Даме Груев – последният истински лидер на ВМОРО


Даме Груев – последният истински лидер на ВМОРО
26 Декември 2016, Понеделник


Точно преди 110 години - на 23 декември 1906 г., в бой с турска потеря, загива един от най-авторитетните и обичани ръководители на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, която след смъртта му окончателно се разцепва

Автор: доц. д-р Петър Ненков

Дамян (Даме) Груев е роден на 19 януари 1871 г. в село Смилево, Битолско. Основно образование завършва в Битоля, след което започва да учи в Солунската българска мъжка гимназия. След ученически бунт, заедно с група свои другари, е изключен от гимназията.



В началото на 1888 г., с група от 19 души, между които и други бъдещи революционери, е привлечен от сръбската пропаганда и заминава да учи в Белград. Безплатно, за сметка на дружество „Свети Сава”. След това продължава образованието си във Великата школа в Белград.

В знак на протест срещу натиска на сръбската власт над него и неговите другари да се посърбят, те вдигат бунт, заради което са изключени от училището. Емигрират групово в България, където той се записва да учи история във Висшето училище. В София със свои съмишленици от кръга „Лоза“ създават кръжока „Дружба“ с цел да искат реализиране на член 23 от Берлинския договор.

През 1891 г. е изключен и от Висшето училище, като заподозрян в убийството на министър Христо Белчев, но впоследствие обвиненията се оказват безпочвени. Живее на различни места в Македония: Битоля, Смилево и Прилеп, където учителства и прави опити за създаване на освободителна организация.

В своите спомени Даме Груев отбелязва, че една от причините за опитите му да създаде революционна организация е засилилата се сръбска пропаганда в Македония. През лятото на 1893 г. се установява в Солун, където работи като коректор в печатницата на Коне Самарджиев.През октомври 1893 г. усилията му за създаване на революционна организация се увенчават с успех.

На 23 октомври 1893 г. в Солун, заедно с д-р Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсов, Андон Димитров и Христо Батанджиев, Дамян Груев поставя началото на Българските македоно-одрински революционни комитети (БМОРК), организация която по-късно променя името си на Тайна македоно-одринска революционна организация и ВМОРО.

Основна политическа цел на организацията е борбата за автономия на Македония и Одринско. В сформирания Централен комитет д-р Христо Татарчев е избран за председател, а Дамян Груев е избран за секретар-касиер, но всички съвременици са единодушни, че Даме е сърцето и душата на организацията. Издава в Солун хектографирания вестник „Въстаник”.

Даме Груев се отдава изключително на организационна дейност в различни градове и села на Македония. През есента на 1894 г., по това време той е учител в българското училище в Щип, привлича в редовете на ВМОРО нейния бъдещ ръководител Гоце Делчев.

През 1895 и 1896 г. Даме Груев, като инспектор на българските училища в Солунско, предприема редица обиколки с цел разширяване и укрепване на организационната мрежа. Установява контакти с ВМОК и прави опити за единодействие между двете македоно-одрински организации.

През 1897 г. е делегат от Софийското дружество на Четвъртия македонски конгрес. Междувременно се среща с министър-председателя на България Константин Стоилов. През 1898 г. османските власти го интернират в Битоля, където впоследствие е назначен за учител в българската гимназия от Българската Екзархия. Там засилва дейността на ВМОРО, заедно с Михаил Герджиков, Петър Мартулков и други.



През август 1900 г. при Попставревата афера е арестуван и прекарва близо две години в Битолския затвор, откъдето продължава да ръководи организацията. В края на май 1902 г. е заточен в Подрум кале в Анадола, което му отнема възможността да участва в съдбоносния Солунския конгрес на ВМОРО през януари 1903 г., на който се взима решение за въоръжено въстание.

През 1903 г. той е амнистиран. Въпреки че заедно с Гоце Делчев и други ръководители на ВМОРО е против предстоящото въстание, той не успява да го спре. Полага усилия за отлагане датата на въстанието с цел неговата по-добра подготовка, но напразно. Подчинява се на вече взетото решение и се включва в подготовката за въстание .

През април 1903 г. е избран за председател на Смилевския конгрес на Битолския окръг на ВМОРО, който се провежда в родната му къща. На него Даме Груев, заедно с Анастас Лозанчев и Борис Сарафов, е избран за член на Главния щаб. Това му дава възможност да бъде един от основните ръководители на бъдещото въстание. Заедно с Борис Сарафов определя датата на въстанието в Битолския революционен окръг.

Даме Груев участва активно в Илинденско-Преображенското въстание и след неговия злополучен край се включва във възстановяването на ВМОРО като решава да остане в Македония, давайки кураж на населението и подпомагайки организационната мрежа.

Тази постъпка ярко контрастира с действията на десетки водачи на ВМРО, които в страшната зима на 1903 г. се установяват в София „на топло и сигурно,“ впускайки се в безплодни и безсмислени спорове, докато населението на Македония страда.

Груев играе ръководна роля в организацията след 1903 г. със своя авторитет успява да потуши част от конфликтите в нея. В същото време е член на масонската ложа. През 1904 г. той председателства Прилепския конгрес на Битолския окръг на ВМОРО.

През есента на същата година, Даме е пленен от сърбоманския войвода Мицко Кръстев, но е освободен със съдействието на Григор Соколов, след преговорите му с Пере Тошев. През лятото на 1905 г. ръководи първия общ конгрес на организацията след въстанието –Рилския.

Въпреки че на Рилския конгрес на ВМОРО превес взима реформисткото крило на организацията – т.нар. левица, Даме Груев е избран за член на ЦК и е един от нейните фактическите ръководители до смъртта си.

Всъщност Даме е единственият, който се оказва способен да овладее вождистките амбиции на Яне Сандански. През лятото на 1906 г. Даме е в София, където през юни и август провежда поредица от срещи с дейци на организацията.

Постепенно на дневен ред дошъл и въпросът за нов общ конгрес. Отново възникнали остри пререкания, особено с Пере Тошев, а поради липса на споразумение конгресът бил отложен за края на годината. В края на 1906 г. тръгва с четата си за Кюстендил, на път за София с цел участие в предвидения конгрес.

На 23 декември 1906 г. Даме Груев и четата на Александър Китанов са открити от турските власти край село Русиново, Малашевско. При завързалата се престрелка Груев и четникът Карчо са ранени, но първоначално се измъкват от турския обръч.

В близост до връх Петлец двамата попадат на нова засада и загиват. Така ВМОРО губи един изключителен лидер и организатор, след чиято смърт организацията окончателно се разцепва.



В категории: Новини , Войни за освобождение , Нова история , Епопея на забравените

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки