му село Есими в Гърция, ще вдигне на същото място параклис и чешма“.

От дописката става ясно, че проф.д-р Наско Гелимачев бил отделил „голяма сума собствени пари за новото начинание“. Лично той се кълне пред медията: „За Димитровден до бюста на войводата ще вдигнем параклис на името на св. Димитър и белокаменна чешма“.

Също така благодетелят споменава, че „първите дарители за патриотичното дело са българи и турци от Кърджали. Бизнесмените Емил Младенов, Ангел Коджаманов, Садък Емин, Стоян Матушев вече отделиха собствени средства за параклиса и чешмата“.

Няма да се заяждаме, че няколко реда преди това Гелимачев твърди, че уж ще реализира начинанието със собствени средства, а после говори за „първите дарители“.


Като под индиго


По-тревожното е, че вече 11 години по-късно, отново с фанфари и шум до бога, тази идея се обявява като ново патриотично начинание – вече издокарана като  Мемориален тракийски комплекс „Капитан Петко войвода“. Според информацията в „Нов живот“ от 12 август тази година, проектът ще включва музейна сбирка, още и православен християнски храм „Свети Димитър”, беседка и чешма, която ще се казва Петковата чешма.

Звучи познато нали – същите намерения са оповестени и през далечната 2005 г.

В публикацията Гелимачев се жалва, че фирмите не откликвали на призивите за финансова помощ. Той уточнява, че за реализацията на неговия замисъл са нужни около 80 000 евро „при най-оптималния вариант – с работници и материали от България“. А до момента са събрани около 12 хиляди лева, като по обявената банкова сметка досега няма преведен нито лев.

И дума не става какво се е случило с онези пари, събрани през 2005 г. от дарителите за благородната инициатива.

Междувременно очевидно Областният съвет на офицерите и сержантите от запаса и резерва (СОСЗР) в Смолян е зарибен да помага и оттам разпространяват писмо, с което призовават „всички физически и юридически лица да откликнат на високоблагородната патриотична идея за изграждането на мемориален комплекс“. От организацията информират също, че „имотът, където е била къщата на Капитан Петко войвода, е дарен на българската страна (?!).

В писмото си те посочват за информация и контакти телефона на проф. Наско Гелимачев. А призивът им е обявен официално в сайта на общинската администрация в Девин и на община Чепеларе, където е подкрепен лично от областния управител Недялко Славов.

В своята страница във „Фейсбук“ на 17 август 2016 г. Съюзът на офицерите и сержантите от запаса и резерва обнародва репортаж от първата копка на Мемориалния тракийски комплекс в Есими. Оттам научаваме, че тя е направена заедно от собственика на имота Продромус Анестисиаду (нали уж теренът беше дарен на България?!), Наско Гелимачев – вече титулуван като академик, и председателя на СОСЗР генерал-лейтенант Стоян Топалов.

„В селото ни посрещна човекът - България професор доктор Наско Гелимачев” – реди възторжени слова информацията и цитира думите му: „Братя и сестри-патриоти и родолюбци, щом един обикновен грък ни дарява безвъзмездно имот за изграждане на паметник на капитан Петко воевода и тракийски комплекс какво остава за нас? Ще бъдем ли достойни за тази чест? Ще се посрамим ли?“.

Професорът-академик сърцато призовава всеки да даде своята лепта на ползу роду: „И както го е рекъл Апостол Левски за святото дело всеки според сърцето и имота си... Прашинка да е, капчица да е, от полза ще да е за свято начинание“.

Неясно защо от СОСЗР посочват, че за реализирането на проекта са необходими не 80 хиляди евро, а 18 хиляди евро?! Но да речем, че някъде има печатна грешка.

Дали обаче има печатна грешка в хвалбите на господина, че Продромус и самите гръцки власти се убедили, че срещу тях не стои шарлатанин, а „човек с име на дипломат, общественик, с висока научна ерудиция”. И те вече не само му вярват, но и се ползва с голям авторитет в Гърция.


Кой сте вие, проф. Гелимачев?


В Българското медийно пространство обаче името на проф. Гелимачев се свързва с един скандал от 2008 г., касаещ професорските титли на Стефан Данаилов и Иван Славков, придобити в нелегитимен университет в Стара Загора, открит тогава от същия този господин. Днес от вуза няма и следа, както и от документацията му.

Успоредно с това, разследване на „Блиц“ установява, че извоювалият си междувременно заместник-председателското място в Организацията на тракийските дружества и поста на шеф на Съюза на малоазийските българи, позорно е изгонен от тракийци, след като ревизия установява, че е присвоил 12 000 долара от сметката на организацията им.

Името му е замесено и с далавери около изкупуването на тютюна от Ивайловградския край за старозагорската фабрика „Слънце“. През 2008 г. „Блиц“ обобщава, че срещу проф. д-р Гелиманчев се водят няколко дела за измама.

Не се наемаме да твърдим, че и работата с мемориалния комплекс в родното село на капитан Петко е шменти капели.

Но определено притеснения вдъхва и странната биография на този „родолюбец“. Оказва се, че той е завършил право и организация и управление на културата в Санкт Петербург, Русия; стопанско управление и банков мениджмънт в СА “Д.А.Ценов” – Свищов и педагогика в ТУ-Габрово. Има специализации по международно търговско и морско право в РПГУ „А.И.Херцен” – Санкт Петербург и политология в същия университет. Такъв вуз има, но абревиатурата му е РГПУ и той е с педагогическа насоченост.

Отделно Гелимачев е доктор по икономика в университета “Адам Смит” в САЩ; доктор по телеология в СПНГУРОМ – Санкт Петербург, Русия (вуз с такава абревиатура не намерихме и чрез руските търсачки дори); член на международната Академия по информатизация към Социалния и икономически съвет на ООН, с позиция академик в същата (към ООН има Икономически и социален съвет, но за академия към него също не открихме сведения).

И още – той се хвали, че е член на Международната славянска академия и професор към същата. А също и професор към Санкт-Петербургския недържавен университет на руската Обществена мисъл (?!). И такъв звер не открихме в справките ни.

Да не пропуснем, че е и лауреат на международна премия по информациология на ООН.

Тази негова биография е тиражирана през 2013 г. и няма как да не ни притеснява.

Тлеещата искра на съмнението в достопочтеността на господина се подклажда и от още една не твърде читава хвалба, която откриваме в сайта „Психо онлайн“. През 2012 г. там излиза информация, че „известната у нас и в чужбина нетрадиционна лечителка Момера Пенчева“ гостувала в Кърджали и това станало възможно, благодарение тъкмо на „проф. д-р по икономика Наско Стефанов Гелимачев“.

Защо той е дал рамо на маститата екстрасенска, обявена за жената-скенер, няма как да знаем. Но самото й откриване в сферата на интересите на професора, редом с родолюбивите му мисли за увековечаването на безсмъртния капитан Петко войвода, звучи твърде съмнително, за да махнем лековерно с ръка и да посегнем да пуснем „прашинка“ или „капчица“ „ според сърцето и имота си“ в обявената банкова сметка за набиране на средства за изграждане на мемориала в Есими.

Да, редно е да има там още паметни знаци за войводата. Но да обещаваш - мине се не минат десетина години, чешми и параклиси, пък от тях помен да няма, вече граничи с гавра – с патриотизма и родолюбието.


В категории: Разследвания