Как да спечелим от „патриотизъм” – наръчник на прохождащия мошеник
Първата копка на първата копка... Снимката се завъртя в медиите преди дни като „гореща новина”, но никой не обърна внимание на датата, когато реално е правена
Тенденцията все повече българи да се връщат към корените си, да преоткриват родните традиции, да се включват с радост във възродени обреди и обичаи, да се гиздосват в бели ризи, сукмани и потури, няма как да остане незабелязана. Както и тръпката в сърцата на искрените родолюбци от това да късат от залъка си и да даряват оскъдните си средства в името на паметта на велики българи – нещо, за което държавата по принцип не дава пари.
И, докато едни се включват безкористно в подобни инициативи – за организирането на фестивали, за популяризирането на българския фолклор или пък за построяването на паметници, примерно, други виждат в тази вълна възможност да припечелят. При това, най-често с измама.
Как става това?
Ето няколко лесни за изпълнение първи стъпки в усвояването на още по-лесни пари.
Най-напред, за целта ви е нужен поне още един „съратник”, защото комбината винаги е по-солидна от соловото изпълнение. Най-добре е да се огледате за такъв човек извън пределите на България (зер тук всички се знаем какви маскари сме), но все пак нека да е съседна държава, че да ви е по-удобно.
Добре е, външният ви партньор да е познат на медиите като „голям приятел на България”, да е построил паметник на именит хайдутин в двора на хотела си и да е обявил на всеослушание, че за българските гости в имота му в Есими (някога българското село Доганхисар, където е роден капитан Петко Войвода) ще има отстъпка на нощувките.
Осведомете се дали схемата му е работеща и, ако се окаже, че само за три месеца (ноември от 2004 до януари 2005 година) над 5000 българи са посетили хотела, смело пристъпете към следващия ход.
Щом един бюст-паметник носи такива приходи, какво ли ще стане, ако медиите в България гръмнат, че в двора на същия хотел ще се строи цял мемориален комплекс на великия българин? Не, това не е въпрос, а план за действие.
Медиите в България са услужливи, 99 на сто от тях работят на принципа копи-пейст, ще подемат слуха безплатно и, докато си изпиете сутрешното кафе, плъзната от вас „новина” вече ще е обиколила света.
Сега остава само да съберете шепа верни другари, да ги подредите за снимка, да пъхнете в ръката на един от тях мотика и...
Щрак – първата копка на първата копка е готова!
После с тази снимка можете да си правите колкото искате първи копки. Другата особеност на българските медии е, че са късопаметни, а и нямат време да ровят. Никой няма да се сети, че вие вече сте правили първа копка и през 2005 г., и през 2008 г., 2012-та, 2016-та...
Напротив, всеки път ще ви дават за пример за родолюбие. И ще публикуват банковата ви сметка за набиране на средства.
Оттук нататък не е нужно да правите каквото и да е. Завърти ли се веднъж колелото, пари ще се намират, докато сте жив. От патриотични сдружения, от родолюбиви хора, от офицерски организации... Е, все пак през две-три години правете по една първа копка, особено ако почувствате, че приходите ви са на изчерпване.
За да сработи планът ви перфектно обаче, трябва още малко напън. Казват, че хората се посрещат по дрехите, затова е много важно към името ви да има налепени колкото може повече титли.
Спокойно, няма нужда отсега нататък да суркате крака по учебни заведения, вземете пример от класиката. Остап Бендер нищо не ви говори? Добре, разходете се до библиотеката и си вземете „Дванайсетте стола” на Илф и Петров. Там ще намерите всичко, което ви е нужно за прохождащия ви „бизнес”. Като например, как да налепите към CV-то си докторски и професорски титли, получени от несъществуващи университети, най-добре в бившия СССР. Да не мислите, че някой ще тръгне да ги проверява?
И един последен съвет. За да сте уверени, че всичко това ще сработи, задължително, ама
наистина е задължително да имате участие в политически проект.
В никакъв случай обаче в парламентарно представена политическа сила, защото нямате сметка от прекалено много осветяване от прожекторите, нали така?
Нека да е някоя партийка, с резултати на всички избори под нулата. По възможност обаче гледайте лидерът да е от вашата порода и, ако може, мошенгиите му да са в международен мащаб.
В този ред на мисли, най-добре ще ви легне „Другата България” (какво име само, как патриотично звучи). Даже не е нужно съвсем да копирате лидера и да пробутвате на обществото две ваши имена, според това как ви отърва (Божидар Томалевски и Дарио Томалети, примерно), стига ви и вашето, дето майка ви ви го е дала. Достатъчно е да следвате почина му да трупа пари от обещания.
В „Десант” вече подробно описахме схемата, по която българинът Наско Гелимачев, титулуван като проф. д-р и подсъдим по няколко дела за измама, е тръгнал да събира средства за построяването на мемориален комплекс на капитан Петко Войвода в родното му място Доганхисар (Есими).
Описахме няколкото първи копки, широко отразявани всеки път в медиите като „гореща новина”.
Това, което не знаехме обаче е, че Гелимачев се изявява и в партия „Другата България”. А като стане дума за тази формацийка, не може да не припомним някои прелюбопитни подробности за нейния лидер Томалевски-Томалети и почина му да влиза в измамнически схеми, който наподобява досущ на този на цитирани по-горе професор.
Кой е Божидар Томалевски?
През 2005 г., под името Дарио Томалети, този български Остап Бендер бе назначен като управител на смесеното дружество „Кабланд“ в Поморие, за да изгради ваканционно селище – супер-ултра-мега-голф игрище в Каблешково. В него 80 на сто от дяловете са собственост на „Ен Джи Би Кансълтинг“ (съсобственици в нея до преди 5 години са били същият Томалети, българинът с френско гражданство Георги Андре Гурковски и англичанинът Николас Галахар), а 20 % държи община Поморие под формата на апортна вноска от 2 000 декара земя.
Иначе Томалети е известен и с второто си име Божидар Томалевски, под което през 2009 г. регистрира партия „Другата България“, за да участва в евро- и парламентарнтите избори. Известен е също така с притежанието на няколко паспорта, с които се легитимира според конкретния случай.
В историята за голфа обаче българинът Божидар и политическите му амбиции не са толкова важни, колкото появата на другата му самоличност - като фамозния финландски гражданин Дарио, пристигнал в Поморие в края на 2004 г., за да развие в региона крупен бизнес. Пръв и явно безусловно, на въдицата му се хваща тогавашният кмет на Поморие Петър Златанов. Който пък по това време гони втори мандат и печели вота именно с голямата измама, наречена увеселителен голф-комплекс.
И схемата се завъртя като по учебник. Силно медийно присъствие, помпозни обещания, държавна протекция, фалшиви документи, игри с офшорни фирми, задължителните няколко първи копки, от които, разбира се, нищо не последва – изобщо, пълен наръч от всичко необходимо, за да се осъществи една измама. В случая, да се придобие собственост върху 2000 декара земя на един хвърлей от морето за без пари, а после теренът да се продаде с огромна печалба вече на истински инвеститори.
И пак, както в случая с Гелимачев, основна роля изиграха медиите, които легализираха „бизнеса” на мъжа с двете имена. Разбира се, медиите в този случай нямаха причина да не му вярват, след като државата в лицето на агенцията за инвестиции му връчи през 2006 г. сертификат за „първокласен инвеститор в България”. Ей тъй, само срещу голи обещания и безпочвени намерения.
Един ден тази измамна схема на лидера на „Другата България” може да се изучава в учебниците. Заигравката с паметника на капитан Петко войвода ще бъде само бледа притурка.
Ето какво остана скрито от българската общественост.
Би трябвало единият от собствениците на смесеното дружество в Поморие да е дружеството „Ен Джи Би Кансълтинг“, но зад него не стоят лицата Дарио Томалети, Георги Гурковски и Николас Галахар, както е отразено в дружествените документи при учредяването на „Кабланд“ на 29 март 2005 година. Защото на 17 март тримата са продали своите дялове на офшорната компания „Дарник Лимитед“ от Малта, зад която стои неизвестен собственик.
Ден по-късно, на 18 март, Гурковски в качеството на управител на „Ен Джи Би Кансълтинг“ ООД подписва заявление в съда, с което иска вписване на промените, тоест, пререгистрация на дружеството в ЕООД.
Документите, нужни за вписването обаче са подадени по-късно, защото едва на 29 март същата година с решение № 2/29-03-2005 по фирмено дело в Софийски градски съд е вписано прехвърлянето на дяловете от трите лица към офшорката в Малта.
Подозрително е съвпадението, че на същата дата излиза и решението на ОбС – Поморие за учредяване на смесеното дружество „Кабланд“. Тогава е подписан и дружествения договор на новата фирма, създадена да строи голф комплекс край Каблешково. И в двата документа „Ен Джи Би Кансълтинг“ обаче е посочено като ООД, а не като ЕООД въпреки, че и съдружниците и избрания за управител на „Кабланд“ Дарио Томалети са наясно, че вече са продали дяловете си.
Остава въпросът, защо умишлено е прикривана промяната от местната власт.
В последствие, в дружествения договор на „Кабланд“, на ръка е поправен номера на фирменото дело на „Ен Джи Би“. Странно е, че никой не забелязал и за сгрешената абревиатурата на дружеството.
На 17 май 2005 година Бургаски окръжен съд вписва в търговския регистър „Кабланд“ ООД. В решението за вписване „Ен Джи Би“ отново е посочено като ООД, което вече е в пълно противоречие със закона. За целта в съда явно са били приложени стари документи за актуално състояние, издавани от СГС.
Такава на практика е схемата, по която община Поморие се сдобива със съмнителен партньор - „Дарник Лимитед“, която притежава сто процента от дяловете на „Ен Джи Би Кансълтинг“, която пък, както вече стана дума, държи 80 на сто от акциите на „Кабланд“ и съответно има власт да се разпорежда с общинската земя, включена като апортна вноска. При това – напълно безплатно, без офшорката да вложи нито лев в общото начинание.
В „Десант” многократно сме описвали христоматийния случай на крупна измама, очаквахме, че най-малкото срещу извършителите ще започнат прокурорски проверки и все някога те ще си получат заслуженото. Действително проверки има няколко, но те продължават вече повече от седем години, а резултатът от тях е нулев. Вместо съдебно преследване срещу лицето Томалевски/Томалети, както виждаме, той разширява дейността си и вече се занимава с политика.
И се обгражда със свои последователи като въпросният проф. д-р Гелимачев, който до момента е усвоил хиляди български левове от дарения, но срещу тези пари е направил единствено няколко първи копки.
Затова призоваваме всеки, който реши да дари средства за каквато и да е цел, било то и най-родолюбивата, първо да провери кой стои зад инициативата. Да не стане така, че финансира едни голи обещания.
