Машина на времето: Да вдъхнеш от уюта на някогашната малкотърновска къща
25 Октомври 2016, Вторник
Твърде интересна е архитектурата в населените места в най-отдалечения югоизточен край на родината ни. Нека надзърнем в една някогашна малкотърновска къща.
Уникална е Странджа е планина – и със своята растителност, част от която е достигнала до наши дни още от времето на последния ледников период, и със своя екзотичен птичи и животински свят, и с множеството си останки от мегалитни древни светилища и „змейови къщички“, и с автентичните традиционни обреди, чиито персонажи не се срещат никъде другаде в България – нестинари, бял кукер, Мара Лишанка...
Не по-малко интересна е и архитектурата в населените места в този най-отдалечен югоизточен край на родината ни. Нека надзърнем в една някогашна малкотърновска къща. Но преди това да си припомним един позабравен факт.
Преди малко повече от 40 години известни български реставратори пренасят от Малко Търново материали и изграждат в бургаската морска градина точно копие на Ефендиевата къща – образец на старата уникална странджанска архитектура отпреди 200 години.
Оригиналната постройка на известната чорбаджийска къща отдавна не съществува в пограничното градче. Помен не остана и от нейната реплика в Бургас, след като преди десетина години скандалният бизнесмен Ваклин Стойновски с един замах я разглоби на парчета, за да вдигне на нейно място 160-метров небостъргач от стъкло и метал.
Е, и небостъргачът го няма и дори споменът за това несъстояло се начинание вече е избледнял също както и паметта за някогашната Ефендиева къща. Но образци на едновремешната странджанска архитектура и народен бит все още може да се видят в пограничното Малко Търново.
В реставрираната родна къща на един от идеолозите на Преображенското въстание от 1903 г. – капитан Стамат Икономов, през 2010 г. бе уредена етнографска сбирка, представяща бита на странджанското население от ХVІІІ и ХІХ в. и ХХ в.
Средностранджанските къщи, към които спадат и малкотърновските, са дървени, с каменни основи или каменно приземие и дървен етаж. В стените, подовете и таванските гредореди и покривите се е влагал дъбов материал, добиван от вековните странджански гори.
Покъщнината в някогашните малкотърновски домове – глинени, дървени и медни домакински съдове, била наредена върху тесни дървени полици или във вградените в стените ниши и долапи, придаващи спретнатост и минималистичност на интериора.
Подът е бил застлан с черги и козяци. Иначе мебелировката била бедна и оскъдна. Въпреки аскетичното и непретенциозно обзавеждане, и сега се усеща, че в странджанската къща е царял неподправен домашен уют.
Фокусът на дома е бил съсредоточен около огнището, явяващо се най-значителният архитектурен елемент в странджанската къща. То е организирано в основното помещение на жилището, наричано най-вече „в’къщи”, но срещащо се на места и под наименованията „голямата къща” или „куминят”.
Изграждано е от ломен камък. В основата си е широко до 2 метра и дълбоко до 1 метър. То се стеснява във височина, като приема формата на пресечена пирамида, преминавайки в конусообразен комин. На една от вътрешните стени по принцип се правела пещ с яйцевидна форма.
На гредата над отвора на огнището се закачала черга, наречена „пестрило”. Край "куминят" се държал и съответния необходим за поддържането на огъня инвентар, състоящ се от ръжен (ватраль), пиростия (пироскье), маша (дилафь).
Задължително пред него била курдисвана малката ниска кръгла масичка, наричана в този край „паралия”, а също и „синия”. Покрай нея се събирала челядта, като единствено бащата и майката са имали правото да сядат на ниските трикраки столчета, а децата се нареждали върху тъканите възглавници (проскефали) направо на пода.
Традиционно странджанските къщи до средата на ХІХ в. са били без прозорци, като осветлението в тях се осъществявало през малък кръгъл отвор с диаметър около 15 см, направен в покрива, близо до стената, или се осветявало през комина.
В по-нови времена и в къщите на по-заможните и образовани странджанци стаите били с характерната градска наредба и с просторни салони. В една от одаите на Икономовата къща в Малко Търново е уредена експозиция с шивашки и кроячни принадлежности.
В града е имало и моден шивач. Показано е дори в оригинална рамка майсторско свидетелство на един от тези занаятчии. В началото на миналия век тук е организиран и курс за шивачки с ръководител Филка Григорова. Окачена на стената стара групова снимка на курсистките в него от 1935 г. пази ревниво спомена за прилежните бъдещи майсторки на иглата и конеца.
Долният етаж на малкотърновската къща е изграден изцяло с дебели каменни стени и служел за склад, а в някои други образци на едновремешната странджанска архитектура в него били обособени помещенията за домашните животни, т. нар. дам.
Вторият етаж типично е издаден еркерно, като е заобиколен от характерния за цяла Странджа коридор, който опасва цялата сграда в околовръст. Това е може би най-характерният елемент на странджанските къщи, който и до днес не се знае кога точно се е появил в местната архитектура. Този покрит коридор се е наричал стобор или ставара. Той е изграждан под стряхата като е затварян отстрани с отвесно наредени една до друга чамови дъски.
Стигаме до най-любопитния елемент в това интериорно решение – тук, в този покрит стобор е бил скътан... нужникът. Да, колкото и невероятно да звучи, странджанци още преди векове са решили въпроса с вкарването на тоалетната в къщата, а не на двора. Още по-забавното, което откриваме конкретно в малкотърновската Икономова къща е, че тук за клекало в клозета е използвана, няма да повярвате – древна оброчна плоча!
И ако магията на малкотърновските къщи е стигнала до сърцата ви и някога ви се случи да посетите този вълнуващ кът на родината ни, във всяко едно село ще попаднете и на други подобни запазени автентични образци на самобитната архитектура на Странджа. За съжаление много от тях днес са изоставени без грижи и бавно, но безнадеждно се рушат под безмилостното пагубно влияние на трупащите се върху паянтовите им стени години.
