Един ден в ада, наречен държавна болница. Потресаващ разказ от първо лице


Един ден в ада, наречен държавна болница. Потресаващ разказ от първо лице
05 Януари 2017, Четвъртък


Човек трябва много здраво да се е вкопчил в живота, за да влезе доброволно на такова място, дори ако няма никаква друга алтернатива

Автор: Севдалина Пенева

Никаква здравна реформа не може да вдигне на крака държавните болници, които са оставени на доизживяване. Крайната фаза е видна. Човек трябва много здаво да се е вкопчил в живота, за да влезе доброволно на такова място, дори ако няма никаква друга алтернатива.

Специално за УМБАЛ-Бургас – това е предверието на ада. Болните мръзнат като кучета в студени стаи, одеялата не стигат, всички консумативи се осигуряват от близките на пациентите, леглата се разпадат, вратите на стаите не се затварят.

Храната е леща и нищо друго. Без значение дали човекът се лекува от тубелколоза, инфаркт или лежи със счупен крак. Леща, леща – и за разнообразие, пак леща.

И за капак на мизерията – ужасно отношение от страна на персонала. А старите хора там просто ги оставят да умрат.

„Баща ми е в безпомощно състояние, от пет дни отказва да се храни, организмът му е силно изтощен, обездвижи се нацяло, а някаква хълцавица, която не спира от седмица, буквално го убива. След няколко посещения на лекари от Бърза помощ, най-накрая настоях да го откарат в болницата, за да му направят изследвания. Мислих, че така му правя добро, но сега съжалявам”, пише ни Иван Николов от Бургас.

Като начало държали тежко болния човек повече от 4 часа на носилка в коридора на Спешното, докато решат по коя пътека да усвоят пари от него. Първите изследвания показали остра бъбречна инфекция.

В отделението по нефрология обаче свободни легла няма, тъй като пациентите на хемодиализа са временно настанени в болницата, за да не се разхождат в студа за всяка процедура. Затова след дълго умуване приели човека в отделението по гастроентерология.

„Отидох на следващия ден да видя какво му е състоянието и от какво има нужда. Още от вратата една сестра ме почна – баща ми имал нужда от придружител, защото не можел сам да се обслужва и бил обездвижен, а те нямали ангажимент да го почистват и хранят.

Огледах се. В стаята, освен съседното легло, в което беше се опънал с обувките окъсан мургав мъж, единствената друга мебел беше дървено олющено столче без облегалка. Попитах ги има ли условия за придружители. Отговорът беше – това не е наш проблем, а ваш.

Две сестри домъкнаха една допотопна машина, с която направиха кардиогама, първо на баща ми. Едната се развика на другата, че не знаела какво е икономия, задето намокрила корема му с парче памук, което трябвало да стигне за всички пациенти. Със същия памук после намазаха мургавия с обувките, а след него – сигурно и останалите болни в другите стаи.

Значи сте решили да хвърлите стареца в болницата на наша отговорност, така ли, попита ме сестрата преди да излезе от стаята. Защото й обясних, че не мога да стоя денонощно до леглото на баща ми, но ще идвам по два пъти на ден – преди и след работа, за да го чистя и храня. Това не я удовлетвори.

Попитах за хълцането. Грубо ми отвърна, че „колегата го е вписал в протокола”. С огромна мъка успях да изкопча информация, че баща ми има признаци на тахикардия и ще го местят на другия ден в отделението по кардиология. С какво са го лекували от предната вечер, така и е разбрах.

Но пък ясно ми дадоха да разбера, че няма да си мръднат пръста за баща ми, докато е при тях, защото е стар, неподвижен, не може сам да се обслужва и няма придружител. Идеше ми да крещя – аз не съм го довел да умре тук, а да се лекува”, пише отчаяният бургазлия.

Че бургаската болница е в тежко финансово състояние, е ясно на всички. Че лекари и сестри работят за унизително ниски заплати и са принудени да дават дежурства в Шокова зала за някой лев отгоре, което пък ги изнервя и озлобява (лично новият шеф на УМБАЛ АД-Бургас давал пример), също се знае. Както и, че помощният персонал е под санитарния минимум – нали се пести от заплати. 

Ами, затворете я тогава – ще спестите агонията, и на болните, които получават всичко друго, но не и здравна помощ, и на персонала, който пък не получава удовлетворение от дейността си и откровено мрази работата си. Друг изход няма.

В категории: Новини , Общини , Коментари , Медицина

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки