От Историческия музей в Карлово приканват всички граждани и гости на града да присъстват на 8 януари (неделя) пред Пулевата къща от 11,00 часа, за да отбележат заедно 139-годишнината от освобождението на града.
Автор: Десант
След превземането на Плевен, руската армия преминава в настъпление. Решено е още в края на 1877 г., въпреки тежката зима, да се премине Стара планина и да се освободят южните части на България.
Главната роля за освобождението на Стремската долина се пада на Ловченско - Севлиевския отряд, преименуван по-късно в Троянски, командван от ген. Павел Петрович Карцов. Бойният състав на този отряд наброява едва 6 000 офицери и войници с 24 оръдия.
В края на декември ген. Карцов получава заповед да премине Стара планина в района на Троянския балкан като разбие войските на Рафин бей, охраняващи Троянския проход и попречи на турското командване да прати помощ на Вейсел паша в Шейново.
Воден от местни водачи – българи, призори на 23 декември (стар стил) на 4 януари 1878 г. (нов стил) руският отряд започва изкачването на смятания за непроходим при зимни условия проход.
Началникът на германския генерален щаб фелдмаршал Молтке казва по този повод: “Този генерал, който възнамерява да премине през Троян, заслужава името безразсъден, защото са достатъчни два батальона, за да задържат настъплението на цял корпус.”
Битката за Троянския проход също ще остане в аналите на Руско-турската война като пример за мъжество и героизъм. Руските войски започват щурмуването при изключително трудни условия снежна виелица и температури до минус 22 градуса.
Отрядът е подпомаган от четата на Цеко Петков, която се отличава и в последвалите боеве. Голяма подкрепа на русите оказва игуменът на Троянския манастир Макарий.
На 8 януари (27 декември стар стил), след ожесточена борба, Троянския проход е превзет и два руски разузнавателни отряда влизат в Карлово. Ген. Карцов е посрещнат близо до града от голяма делегация, начело с карловските духовници, а при Сопотската порта тържествено посрещане му устройва цялата карловско население.
След молебен в църквата “Св. Николай” руските офицери и войници са разквартирувани из града, а ген. Карцов с щаба си отсяда в Пулевата къща.
Това знаменателно събитие – освобождението на Карлово, е чествано за пръв път през 1904 г. по инициатива на тогавашния кмет Христо Арнаудов.
Оттогава всяка година признателните карловци го отбелязват с поклонение пред Пулевата къща, а една от главните улици на града е наречена на името на руския генерал-освободителят на Стремската долина и Карлово Павел Петрович Карцов.
Вековните мечти на народа ни за свобода се сбъдват. Чувство на безкрайна радост и най-дълбока признателност изпълват сърцата на карловци. Но раната от свирепата жестокост била още съвсем жива. Повече от 800 души са загинали под ятагана или бесилката на османците в навечерието на освобождението.
Карлово току що е преживяло най-страшния шест месечен период в своята история, който останалите живи наричат Страшното.
От Историческия музей в Карлово приканват всички граждани и гости на града да присъстват на 8.01.2017 г. (неделя) пред Пулевата къща от 11,00 часа, за да отбележат заедно 139-годишнината от освобождението на града.
