Народните поверия на 2 януари – знаем ли какво е Риначовден


Народните поверия на 2 януари – знаем ли какво е Риначовден
В Ново село най-добре знаят как се празнува Риначовден Снимка: Борба
02 Януари 2017, Понеделник


Преди няколко години във великотърновското Ново село местни хора възстановиха забравени обичаи и обреди, изпълнявани в този край на втория ден от новата година

Автор: Силвия Горанова

Втори януари е известен в народния календар не само с честването на свети Силвестър, но и още като Карамановден, Риначовден, свързан е и с обичая Полазване. И на този ден, както и на Игнажден се вярва, че какъвто човек пръв ти влезе в къщата - добър или лош, здрав или болнав, богат или беден - такава ще е годината.

Обичаят има очистителен характер и е свързан с чистене, ринене на тора от оборите, който не е изхвърлян от Коледа. В нощта срещу празника момците, които са коледували, сред тях може да има и женени мъже, организирани в дружини по няколко души, обикалят домовете, в които има едър впрегателен добитък. Тръгват с музика и песни, носят фенери.

Стопаните държат отключени портите, връзват кучетата, за да не лаят, когато дойдат риначите. В обора в нова торба оставят пита, месо, вино за дружината. Специален подарък, най-често пешкир, приготвя мома, която очаква любимият ѝ да дойде.

Мъжете почистват обора, взимат каквото са им оставили и си тръгват, без да се обадят. На другия ден може да бъдат поканени на гости от стопанина, на когото са ринали. Ако някой момък е обиден или отблъснат от любимото момиче, на Св. Силвестър той може да си отмъсти, като му върне обидата.

Вместо да изрине обора, той хвърля още тор вътре. Тежко̀ на мома, за която се разбере, че така е отмъстена. Ако това се случи, бащата бърза да изчисти срама още преди да е съмнало. Празникът завършва с голямо хоро на мегдана.

Докато риначите чистят, никой от спотаните не трябва да излиза навън и да се обажда, защото е на лошо.

В Западните Родопи наричат деня Сполезов и гледат кой пръв ще влезе в къщата. Гостът трябва да е добър и заможен човек, за да бъде и годината, която идва добра и заможна.

Не се слагат свинско месо и сланина, за да бъдат здрави животните.

Преди няколко години във великотърновското Ново село местни хора възстановиха забравени обичаи и обреди, изпълнявани в този край на 2 януари. Празникът при тях се нарича Риначовден и прилича много на описанията по-горе. Пак се свързва с риенето на оборите, но има и някои допълнителни и любопитни детайли.

Според традицията стопанинът само е посрещал групата. След това е влизал в къщата и не е излизал, докато те са в обора, защото това било лош знак. Оставял им е вино, хляб и месо, за да си напълнят торбите, но истинската почерпка е била на следващия ден.

Името на празника Риначовден всъщност е известно от предхристиянски времена. След това, когато в календара ни се настаняват светците, хората са започнали да му викат и Силивестри – по името на св. Силвестър, когото почитаме на 15 януари стар стил.

„Св. Силвестър – папа Римски” по сегашния календар се празнува на 2 януари, но хората продължават да си го почитат по стария стил и един ден след сурваки, които са били на 14 януари. Този ден бележи началото и на чистите дни в календара ни, затова и мъжете ритуално са изривали на животните.

Според едно предание злият магьосник Замврий, който много мразел християните, убил един вол, шепнейки името на своя езически бог, а св. Силвестър съживил животното, изричайки името на единосъщния Бог.

Загдето със силата на вярата си извършил чудото, светецът бил признат за покровител на воловете и всичката друга стока. Затова и този ден останал като почит за биволите и воловете.

В категории: Традиции , Добри Вести , Бит и култура , Обичаи , Населени места

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки