Църковното настоятелство на храм „Света София” в Сливен ще лиши ромската общност от църковни помощи, докато не получи подобаващо извинение за осквернения паметник на божия служител, спасил града от опожаряване от ордите на Шефкет паша
Автор: Силвия Горанова
Грозните новини в навечерието на най-големия християнски празник – Рождество Христово, за съжаление не се изчерпваха само с кръвопролитните атентати в Берлин и Истанбул. Не оцапана с кръв, но и не по-малко гнусна е гаврата на цигани с паметника на първия Сливенски митрополит Серафим. Осквернителите са пуснали сами снимките си във Фейсбук. Кадрите са правени през лятото, но социалната мрежа ги направи „известни” едва тези дни, след публикации в медиите.
Първи на скандала реагираха от Сливенска митрополия. От там категорично осъждат действията на двамата роми.
„Този акт на двамата младежи не е случаен. Той е резултат от хибридната война, която десетилетия се води против Българската православна църква и е поредното кощунство против нея, чиито светини - църкви, манастири, паметници, гробищни паркове и други свещени места, многократно вандалски са поругавани и ограбвани.
Призоваваме компетентните държавни органи , своевременно да издирят тези лица, които да получат заслужено порицание за респект и на други техни последователи”, се казва в обръщението на Сливенска митрополия.
На 20 декември прокуратурата се самосезира от публикациите в медиите и разпореди проверка, която е разпределена за извършване от ОД на МВР Сливен. Тя се води за установяване на данни за извършено престъпление по чл.325 от НК - хулиганство, уточняват от Районна прокуратура – Сливен.
До момента обаче издирването на извършителите не дава резултат, което буди недоумение у потребителите на същата социална мрежа, в която циганите са пуснали своите снимки.
Междувременно Църковното настоятелство на храм „Света София” излезе със съобщение, че ще лиши циганите от църковни помощи, докато не се извинят за поругаването на паметника на митрополит Серафим в центъра на Сливен.
Кой е митрополит Серафим?
Митрополит Серафим е роден през 1819 г. в Пирдоп, със светско име Златан Груев, завършва свещеническото училище в Свищов. Той е един от първите участници в борбата за църковна независимост, която се ръководи от Неофит Бозвели и Иларион Макариополски. Ръкоположен е за свещеник в Пирдоп, а по-късно и в Пловдив.
През 1869 г. приема монашески сан под името Серафим. През 1873 г. е избран за Сливенски митрополит и 25 години с достойнство заема този пост. Митрополитът умира на 11 август 1896 г. и е погребан в Сливен.
Известен е и като пръв председател на Българския червен кръст в Източна Румелия. На 25 октомври 1878 г. в града под сините камъни е учредено дружество на Червения кръст под председателството на митрополит Серафим, а уставът му е утвърден от княз Дондуков Корсаков, главен губернатор на Източна Румелия.
В това си качество владиката е известен на широката общественост. Малцина са тези обаче, които знаят, че първият сливенски владика е един от най-сериозните извори за историята на Априлското въстание във Втори революционен окръг - Сливен.
Родолюбец и хуманист, митрополит Серафим развива активна дейност по време на Априлското въстание. В своите писма той описва подготовката на въстанието в Ямбол, първоначалните успехи на четата на Стоил войвода и накрая дава сведения за зверското потушаване и опожаряването на село Бояджик.
Именно той успява да спаси от същата участ Сливен и много други селища. След опожаряването на Бояджик турската власт има намерение да стори същото и със Сливен и околни села.
По повод кореспонденцията между митрополит Серафим и екзарх Антим I, след срещата на екзарха със Сафвет паша, турското правителство изпраща специална комисия, която да разследва насилията в сливенско.
Данни за жестокостите на турците събира и американският Робърт колеж в Цариград. Той изпраща родения в Сливен проф. Стефан Панаретов, който превежда на английски сведенията от България, между които и писмото на митрополит Серафим за клането в Бояджик.
Професорът има многократни срещи с редактори на вестниците "Дейли нюз" и "Таймс" като публикува 5-6 статии относно жестокостите. Благодарение на действията на сливенския митрополит и написаните от него писма Априлското въстание намира отзвук из целия свят и насочва вниманието на европейските дипломати към случващото се в българските земи.
Проклети цигани! Да горят в ада! Такива мислят,че ще избягат от каквото и да е наказание(и за съжаление няма да бъдат наказани от Държавата),но от Справедливия Божий Съд никой не е избягал!!! Християнския Бог поруган не бива! Православните духовници и православните храмове поругани не биват!!! Който посмее да извърши такъв грозен грях-бял ден да не види! Такива за служават само едно:да горят в ада!!!
