Кавал "меден, загорски", ама от алуминий и сантос палисандър


Кавал "меден, загорски", ама от алуминий и сантос палисандър
04 Ноември 2016, Петък


Да бъдеш майстор кавалджия трябва не само да умееш да свириш, но и да разпознаваш гласа на кавала с душата си - казва виртуозът в изработването на инструмента Кръстьо Димов

Автор: Яна Славянска

Казват, че от всяко дърво свирка не става. Сигурно е така. Но днес можем да добавим, че освен от дърво, и от други материали може да се направи сладкогласен инструмент. Но не валдхорна, тромпет или тромбон, в което няма нищо необичайно, а... кавал.

Някой ще каже, че е чувал за „меден“ кавал загорски, само че в случая не става дума да е изработен от метала мед, а че звукът му е мек и „сладък“, като че с мед намазан.

Оказва се обаче, че тази овчарска свирка, която е един от най-характерните за българската фолклорна музика духови инструменти, всъщност наистина може да бъде направена не само от дърво, но и от мед, както и от други нестандартни материали – алуминий, PVC и пр.

Един такъв уникален кавал, изработен от дърво с ювелирен алуминиев обков, който засега е единственият в света, направи това лято премиера в ръцете на виртуозния кавалджия от оркестъра на БНР Недялко Недялко по време на фестивала „Дни на класиката в Балчик". Той бе изработен като подарък за музиканта от неговия колега и изкусен майстор на инструменти Кръстьо Димов.

„Кавалджийството е майсторство от душа. Занаятът е изкуство. Изкуството на кавалджията не е похват, не е майсторска тайна, а дарба в сърцето на човека. Да бъдеш майстор кавалджия трябва не само да умееш да свириш, но и да разпознаваш гласа на кавала с душата си. За да умееш да изработваш кавал трябва не само да имаш сръчни ръце, но и да си човек на изкуството и красотата” - това казва в своя сайт Кръстьо Димов.



Кръстьо Димов

Талантливият българин споделя, че е роден с любовта към народната музика и затова изработените от него кавали са с много точна звучност и красив дизайн.

Той уточнява, че звучността на неговите инструменти зависи от материала, от който са направени. А когато той е дърво – от това на колко години е то и по какъв начин е изсушено.

За кавалите от PVC казва, че те са много подходящи за озвучаване и за свирене по сватби. А за дървените предупреждава, че имат нужда от специфична поддръжка. Докато  външните температурни разлики и влажността не оказват влияние на останалите кавали. Все пак майсторът е разработил и специална смазка, която предпазва инструмента от влагата, и с която той трябва да се смазва веднъж месечно.

Моделът „Недялко Недялков“ кавалджията прави от бразилското дърво сантос палисандър, което облицова с алуминий. Цената му е 2000 лева. Далеч по-евтини са кавалите, изработени от слива, круша, кайсия, череша, акация, черница и разни други екзотични дървета като африканското камбала ироко. Те са по 350 лв. В асортиментната гама, предлагана от майстора, има PVC инструмент, който е облечен с този материал, донесен от Черния континент. 

Има още и кавали от корени на орех по 400 лв., както и от дрян, като при тях цената зависи от възрастта на материала – ако е 5-годишен, тя е 500, но ако дървото е 20-годишно, достига 700 лв. Интересен е и кавалът, който майсторът нарича „Пурпурно сърце“, той като е изработен от розово дърво.

Кръстьо Димов е сътворил и най-дългия кавал в света, който е с дължина метър и половина.

Самият той е завършил котленското музикално училище „Филип Кутев”, а след това и Музикалната академия в Пловдив. Свирил е в ансамбъла на Профсъюзния дом на културата „Г. Димитров” и в „Шопския ансамбъл”, а от 1992 г. е професионален кавалджия към оркестъра на БНР. Осъществил е много солови записи. Записвал е и заедно с трио „Траки”.

Кавалджията е наследил майсторлъка и любовта си към кавала от своя баща Стоян Дросев, който е световно известен в този занаят. Но Кръстьо го научава най-вече от майстор Слави Иванов от бургаското градче Камено.

През 1972 г. си прави работилница в Габрово и 30 години работи като майстор на кавали и гайди в Архитектурно-етнографския комплекс „Етъра”, заедно с брат си Тодор Дросев, който също се усъвършенства в редкия занаят. Направените от тях стотици кавали днес свирят по целия свят, а не само по българските сцени и поляни.


В категории: Новини , Традиции , Добри Вести , Занаяти , Фолклор

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки