Обратно към корените: Нова година по стара българска традиция


Обратно към корените: Нова година по стара българска традиция
30 Декември 2016, Петък


Какво да сложим на масата, какви думи да изречем и за какви значи да следим в в новогодишната нощ

Автор: Десант

Днешните български празници и традиции са почти същите, както в древността. Времето малко ги е променило и понякога, за да разберем смисъла и значението им, трябва да се върнем към времената отпреди 2-3 хилядолетия, в древното българско общество.

В тези традиции е силата на хилядолетното оцеляване на българите, въпреки многобройните премеждия. В основите на българското общество е силната родова солидарност.

Родът от най-стари времена бил основната клетка на народа, на войската и на държавното управление. Родовите отношения били спойка, която правела от българската държава и народа едно цяло. И днес отношенията между роднините у нас остават по-различни от тези на Запад, където човек трябва предварително да се обади, за да иде на гости при родителите си.



Новогодишната вечер събира цялото семейство, много роднини и приятели. Традиционната празнична трапеза е богата и пищна.

Готви се свинско с кисело зеле, пържоли, печена пуйка или охранен петел, пълнени с дреболии, с ориз и с много подправки. Както на масата на Бъдни вечер, така и на Нова година трябва да има лук, чесън, жито, сушени плодове, орехи, туршия, които се запазват до Йорданов ден.

Баницата с късмети се приготвя с парчета, колкото души има около масата плюс едно. В нея се слагат късмети и малки дрянови клончета с пъпки. Всеки взима парчето пред него, а късметът определя предстоящата година.

Дряновите клончета след вечеря се хвърлят в огъня - ако изпукат, е на здраве и берекет.

Парчето в повече се нарича на Св. Богородица.


Най-познатият за Нова година обичай е сурвакането. Децата, събрани на групичка, обхождат домовете на близки и съседи и всяко носи сурвачка, украсена с преплетени клончета, нанизи от пуканки и сушени плодове, дребни парички, разноцветни вълнени конци, кравайчета.

Сурвакарите започват от най-възрастния член и благославят цялата къща. Домакините даряват сурвакарите с дребни пари, орехи, сушени плодове и малки подаръци.



Едни от най-популярните сурвакарски наричания гласят така:


Сурва, сурва година!
Златен клас на нива,
Червена ябълка в градина,
Жълт мамул под стреха,
Голям грозд на лоза,
Пълна къща с деца,
Пълна кесия с пари,
Пълна къща с коприна,
Живи, здрави до година,
До година, до амина!

***
За Новата година -
здраве до амина,
шарени торбички, пълни със парички,
и гърненце с мед - да е на късмет!


В категории: Новини , Традиции , Обичаи , Кухнята на българите

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки