Политиците сега трябва внимателно да потърсят общ път. Всякакви хватки от типа на това, че няма да има бюджет, към всяване на страх, каквито акценти имаше в поведението на премиера, само нагнетяват вътрешно напрежение
Автор: Проф. Пламен Павлов
Не можем да гледаме спокойно в бъдещето, особено в настоящия момент, в който има изключително много емоции и разнопосочно говорене. Голяма част от нашите политици, които в момента са на вълната на емоцията, на разочарованието, на шока от това, което се случи вчера, не виждат, че като че ли вече на Балканите зреят тежки конфликти, че могат да избухнат безредици в някои близки държави, че имаме едно недопустимо поведение на Република Турция. Ние го видяхме и в упражняването на вота в неделя.
На практика на нашите сънародници, така наречените „изселници“, не им беше дадена възможност да гласуват свободно. Те бяха просто манипулирани, включително и от турската държава, от организации като „Балгьоч“, които дори не са регистрирани в България и, които дори не носят в названието си нещо друго, освен „балкански турци“ и други такива формулировки, които за нас са неприемливи.
Така че на фона на това напрежение, което съществува и в регионален мащаб, и в Балкански мащаб, и в световен мащаб с бежанските вълни и със заплахата от световния тероризъм, трябва едно изключително трезво отношение.
В никакъв случай България не бива да бъде вкарвана в състояние от типа на тези от 1990-1991 г. или 1997 г. - на нагнетяване на вътрешно напрежение, на крайна идеологизация, на нездрави емоции.
Напротив, това, което беше заявено и от новия президент Румен Радев, е борба с корупцията, заимстване на чуждия опит. Той много точно даде пример с Румъния. Аз като човек, който съм русенец по рождение, много добре знам какво беше реномето на Румъния преди години - на една държава, в която престъпността се ширеше на всички възможни нива. А виждаме, че тя навакса своето изоставане спрямо нас и безкрайно ни изпревари.
Това, от което се нуждае българското общество, е не само чувство, но то е и желанието за законност, за ясни правила, за борба с корупцията, за форма в правосъдието и във всички други системи на сигурност, силна армия на всяка цена, готовност за отбрана, защита и съхраняване на нашата национална сигурност.
Така че в това отношение нашите политици имат достатъчно широка платформа да обединят силите си, независимо от своите едни или други различия. Колко ще го направят, аз не мога да гадая, но много ми се иска да го направят.
Мисля, че те са задължени от този вот да потърсят друг път, а не да се премине към една тотална политизация, към едно взаимно надлъгване, към хватки от типа на това, че няма да има бюджет, към всяване на страх, каквито акценти имаше в поведението на премиера.
Мисля, че урокът, който получи ГЕРБ и лично премиерът Бойко Борисов вчера, би трябвало да бъде разбран и от него, и от самата му партия, тъй като очевидно продуцирането на страх, на несигурност, на апокалиптични заплахи има точно обратния ефект.
Крайно време е да преболедуваме и комунистическия режим, и всички други негативи, които сме имали в близкото ни и по-далечно минало, и да се изработи една нова визия за българското бъдеще и за настоящето, с един обективен подход. Да се анализират процесите в дълбочина, а не на повърхностно равнище.
Виждаме, че очевидно социалните и културни промени, които са настъпили в тези 27 години, няма как да не бъдат отчитани. Непознаването на собствения народ, на собственото общество някого го изненадва, а не би трябвало да бъде така.
